Дали типичният самопрецакващ се български темерут-тарикат може да бъде превъзпитан за да стане ЧОВЕК, т.е. същество със съвест, с морал, с дух?

Таваришч Костя Копейкин удвои гласовете си от 127 000 на 254 000 за 11 месеца с купен корпоративен вот от близки на Боко-Доган-Пеевски мутро-мафиотски "бизнесмени": за да е удобна патерица при краденето на парите на данъкоплатците - български и европейски. "Изборите" за мафията са една най-доходоносна инвестиция. 

Да, драги наивници, дето не отидохте да гласувате: мафията е способна на всекакви подвизи в името на якото крадене, за което вие й помагате така усърдно! 

За този успех на мафиотите са отговорни най-вече умниците, които не отидоха да гласуват: понеже, видите ли, те били "против системата", т.е. демокрацията не била на висотата на техните свръхизисквания! Те били "разочаровани от всички политически уроди", те неуморно бръщолевят и дърдорят за "смяна на системата", умилквайки ви се, тръбят, че били за "пряка референдумна демокрация", т.е. искат още повече да облекчат мафията в нейния монопол върху краденето както на пари, така и върху купуването на гласове. 

Ще си позволя тук да кажа нещо, което явно е съвсем неочаквано за всички вас. Налага се обаче да изчетете внимателно това, което следва. Съберете всички останки от духовна сила, от ум, мисъл и човечност, що има у вас, и се постарайте да вникнете в смисъла на тия няколко изречения: 

Противодействието срещу разпищолването на мафията у нас се свежда до няколко уж прости, а всъщност безпределно трудни неща: 

1.) Първото е непосредствено и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ, т.е. ДЕКОМУНИЗИРАНЕ или ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ (тия думички изразяват по същество все едно и също нещо!) на отношенията в академичните и училищните общности с оглед да постигнем за няколко години ефективно гражданско образование както на бъдещите учители в университетите, така и младите хора в училищата; защото у нас всички сфери, включително тази на университетското образование, са мафиотизирани: университетите ни са мафии, в които последната грижа е качественото образование; 

2.) ОЧОВЕЧАВАНЕ, иначе казано, ДЕКОМУНИЗАЦИЯ-ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ-ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН ЗА ДЕМАФИОТИЗИРАНЕ НА СТРАНАТА И НА ЖИВОТА НИ - ЗАЩОТО УРОДСТВОТО НА КОМУНИЗМА ПРЕМИНА В НЕ ПО-МАЛКО ГРОЗНОТО УРОДСТВО НА МАФИОТЩИНАТА! Защо е така ли? Защото да си човек в истинския смисъл означава да си свободен - да си духовно същество; свободата е същност на духа - и на човечността, която ние наричаме "човещина", внасяйки несъзнавано отвращение от нея... както подобава това да прави нация, обзета от бесовщината на материализма, келепирщината, бездуховността, иначе казано, на (ПОСТ)КОМУНИСТИЧЕСКИЯ "МОРАЛ"... 

3.) Излиза, че движещата сила на промяната към добро в тъй непрокопсалата млада българска демокрация е т.н. интелектуален елит или някогашната "народна интелигенция", която обаче беше обезглавена така жестоко в ерата на комунизма, че все още не може да се съвземе и да стъпи на крака; у нас нито философите, нито университетските преподаватели като цяло, нито учителите, нито свещениците, нито другите духовни лица, примерно писателите, артистите, културните дейци и дейците на изкуството, журналистите и пр. си вършат работата (с нищожни изключения!), а масово са се отдали на бездуховно ламтене и на жестоки войни за пари, служби, власт, постове, титли, слава и прочие суетности и горделивостти; излиза, че без ПОВРАТ В ДУХОВНАТА СФЕРА на живота, т.е. без МОРАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ никога няма да станем нормална европейска държава; (Моля, въздържете се от това да украсите тук лицето си с гримасата на пълно отвращение, моля, изчакайте малко - и все пак дочетете текста!) 

4.) Демократизира ли се реално животът в академичните и училищните общности (което няма да бъде лесно, битката ще бъде жестока: некадърниците, посредствените лесно няма да отстъпят всевластието си!), това ще бъде предпоставка за КОРЕННА ПРОМЯНА В СЪЗНАНИЯТА, без ДЪЛБОК ПОВРАТ В ДУШИТЕ, който е първото условие за промяна в условията на живот, в обстоятелствата на живота; без това НОВО СЪЗНАНИЕ НА СВОБОДНИЯ И ОТГОВОРНИЯ ЧОВЕК нищо добро не може да се стане в тъй приказната страна Мутроландия; за такава ДУХОВНА И МОРАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ не само говоря, но и се боря вече десетилетия, ала средностатистическия немислещ български тарикат само гледа отстрани и нищичко не прави за да подпомогне, да участва в промяната; 

5.) Може да звучи прекалено наивно, но за мен първото, което трябва да се случи, е: философите, които заслужават това име, да осъзнаят, че тяхната работа не е да стоят и да се любуват на своето тъй суетно олимпийско величие, а да изпълняват духовната си роля и мисия, щото те по начало следва да са нещо като "локомотив", движеща сила на тъй потребната ни ДУХОВНА РЕВОЛЮЦИЯ; ерго, духовната революция съдържа като своя същина ФИЛОСОФСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ (банален пример: философи ИДЕЙНО подготвят както Американската, така и Френската революция, а преди това и Английската революция на Магна харта и също така Реформацията; това е така защото тъкмо ИДЕИТЕ ДВИЖАТ СВЕТА, а не нещо друго!); 

6.) Вършат ли си работата обаче нашите професори и асистенти по философия в "академичните" ни учреждения - и има ли тъй потребната СВОБОДА в тях? Няма, разбира се, свободата у нас по принцип е непонятна загадка не само за средностатистическия масов български тарикат, но и за не по-малко масовия и обзет от какви ли не мании български философски службогонец или кариерист; живота на нашите "философи" минава в страшни кариеристични войни за власт, титли, постове, суетна слава, в която те убиват (дори и да са имали такъв!) ТВОРЧЕСКИЯ ИМПУЛС, даден им от Бога; 

7.) Всичко що е що-годе интелигентно у нас има, респективно, слугински манталитет и прави всичко за да се устрои някъде, където може да черпи облаги в обслужването на тъй гибелната за страната ни мутро-мафиотска и бездуховна система; погледнете какви са ви "инфлуенсърите" (блогъри, ютюбъри, "публични личности", "звезди", "народни любимци" и прочие тарикати!), дето ви се мазнят с оглед да печелят глупава слава, благодарение на която в един момент към тях почват да текат тъй любимите им пари - за които са способни на всякакви мерзости. С тази суетна и лакома напаст следва да се води борба, а водещите в тази борба следва да сте вие, потребителите, стига обаче да бяхте имали СЪВЕСТ, стига да умеехте да се вслушвате в повелите на своята съвест (съвестта е Божият глас в душата на човека!); но всичко, което има съвест и е способно на някакъв идеализъм, т.е. на БЕЗКОРИСТНО СЛУЖЕНЕ (което е признак за БЛАГОРОДСТВО, за АВТЕНТИЧЕН АРИСТОКРАТИЗЪМ: АРИСТОКРАТИТЕ НА ДУХА се разпознават точно по това!), нима у нас не са оплюти порядъчно, обругани, нима не са възприемани като "глупаци", "луди глави", "ненормални", "идиоти", дори, моля ви се, "мошеници" и пр.?! 

Да, положението е тежко, да не кажа безнадеждно! Но въпреки това надежда има: всеки нека да си копае в своята градинка. Аз това и правя откак се помня. Казвам това не за да се правя на интересен или важен, а просто констатирам факта. И го правя с една-единствена цел: ЧИСТО ВЪЗПИТАТЕЛНА, т.е. изцяло БЕЗКОРИСТНА ми е целта. 

Дали типичният самопрецакващ се български темерут-тарикат може да бъде превъзпитан за да стане ЧОВЕК, т.е. същество със съвест, с морал, с дух? 

Ето това е голямата загадка за мен, над разгадаването на която се трудя откакто се помня. И като личност, и като учител, и като философ, и като гражданин най-вече ме вълнува отговора на тази прелюбопитна загадка. 

Как мислите вие по тази ФУНДАМЕНТАЛНА ОСНОВА НА БЪЛГАРСКОТО (ПОСТ)КОМУНИСТИЧЕСКО УРОДСТВО? 

Ето това ще ми бъде изключително интересно да разбера, стига, разбира се, като истински тарикати (И пичеве, естествено: може ли да е истински тарикат оня, който не е пич? Не, това, моля ви се, просто не е възможно!) изобщо да сте имали търпението да изчетете този текст така, че дори, моля ви се, и да го разберете. 

Щото типичният български тарикат е толкова мързелив, че нема нужната сила на духа да прочете дори и пет изречения на кръст, написани от някой, който не го подкупва с всяка своя лъжлива дума... а правдолюбивите ние ги мразим с цялата си душа и сърце, нали така?! 

Толкова от мен. Желая ви приятни размисли и нека да е хубав и забележителен този ден за всички вас! (И аз да ви се подмажа поне малко, но, забележете, го правя едва накрая...)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo