А смисъла е да описвам разни по-забележителни случки от моето всекидневие на остракиран от образУванието на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ учител, който не се вмества в представата за учител-мижитурка, т.е. за послушен изпълнител на своеволията на всемогъщата образУвателна бюрокрация на същата тази толкова приказна страна МУТРОЛАНДИЯ. Та ето вчера какво се случи, заслужава си да се разкаже, макар този път, да се надяваме, моят разказ ще бъде (вероятно, но не е сигурно!) значително по-кратък. Такова ми е намерението. Но не знам дали няма да се увлека в анализи и да се получи в крайна сметка тъкмо противоположното на замисъла, на намерението ми.
Защо да си
философ у нас е проклятие, а не привилегия - и защо "философоведът"
няма право да се смята за философ?
Вчера моя милост в компанията на други двама небезразлични граждани посетихме сградата на РУА-Пловдив с идеята да се срещнем и да разговаряме с г-жа началничката Антоанета Пакова. С мен бяха гражданите Димитър Хаджипетров и г-н Х.У. (той държи името му да не се споменава публично, с което се съобразявам). Аз се пошегувах с тях като им казах (това мисляго има във видеото, записало разговора на тримата, който проведохме преди това в кафе-сладкарницата на Джумая джамия (тя е срещу сградата на РУО-Пловдив, в която при комунизма пък се намираше обиталите на младежката комунистическа организация, т.н. ДКМС), та значи аз там им рекох:
- Г-жа Пакова е началничката на РУО-Пловдив, която е шампион по укриване от нас, небезразличните граждани. Вече 10 месеца успява да се крие. Станала е като истинска партизанка. Инструктирала е гавазина долу като види моя милост да казва "Г-жа Пакова я няма!". Как така? - го питам. Ами в командировка е. Пак ли бе? Ами да. Или е болна. Или е в отпуск. Или е на обиколка по училища и не знаем кога и дали изобщо ще се върне. И така поне около... 100 пъти за 10 месеца, в които тя е началничка!!! Предишната началничка Иванка Киркова, в интерес на истината, не владееше това изкуство да се крие и се налагаше, колкото и да й беше неприятно, да се среща с нас, небезразличните граждани. Или само с мен дори се е срещала и разговаряла. Но Пакова се крие като същинска опитна шумкарка. Личи си старата комунистическа закалка и школовка. Неуловима е. Може да се каже, че е надминала дори... Апостола на свободата Васил Левски - той не е можел толкова добре да се крие от полицията в Османската империя - както тя умее да се крие от нас, гражданите. Мисля да я предложим за вписване в Книгата на Гинес за световен рекорд по криене на длъжностно лице в образУванието от гражданите. Искате ли пак да проверим дали днес ще се скрие от нас? Искате ли да се обзаложим, че гавазинът ще каже, че пак я няма? Искате ли опитаме и да похлопаме на вратата й да я изловим? То ясно е, че гавазинът ще каже, че я няма, но ние въпреки това да се вмъкнем и да я уловим как се крие зад бюрото си?
Нещо такова им казах, не си спомням точните думи сега. Егати, току-що обещах разказа ми да е кратък, а вижте какво начало. Може да се окаже, че в крайна сметка ще напиша цял... роман за вчерашната ни визита. Двамата приятели се съгласиха и тръгнахме.
Гавазинът го нямаше, имаше една гавазка този път. Тя каза: "Няма я, разбира се. В командировка е!", а приятелите ми дружно се изсмяха. Ние обаче казахме, че искаме да се срещнем с нейната заместничка. Гавазката се уплаши нещо и се замисли що да прави (сигур не е била инструктирана за такъв ход на нещата!), но нема как, в един момент все пак ни позволи да влезем в райското селение на РУО-Пловдив, гдето блаженстват толкова десетилетия избраниците на съдбата, които са имали щастието да станат държавни чиновници допенсионно.
Понеже знаем, че обикновено заместничка на началничката Пакова е инспекторката по философия г-жа Кръстанова (и нейното име е Антоанета, не знам дали от партията не са ги назначавала навремето все с едно и също име, трябва да проверим още колко ли Антоанети има още в това РУО. Мария-Антоанета, предполагаме, няма - щото е била кралица; знате, лошите революционери са я малко обезглавили, но за сметка на това нашите тукашни чиновнически Антоанети са не по-малко царствени от онази клета Мария-Антоанета!
Малее, пак се разприказвах, кога ли ще го завърша туй есе - или този очерк? Още не съм започнал, а вижте колко много думи изписах?! Явно доста ми е накипяло на душата; Бог да ми е на помощ как ще опиша станалото на тази тъй вълнуваща среща, на този тъй прочувствен дебат с философката Антоанета, с другата Антоанета, не с шумкарката!
За наш късмет г-жа Антоанета Кръстанова таман слизаше по стълбите, беше се отправила в заслужен обеден отдих след изнурителния труд на властваща чиновничка, но като ни видя, изрази сама желание да ни приеме, лишавайки се от тъй заслужения отдих! Силно впечатлени от себеотрицателната й героична постъпка, ние се изкачихме до нейния етаж и седнахме в тъй уютната заседателна зала, покрай огромната маса - да дебатираме (без да искам пръстите ми написаха думата ето как: "бедатиране", иде, забелязвате, от беда: дали това не е по-правилното изписване на думата "дебатиране" - в нашите родни български условия?!). Ние с г-жа Кръстанова винаги водим най-разгорещени дебати, зер неслучайно и двамата сме философи, е, вярно, аз в нейните очи съм "фалшив философ" - щот съм бил завършил "марксистко-ленинска философия", имам при това съветска диплома, тя и това ми каза веднъж; дипломата ми, тъй да се рече, била комунистическа, санким, е невалидна и дори фалшива (един мой приятел, също "менте-философ" като мене със съветска диплома, изговаря думата фалшива ето как: "фашлива"!), та значи г-жа Крастанова така обясни веднъж, след като беше запалила моторетката на емоциите си; "ти фактически си и с нередовна диплома, затова и нема да си намериш работа!", санким; факт е, че моя милост цели... 9 години вече не може да си намери работа в нито едно училище: ами дипломата ти е невалидна бре, Грънчаров, що се чудиш, та ти си с комунистическа диплома, а ний всички веке сме "антикомунисти" и се гнусим от тебе; затуй те и гоним както навремето комунистите гонеха... империалистите, имаме предвид американските такива! Както и да е, какво ли не сме си казвали с моята партньорка по най-вдъхновени дебати, но да пиша за станалото вчера, че както съм я подкарал, явно няма никога да свърша тоз разказ, очерк или есе.
Откъде ли да започна, майчице?! Не знам направо. Трудна работа е с думи да се опише станалото - и преживяното от мен. Дали г-жа Кръстанова преживява нашите дебати аз не знам, но за себе си знам, че след дебат с нея аз не мога да мигна цяла нощ, пък и следващата също; слава Богу, че тази нощ бях дежурен, та си изкарах цялата нощ бодър като кукуряк! И в един момент, за да не се пръсна от напрежение, почнах с два пръста лекичко да пиша този текст на моя скапан лаптоп.
С оглед да се успокоя малко, затова пиша. Иначе нищо чудно да получа някой инфаркт и да си отида скоропостижно - та РУО-Пловдив най-накрая да направи един хубав банкет, че толкова злият техен (и на целокупния ни благодушен народец!) враг Грънчаров веке го нема! Извинявам се, че пиша такива грозни думи, но какво да правя, имам чувството, че омразата на тия чиновници към техния дразнител и нарушител на блаженото бюрократично "долче фар ниенте" нищо чудно да е безгранична. Е, не знам, може пък в минути на размекване на душите да не ме мразят чак толкова, стават и чудеса на този свят: никой не може да каже какво има в тъй верните им на... партията, пардон, на държавата бюрократични сърца. Ний никога нема да разберем многострадалната чиновническа душа, уважаеми дами и господа, нека да бъдем реалисти, нека да бъдем и човеколюбиви, нали така, зер, в тъй напредналия и прогресивен ХХI-ви век живеем я!
Боже мили, аз този текст явно няма да го допиша никога! Почвам да ускорявам темпото. Спирам с плямпането. Да видим де. Щот не мога да си командвам душата - и нейния творчески, тъй да се рече, порив. (Нека пък душманите да умрат от злоба като прочетат това, майната им: какво да правя като са толкова злобни?!)
В самото начало се почна с инцидент. Аз бях с пусната камера. Предложих на г-жа Кръстанова да запишем поне звука, щото обществеността в Пловдив се вълнува от казуса. Г-жа Кръстанова, вкратце, каза, че това може да стане само през трупа й. Не и не! Никакъв аргумент от моя страна не можа да й повлияе. Аз изтърсих, че гласността, публичността, дори самата демокрация са прекрасни неща, тя направи изразителна гримаса на пълно отвращение и презрение към моите аргументи. Е, принудих се да спра камерата след като и моите спътници застанаха на страната на г-жа Кръстанова, те оцениха възражението й срещу демокрацията като напълно справедливо. Не мога да споря с целия свят. Забравих само да кажа аргумента (тюх да му се не види колко съм инертен!), че съм същевременно и медийно лице, водещ съм на ТВ-предаване, та в това качество да бях й предложил да направим нещо кат интервю. Но добре знам, че и този аргумент нема да помогне. Тя интервюта дава на всички медии, само на мен, понеже съм специален, не дава. Не и не, нищо не помага, не можеш да я убедиш да застане пред камера и микрофон. Бюрократите държат всичко около тях да е пълна тайна, което, както и да го погледне човек, това указва на нечиста съвест, нали правилно разсъждавам, а, драги ми многотърпеливи дами и господа съдебни заседатели и заседателки?!
Като вървяхме към сградата на РУО-Пловдив г-н Хаджипетров, горещо поддържан от г-н Х.У., т.е. от третия човек от делегацията ни, ме уговаряше да взема да кандисам, да взема да омекна, да взема ако се наложи да се и покая, ако требва дори да падна на колене и да моля за милост, с оглед началствата, като бъдат почетени подобаващо, да вдигнат най-после омертата и аз най-накрая да бъда назначен отново на учителско място (преди да умра или, евентуално, да замина в пенсия след една годинка!). Аз му казах, че положението е изпуснато отдавна, казах, че е "късно либе за китка", че тая няма да стане, че дори и да им се покланям колкото си искам, те на мен никога няма да ми простят дързостта, че съм благоволил да се смятам за личност, опази Боже пък свободна и достойна. (Да, строго забранено е в системата на нашето родно образУвание да има личности, които знаят що е това свобода и особено ако са дръзнали да се ползват от нея!) Ето в този дух си говорехме с него доста време преди да седнем на масата с г-жа инспекторката, пардон, експертката по философия, религия и гражданско образование (да, и религията завежда тя, въпреки че й личи, че нема никакви религиозни скрупули, а може би дори и, да пази Господ, и нравствени такива, имам предвид морални такива!).
(Тук съм принуден да спра писането на очерка си по понятни причини: свършва ми времето и ще трябва да излизам. Скоро, живот и здраве да е само, ще продължа. Стига да не катастрофирам и да си счупя тъй пълната с мисли глава, стига да не спре най-после моето клето и болно сърце, преизпълнено с какви ли не емоции!)
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Нека сърцата ви да са яки като... атомни централи! Или да са, казано иначе, биволски... и така става, нали може, ако благоволявате да разрешите?
ПРОДЪЛЖЕНИЕТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ЕТО ТУК:
Защо да си
философ у нас е проклятие, а не привилегия - и защо "философоведът"
няма право да се смята за философ?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
4 коментара:
Сбрали се Грачаро, Ники Димов и ХаджиПетров, яли пили и се веселили на Джумаята и после отишли да се облекчат в РУО наблизо като неБезЛични.
Освен че Хаджипетров те е карал да паднеш на колене и да молиш за милост за друго нищо не се разбира от това.
Поплачиси, Грънчаров, поплачи си - ще ти олекне!
Давай, таваришч, смело си изливай душичката, освободи се от мъката! Запретвай ръкави и напиши още 99 коментара все в този дух, удава ти се: имаш талантец да плюеш, презрена мижитурке!
Публикуване на коментар