Възможно ли е американски богаташ с български произход да припадне от възмущение когато беден издател на философско списание го помоли за спонсорство?

Преди време се запознах с един американски богаташ с български произход, който ми се похвали, че бил меценат, подпомагал финансово автори на книги и правел какви ли не добрини. В един момент, след като вече му бях казал, че също съм автор на доста книги и също така издавам философско списание (той обаче не се сети да предложи сам помощта си!), аз се видях принуден да го помоля да подпомогне, ако иска и ако може, списанието, което издавам; написах му едно съобщение на месинджъра и зачаках. (Иначе с него преди това сме разговаряли за какво ли не преди това!). На другия ден той отговори, че няма да подпомогне списанието. 

Казах му ОК и понеже загадъчно каза, че "имало неща, които не споделя", аз се запитах какви ли са тези неща (стана ми интересно!). Той обаче замълча и мълчи вече доста време. В един момент в главата ми мина мисълта дали пък нещо лошо не се е случило на възрастния човек от преживения стрес - някакъв човек му иска пари, знам ли, българската душа е тъй тайнствена? За доказателство, че той мълчи, публикувам какво му казах в месинджъра; молбата ми е ако някой общува с този човек, да го попита как е, добре ли е, а след това да ми съобщи; щото се чувствам много гузно ако с моето нахалство съм навредил на здравето му; ето моите предимно думи и неговото мълчание в месинджъра: 

Ангел Грънчаров: Да те попитам все пак за нещо, извинявай, виждам, че не ти се говори, но за мен е важно. От 2009 г. издавам едно философско списание, нарича се ИДЕИ. С група философи го издавах, но повечето, като си публикуваха статиите, се оттеглиха. Останах сам. Издавах го с учителската си заплата. Но когато ме изгониха от училище, нещата се влошиха. Издавах го с помощите за безработни дори. Но от 3 книжки годишно сега мога да издавам само една. Имам предвид в хартиен вариант. Подарявам го на училищни библиотеки. И млади хора, ученици и студенти, често публикуват в него свои есета. Та мисълта ми е: ако можеш да подпомогнеш списанието финансово, ще ти бъда благодарен. И ще направиш нещо добро. 

Vassil Velkov: Съжалявам но няма да участвам в твоят проект. Има неща който не споделям. Остани си със здраве! 

Ангел Грънчаров: Твое право. И твой избор.Жив и здрав бъди! 

Ангел Грънчаров: Извинявай все пак, стана ми интересно: кои неща не споделяш? Да бъдат подпомагани младите хора да станат пълноценни личности - кое от това не ти харесва? Просто питам. 

Ангел Грънчаров: Ще се радвам да отговориш на въпроса ми. Вярно, неприятен ти е, но въпреки това държа да чуя как ще се обосновеш... 

Ангел Грънчаров: 🙂 

Ангел Грънчаров: Когато Путин каза, че руските войници ще отидат в Рая, Раят начело със Свети Петър подаде молба присъединяване към НАТО! 

Ангел Грънчаров: Прощавайте, въпрос Ви зададох. Кое не е толкова наред при философското списание ИДЕИ? 

Ангел Грънчаров: Казахте, че нещо не било наред. 

Ангел Грънчаров: Жив ли сте? 🙁 Уплаших се да не сте получил инфаркт като прочетохте предложението ми. Мълчите ли или наистина стана нещо лошо? Оставете, успокойте се, оттеглям молбата си...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo