Има едни хора, и те не са никак малко, които обичат Русия на инат. Те я защитават със страст, но не защото разбират добре Русия, не защото са отгледани с руски песни или защото са обиколили Русия надлъж и на шир. Заявявайки своята привързаност към Русия и подкрепа за президента ѝ и за тяхната война, те изразяват своето дълбоко разочарование от собствения си живот. Разочарование, че вече не са млади, че имат болки в кръста, че кухнята им не може да се отмирише от запръжки, че асансьорът не работи от години, а прозорците на стълбището са счупени, че лъскавото очакване за Европа, формирано от списание Бурда или Щерн преди 40 години се е оказало измамно и че Европа не е безплатен Кореком, който очаква с отворени обятия всички, отхвърлили оковите на комунизма. Огорчени от това, че децата са ги напуснали и са заминали за Испания. Гневни, че дъщерята на партийният секретар живее по-добре от тях, а те са страдали преди, надявали са се после, а днес прекарват дните си в караници с жените си, с които не се понасят. Недоволство, че махнаха софийското жителство и сега те загубиха привилегията да са софиянци, защото вече всеки може да бъде. Недоволство от това, че вече няма изходни визи, но въпреки това те не пътуват. Дори и да могат да си го позволят.
Любовта към Русия на тези хора не може да бъде разколебана със снимки на избити невинни хора или разрушени от руските бомбардировки градове. Ужасите, които виждат ги радват, някъде дълбоко и непризнато, защото виждат, че и други страдат и че някой някъде отмъщава с терор за техния несретен живот. Любовта им не може да бъде разколебана и с факти, защото те мразят фактите, мразят реалността, мразят собствения си живот. (Julian Popov)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
4 коментара:
Гневни, че дъщерята на партийният секретар живее по-добре от тях, а те са страдали преди, надявали са се после, а днес прекарват дните си в караници с жените си, с които не се понасят. Недоволство от това, че вече няма изходни визи, но въпреки това те не пътуват.
Ххаххаха, това е много добро и всички се сещаме за кой се отнася.
За кой се отнася туй бре, таваришч? А ти как успя да питаш ВСИЧКИ за какво се сещат? ;-)
Ангел Грънчаров каза...
За кой се отнася туй бре, таваришч? А ти как успя да питаш ВСИЧКИ за какво се сещат?
18.10.22 г., 8:28 ч.
Иван Костов (23.12.1949), женен от 1974 г. за Елена Григорова-Костова (16.07.1949). Вегетарианец, не пие, не пуши, има язва. "Затворен тип. Две думи не можеше да върже на кръст" – казва за него министър Александър Сталийски (1925-2004). Елена Костова е бивш ръководител на служба и партиен секретар на БКП в ЦНИКА (Централен научен институт по комплексна автоматизация). Костов е кандидат-член на БКП, по думите на баща му Йордан. Според проучване на общественото мнение през 2005 г., Иван Костов беше обявен за най-богатия българин.
П.П.: Между другото, просташкият стил най-малко е подходящ за човек, който се гордее, че е философ-психолог: "За кой се отнася туй бре, таваришч?" Според правописната норма в Българския език, правилна е словесната конструкция "За кого се отнася...". Поздрави от един пловдивчанин към пришълците в неговия роден град!
Георги К. Бояджиев
Благодарим на таваришч Георгий Бояджиевич, поклонник на таваришч Вольный Сидеровский, именно кореняка-пловдивчанин (мразещ люто пришълците в своя град - освен, разбира се, демократите-некомунисти!), за това, че има добрината да ни повтори лъжите и клеветите на ченгесарската пропаганда срещу премиера-реформатор на България Иван Костов.
Таваришч кореняк-пловдивчанин, а какво казва НРАВСТВЕНАТА НОРМА по въпроса има ли право бивш учител като твоя милост да се опозорява така грозно като лъже публично - и то без да му мигне окото?! Ти, таваришч, и учениците си ли лъжеше така гнусно?
Публикуване на коментар