Как уча обзетите от глупави злобни емоции, четейки книгата на Иван Костов?

Георги Пашевъ: Костов и да е написал книга, няма да ги призная, ако в нея не напише що раздаде всичко ценно на червените мутри и що не направи лустрация и декомунизация. 

Ангел Грънчаров: Повтаряш изтъркани идиотщини на мафиотско-ченгесарската пропаганда срещу Костов... Запитай се поне това: ако са истина тия идиотщини, тогава защо всички ченгета и комунисти така люто мразят Костов? 🙂 Би требвало, папагале, да го обичат - ако бяха верни тъпотиите, които папагалстваш без да мислиш... 

Апропо, дали признаваш книгата на Костов или не я признаваш, при това без да си я чел, е крайно орезиляващо те изказване. А уж си уж нещо като учен, академик. Нормалните хора не отхвърлят тезите на книги, които не са чели. Това правеха навремето само комунистическите тъпанари.

ДОБАВКА:

През 12-те години на управление (пардон: яко крадене!) на Боко Борисов през бюджета на България и от субсидии на ЕС са похарчени над 120 (сто и двадесет) милиарда лева само за строителство! Личи ли по нещо тези пари да са похарчени по предназначението им? (по изказване на Boris Todorov, леко коригирано и допълнено от мен)

Тъй че мутро-гербовашките пропагандисти да опитат да ни разяснят най-вече този тъй прелюбопитен казус, а не да дърдорят врели-некипели за това колко много, видите ли, бил крал... Иван Костов! (Крадците у нас затова тъй умилително крещят: "Дръжте крадеца Костов!")

ИЗВОД: 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo