Предложение: Как да помогнем за осъвременяване на обучението по философия в системата на държавното образование у нас?

Изпратих вчера ето това писмо до адресатите:

До директорите на: 

Хуманитарна гимназия "Св. Кирил и Методий" - Пловдив,

Математическа гимназия "Акад. Кирил Попов" - Пловдив,

ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - Пловдив,

Национална Търговска гимназия - Пловдив

Езикова гимназия - Пловдив,

СУ "Патриарх Евтимий" - Пловдив,

СУ "Паисий Хилендарски" - Пловдив,

Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери - Пловдив,

СМГ "Паисий Хилендарски" - София

91 Немска езикова гимназия „Проф. К. Гълъбов“ - София

164 ГПИЕ "МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС" - София

Първа английска гимназия - София

22 СЕУ „Георги С. Раковски“ - София

9 ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин"

119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“

51 Средно училище „Елисавета Багряна“ 

56 СУ „Проф. Константин Иречек“ - София

До г-н Коста Костов, национален експерт по философия в МОН,

До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив,

До г-жа Ваня Кастрева, Началник на РУО-София

До г-жа Лилия Енчева-Христова, Обществен посредник в гр. София

До инж. Борислав Стаматов, Обществен посредник в Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 

Как да помогнем за осъвременяване на обучението по философия в системата на държавното образование у нас?

Отворено писмо от Ангел Грънчаров, остракиран от системата на образованието учител по философия и гражданско образование от Пловдив

Уважаеми госпожи и господа директори на гимназии,

Целият ми съзнателен живот след дипломирането ми през 1983 г. премина в преподаване на философия (ако не броим периода след 2017 г., когато една изживяваща се като охранителка на системата директорка не ме опраска-уволни със смехотворния, абсурден и сюрреалистичен, но за сметка на това не по-малко обиден мотив "не става за учител, липса на качества да бъде учител, т.е. пълен некадърник"!). Както и да е, но този скандал свидетелства за плачевното състояние на бюрократизираната до крайност система на образование и за безпределния произвол, за феодалното по естеството си самодържавие на някои самозабравили се директори на училища, покровителствани от висшестоящите не по-малко самозабравили се чиновници в РУО и МОН. 

През всичките тези повече от 30 години учителстване съм се стремял да обучавам учениците си на самостоятелно (свободно) мислене,  на критично изследване на реалностите на живота, опитвал съм се колкото се може по-ефективно да им помагам да станат пълноценни, т.е. духовно развити личности, с подобаващите добродетели. С оглед моята най-главна цел ми се наложи да предприема ред инициативи, с оглед да развия цялостно същината или естеството на своя обучителен подход, примерно написах и години наред прилагах в реалното преподаване или обучение цяла една поредица от учебни помагала по всички предмети от т.н. "философски цикъл". Ето заглавията им (ведно с линкове, които водят до техните онлайн-издания), те сами по себе си свидетелстват за насоката, която е "душа" на моя оригинален подход:

● ФΙΛΟΣΟΦΙΑ (Курс лекции); ● ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ; ●ФИЛОСОФИЯ; ● ПСИХОЛОГИЯ (учебно помагало); ● ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА: класическа логика; ● ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (Класическа логика); ● УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА - Учебно помагало по философия на правото, политиката и държавата (Кратък вариант); ● ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ (Книга за опитващите се да разбират); ● ПСИХОЛОГИЯ (Животът на душата); ●ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО (Изкуството да се живее); ●ПСИХОЛОГИЯ; ● ЕРОТИКА И СВОБОДА (Практическа психология на пола, секса и любовта); Практикум по психология; ● Едно учебно помагало по личностно развитие и гражданско образование

За жалост любимата ми работа беше прекъсната в най-плодотворния, най-плодоносния период (имам предвид периода, който може да се нарече "есен на живота" на индивида) от творческото развитие на един философ. Разбира се, не престанах да упорствам, да се опитвам отново да се върна в образователната система, но понеже дадох пълна гласност на тъй грозното ми изритване от нея, солидарната със своята сестра властваща (директорска) образователна бюрокрация в Пловдив направи нужното да не си намеря работа никъде, което е един от най-позорните периоди най-вече в историята на образованието в тъй културния град Пловдив. Независимо от тези толкова унизителни за мен репресии и гаври, които ми се наложи да преживея години наред, аз, разбира се, не престанах да практикувам своята професия, там, където ми е и призванието. Имам предвид това, че в тия години съм обучавал много частни ученици, кандидат-студенти по философия, студенти и дипломанти по философия, да не говорим за това, че в моя блог (аз от много години съм активен блогър и ютюбър!) фактически всеки ден изнасям какви ли не уроци не само на младите, но и на гражданите, на властващите, провокирам и участвам най-разнообразни всекидневни дебати и дискусии, т.е. продължавам да си върша работата, превръщайки блога си, ютюб каналите си в своя аудитория, в своя класна стая. 

И продължавам най-живо да се интересувам от това какво става в системата на държавното образование, тъй като не е тайна, че истинската причина да бъда изгонен от нея е тази, че моя милост винаги е бил открит противник на ретроградната, на анахроничната, на командно-репресивната административна (бюрократизирана) система на образование. Аз съм също така създател на своя концепция за непосредствено и практическо реално демократизиране, либерализиране и декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности (поради което именно и бях опраскан от тъй войнствено настроената директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", имам предвид г-жа Стоянка Анастасова, сега вече блажено отпочиваща си от безпощадните битки пенсионерка!). Свидетелство и документ, отразяващ тази моя дейност по практическото реформиране ("отдолу") на отношенията в конкретните общности, занимаващи се с образование, възпитание, личностно формиране на младите са моите книги, посветени на тази битка за ново образование, ето и техните заглавия, които също така показват насоката на разбиранията ми:

ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ; ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ; ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения); Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО; Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА; Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование); VERITAS ODIUM PARIT...; Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот); Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"; Изкуството да си учител; Експеримент по свобода; За НЕздравомислието; За духовните неща с българска специфика; ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?); ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР; Реформа на НЕобразованието; УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА; ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ; Венелин Паунов: най-добрият училищен мениджър, когото познавам; За свободомислието; Роби на греха

Пиша тия неща не за да се самоизтъквам или да дразня някого, а, първо, за да се представя и, второ, за да опиша контекста, в който именно може да се разбере предложението ми до Вас, т.е. те са нещо необходимо, а не са израз на някакъв каприз или суетност (изцяло чужди ми, впрочем!). И тъй, ето че най-после достигнах до момента, заради който пиша това свое отворено писмо:

Понеже, както казах, най-живо ме вълнува темата за качественото, ефективно, съвременно, отговарящо на нуждите, на потребностите на младите хора обучение по философия и по гражданско образование (мисля, че е излишно да говоря за тъй огромната значимост на тези "учебни предмети" за подготовката за живота на човешкия потенциал на нацията!), и тъй като съм твърдо решен да напиша едно най-практично помагало за учителите, преподаващи философия (сред тях, да се надяваме, има много млади, които, убеден съм, биха се обогатили от опита на изстрадалите промяната генерации от учители, към които принадлежи и моя скромна милост!), то аз излизам със следната инициатива към Вас, многоуважаеми госпожи и господа директори:

1.) Бих желал да се срещна и да разговарям с преподавателите по философските учебни предмети в подведомственото Ви училище, ще им задам някои въпроси, заедно ще обсъдим проблемите; мен най-живо ме вълнува реалната ситуация в обучението по философия в тяхното училище, която най-напред ми се ще да я разбера благодарение на думите на преподавателите по философските учебни предмети;

2.) Ония от преподавателите по философия в училищата, до директорите на които пиша (или пък които пък разберат благодарение на Мрежата за инициативата ми), ако желаят да се включат в моята изследователска група, ще бъдат приети с адмирации от моя страна; така ще сформираме екип, с който да посетим училищата и ще проучим реалните проблеми; смятам, че по този начин те ще имат огромна полза за обогатяване на своите представи, разбирания, подходи и пр.

3.) Така сформираният екип (убеден съм, че инициативата ми няма как да не бъде подкрепена от много колеги, ще бъде, прочее, много странно - и многозначително! - ако не бъде подкрепена от никого!) ще направим нужните постъпки за да организираме серия от посещения на учебни часове на колегите от целия този списък с училища, а видяното в тях ще обсъдим в най-свободни и демократични дебати непосредствено след часовете (убеден съм, че такава "обмяна на опит" ще бъде много полезна за всички, които пожелаят да се включат в нашия екип!);

4.) За тази цел Ви моля, уважаеми госпожи и господа директори, по избран от Вас начин да информирате учителските екипи в своите училища за предложената от мен идея и инициатива, с оглед на това ония колеги, които желаят да се включат в изследователската група, да могат да го сторят; те биха могли да го направят чрез моя имейл, намиращ се в отдел КОНТАКТИ на блога ми (като ми напишат името в гугъл, ще открият бързо и блога ми);

5.) Ще бъде прекрасно ако някои колеги, преподаващи философия в най-различни училища, до такава степен се запалят по предложената идея и инициатива, че приемат да ми станат сътрудници в написването на въпросното помагало по проблемите на преподаването на философия и гражданско образование, т.е. приемат да ми станат съавтори.

Това е моето предложение. Ще се радвам да разбера Вашата реакция, Вашия отклик! Както и отклика на многоуважаемите колеги, преподаващи философските учебни предмети (надявам се, ще ги известите за това писмо (а най-добре, чини ми се, е просто да им го дадете да го прочетат!).

Уважаеми госпожо и господин омбудсман на София и Пловдив,

Ще Ви бъда благодарен ако спомогнете тази моя инициатива да не бъде възпряна (поради съвсем неразумни и чисто субективни прищевки на някои от директорите). Да се надяваме, че такива този път няма да има, но богатия ми опит с общуването с този човешки подвид, имам предвид директорската... гвардия (да я нарека така, отказвам се в случая от термина "мафия", който, няма да скрия това, съм използвал не без основание, имайки предвид отношението на немалко пловдивски директори на училища към моя скромна милост - все пак съм тероризиран от такива самозабравили се войнствено настроени екземпляри вече цели 9 години!). Как можете да им въздействате да не кажат "Не, тази няма да стане – защото просто аз така искам и така благоволявам да кажа!", оставям да прецените Вие самите, уповавам се на Вашата опитност. Вярвам, разбирате, че всичко това го правим в интерес именно на качественото и ефективно обучение на учениците, на нашите деца и внуци, а този интерес би следвало да има безусловен приоритет над всички други!

Пропуснах да кажа, че в момента съм на 63 години и 8 месеца, т.е. догодина по това време, ако милостивият Бог е решил да ми даде още малко живот, моя скромна милост ще доживее най-сетне до пенсионната възраст. Дай Боже и това да стане, въпреки че заради своите идеи аз платих жестока цена най-вече със здравето си – и този чисто човешки момент съвсем не бива да бъде игнориран особено от длъжностни лица, занимаващи се с образование и възпитание на младите.

19 ноември 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем... 

Добави в Svejo