Защо да си философ у нас е проклятие, а не привилегия - и защо "философоведът" няма право да се смята за философ?

Нижеследующото е продължение на написаното в публикацията със заглавие Какво един репресиран учител, имащ честта да е награден от тъй мъдрите ни бюрократи с титлата "пълен негодник", написа тази заран в своя дневник?, там не ми стигна времето, сега, след като се опитах малко да поспя след тежката и безсънна нощна смяна (моя милост се препитава някак като работи кат нощен пазач!), продължавам тъй нелекото писане или описание. 

И тъй, стигнахме до момента, в който нашата, на небезразличните граждани, депутация (ний и помежду си много спорим и дори се караме понякога, да не си мислите че сред нас цари идилия: ний сме демократи, а не комуняги?!) седна до огромната заседателна маса, намираща се във фоайето на втория етаж на сградата на РУО-Пловдив, на шефското място седна г-жа Кръстанова, завеждаща философията, религията и гражданското образование, а до нея се настани една другарка, която не благоволи да каже по що е експертка, какво завежда, но тя, в интерес на истината, в един момент започна много активно да подкрепя своята бюрократична сестра, след като се видя, че силите са неравностойни. Чат-пат около нас минаваха трудолюбиви чиновници, носещи по некоя папка, хем да посетят изнемогващия от скука свой колега, хем да понагледат как тече дебата, видно беше, че слушаха разпрата докато минаваха с нескриван, неподправен интерес. А нашият дебат наистина стана на моменти крайно разгорещен, както винаги става де, все пак сме философи, аз, вярно, съм с невалидна диплома, щото тя е издадена от съветски комунистически университет, но да приемем, че животът ме е направил все пак донякъде философ, а пък г-жа Кръстанова е доверена философка на всички власти и правителства, управлявали у нас в годините на тъй метежната и ненавиждана комай от всички демокрация. Пак май се разплямпах, да минавам веке по същество! 

Поантата на тезата на многоуважаемата г-жа Кръстанова беше: тоз Грънчаров не може да си намери работа понеже е много лош, не е послушен, като се яви на "конкурс" за вакантно учителско масто, вместо да се държи както подобава, т.е. да плещи лесносмилаеми нелепици, си позволява, моля ви се, да влиза в дебати дори с упълномощените да решат кого да вземат "комисии по приема", в резултат на което директорите на училища, след като при тях мине "тайфуна Грънчаров", ми звънят, изпусна се увляклата се в речта си г-жа Кръстанова, и казват: 

"Амче как да го вземе тоз Грънчаров, г-жо Кръстанова, амче тоя човек ще ни създава проблеми, ще поставя въпроси, ще спори, ще внесе проклетия вирус на демокрацията в нашето тъй спокойно вегетиращо си училище?! Не, ний не щем да си вкарваме таралеж в гащите, не, нема да го вземем никогаш, не щем револуции, ний си искаме блаженото статукво, а на Грънчаров - майната му! Да заминава на Запад, да иде да работи в некоя демокрация, нам такива като него въртоглави философи не ни требват!" 

Горе-долу такава, сиреч съвсем съкрушителна беше тезата на г-жа Кръстанова, а пък моите приятели, г-н Хаджипетров и г-н Х.У., клатеха глави на съгласие, те споделяха също нейните възприятия, позабравили, прочее, че като небезразлични граждани следва да обичат демокрацията; ама то бива демокрация, бива демокрация, ама таз грънчаровата демокрация ни идва бактън, идва ни в повече, то не се търпи веке бре, многострадални дами и господа съдебни заседатели?! 

Моя скромна философска и... сократова (това казвам специално за да ядосам мерзавците, сиреч душманите - и завистниците!) милост, под изгарящо осъдителните погледи на другите двама небезразлични граждани, има наглостта да развие съвършено друга теза: 

Не е истина това, което г-жа Кръстанова твърди; и директорите лъжат, и тя сега се опитва да ни баламосва. Истината е, че директорите не смеят да ме вземат на работа по следната прозаична, ала съвсем достоверна и близка до ума причина: ами просто ги е страх, че ако сторят това безумие, ако някой загубил разсъдъка си и инстинкта си да се нагажда директор на училище дръзне да ме вземе на работа, той прекрасно знае, че върху него ще се стовари царствения гняв на висшестоящата властваща образУвателна бюрокрация, т.е. това така ще разгневи самата г-жа Кръстанова и нейната началничка (независимо коя е тя, дали се казва Пакова или Киркова, фамилията и личността дори в тази система нема никакво значение: всички мислят напълно еднакво!), че горкият директор така много ще страда, естествено, ако веднага не поправи грешката си и не изгони Грънчаров! Щото ще почнат да му скрояват такива мръсни номерца, а именно, ще почнат да му пращат разни проверки, ще го караят да пише отчети, че в един момент ще стане пишман, че изобщо си и помислил да направи нещо, което толкова нема да хареса на началствата му; и знаейки това, директорите мъдро ме елиминират вече цели 9-години, та да си немат излишни главоболия! Аз дори дадох един потресаващ пример: само един директор за тия 9 години се осмели да ми заяви, че е готов да ме вземе на работа, той, човекът, ми звънна, аз като му казах не се ли страхува РУО-Пловдив да го погне като бясно куче, той ми отвърна: не, щото аз съм врял и кипял, щот съм личност, щот не ми пука, щот съм пред пенсия, ще те взема, майната му на РУО-Пловдив, майната му и на Министъра! Да, това ми каза тоз смел човек, който се откроява единствен на фона на останалите директори-мижитурки, които са имали шанса да украсят учителския си екип с моя скромна милост, ала поради малодушен и подъл страх са ми били шута. 

Като чу тия мои толкова грозни думи, г-жа Кръстанова се изчерви като... червеното знаме на партията, да, не лъжа, таман лицето й наподоби този кървав цвят; от което съдя, че тя вътрешно призна правотата ми, гневът й я издаде; но се усети и почна енергично да ме "оборва", това не било истина, нашите директори били всинца до един смели и убедени демократи, обичали тъкмо свободолюбиви учители като Грънчаров, ама само дето Грънчаров бил прекалено демократичен и свободолюбив, което им идвало бактън, дето казва народът, то бива демокрация, бива, ама чак пък толкова?! Требва да има демокрация, ама тя требва да умерена и опитомена, сиреч, подчинените, подобно на жаби, да си знаят гьола и да крякат само химни в прослава на премъдрия г-н или г-жа директор, да, жаби могат да бъдат подчинените, ала личности да бъдат, и при това свободно говорещи и размишляващи, това веке е прекалено - и е нетърпимо. Не, това не може да се случи, щото ако допуснем такива като Грънчаров да си развяват байраците в нашето родно образУвание, те скоро ще съборят цялата му великолепна сграда, изградена от добре прилепнали грамадни и непоклатими камъни, камъни на демократичната власт, на мижитурковското преклонение пред властта, на подлизурството пред висшестоящите началства и прочие. 

Е, тия точно думи не дръзна да каже г-жа Кръстанова, както му е редът, тя каза някаква своя чиновническа и административна абракадабра, но това, така да се рече, е есенцията на мисълта й, която тя, естествено, нема как да каже (щот пък и нейния стол ще вземе да се клати ако признае, че моя милост е права!). Та значи цялата група беседващи, включително и подкрепящите ме небезразлични граждани, беше единодушна, че истината е тази: Грънчаров сам си е виновен за всичко, щото не кюти, както подабава, не се подмазва на директорите когато се явява на "събеседване" или на "интервю" за работа, не ги гледа с влюбен поглед, а се одързостява да говори каквото мисли, разпалва спорове, прави се на демократ, сиреч показва, че е готов, ако го назначат, да разклати мухъла на блаженото спокойствие и безлично вегетиране в рамките на системата, която е наша майка-кърмилница, дето така сито ни храни и пои, нали така, многоуважеми колеги-учители, дето си блаженствате десетилетия в рамките на тъй любвеобилната към покорните си чада система-майка? 

Тук е мястото да вметна, че в нашия дебат г-жа Кръстанова, личи си че е многоопитна, възприе следната тактика, която ползва и таваришч-императорът Путин, който, както е известно, се мъчи от години да сее раздори между САЩ и Европейския съюз, да ги настройва един срещу друг; по досущ същия префинен, подъл и коварен начин г-жа Кръстанова през цялото време отправяше нежни погледи към съпровождащите ме небезразлични граждани, беше изключително любезна с тях, казваше им сърдечни любовни думи, което така трогна сърцата им, че те в един момент безрезервно взеха да кимат с глави на думите й в знак на пълно съгласие и подкрепа; окуражена, че успя да постави "народния враг" Грънчаров отново в изолация, отново абсолютно сам, г-жа Кръстанова вече тръгна в безогледно нападение; но моя милост, понеже съм стар боец, изобщо не се уплаших - и битката стана, както обикновено се получава, твърде епична! Спорихме за какво ли не, ако почна да възпроивеждам всички теми, ще стане прекалено дълго, затова ще се съсредоточа на най-важното. Ето втория пункт, в който преговарящите, пардон, воюващите страни се сблъскаха така, както... стратегическата бойна авиация на Съединените щати би се сблъскала със самолетите на кагебисткия таваришч-император Путин, управлявани всичките все от порядъчно пийнали и затова безумни до самозабрава руски летци: 

Аз пак имах наглостта да поставя тъй неприятния на г-жа Кръстанова (и на властващите в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" особи!): могат ли да ми докажат, че моето тъй епично опраскване-изритване-уволнение от училището от нейната сърдечна приятелка, имам предвид директорката Стоянка Анастасова (вече бивша!), е довело до качествена промяна към добро в обучението на учениците по философия (и гражданско образование) в туй многострадално училище; да, аз искам да ми се предоставят факти, че в момента обучението по тия толкова важни предмети е прогресирало, след като бях опраскан по толкова грозен мутренски начин; като чу въпроса ми, г-жа Кръстанова пак се изчерви и преглътна страдалчески, сякаш в гърлото й се е навряло някакво жабенце, от което всички разбрахме (лицата никога не лъжат, те, за разлика от човеците са съвсем правдолюбиви и честни!), че обучението по философия в туй училище е жив зян (както е и, прочее, навсякъде другаде!). Добавих, че като бях с друга делегация от небезразлични граждани в крепостта, наречена "ПГЕЕ ТЕТ Ленин", там директорката и заместничката й на същия въпрос са ме отпратили за сведение при нея, имам предвид г-жа Кръстанова, тя била проверявала често въпросните учителки, тя можела да ми каже и самата истина. Натопих ги тез другарки без да ми мигне окото - че са си измили ръцете с нея (тя сигурно днес им е натрила яката носовете за туй своеволие!). И тук г-жа Кръстанова заяви ето тези сюблимни слова, издаващи цялата неръкотворна прелест на дискретния чар на родната ни бюрокрация:

Г-н Грънчаров, нема да ви кажа нищичко по тоз въпрос, щото не е морално да говоря за това какво е нивото на преподаване на тия другарки; това е тайна от общодържавна важност, това е секретен въпрос, по него аз нищичко не мога да кажа, немам и право да кажа! Ще мълча докато съм жива по тоз въпрос. И ще се държа така знаете ли защо? Амче защото не е морално да се говори как преподават тез другарки, на Вас, г-не, требва да Ви стига само това, че аз им имам пълно доверие, че те, за разлика от тебе, са "от наште", е, щом са "от наште", ний им имаме пълно доверие да си преподават както искат, включително и да преподават толкова лошо, колкото само другарките и другарите, които са "от наште", го умеят и могат да си го позволяват! И училищата са си наши, Грънчаров, и Министерството е наше, и всичко е наше, ще си правим каквото искаме, а такива зли кучета като теб си лайте колкото искате. Нали знаете, кучетата си лаят, а керванът си върви.

Като пиша тез думи, съдържащи самата есенция на позицията на многострадалната г-жа инспекторка, аз, разбира се, ги предавам по своему, не мога, немам тоз талант да възпроизведа нейните точни думи, немам и такава памет, аз съм стар човек вече. Аз я предупредих, че най-добре е да имаме аудиозапис на беседата ни, на дискусията ни, тя не пожела, е, нейна си е вината вече, че всички присъстващи на нашата епична дискусия разполагат веке само със своите възприятия и спомени; аз така възприех думите й, така ги и пиша, знаете, моето правдолюбие е отдавна доказано - аз за това си и патя де! Да продължавам нататък, щото тръпки ме побиват колко много още имам да пиша, а взе и да ми писва! 

Аз, естествено, възразих, че училищата не са бащиния на властващите бюрократи, не са и тяхна придобита по мутренски начин, т.е. незаконно, частна собственост, че мафията, в случая директорска и инспекторска, нема право да си прави каквото й скимне, водена единствено от себичния си интерес, че училищата са наши, на гражданите, на народа. Естествено, като ме слушаше, г-жа Кръстанова на лицето си изобрази гримаса на пълно отвращение от думите ми, което свидетелства за това, че тя мрази демокрацията вътрешно, от душа, с цялото си сърце. Не й пукаше дори от това, че изпадаше постоянно в какви ли не противоречия, нищо че има претенции, че е философка: примерно тя заяви, че ако некой директор на училище дръзне да ме назначи в СВОЕТО училище, тя немало да му се кара, напротив, щяла да го поздрави, представяте ли си що значи това? Тази, което има́ решаваща заслуга за успеха на многогодишните репресии, гонения, термоз, гаври, унижения над моя скромна милост, тази, която подпомогна опраскването ми така, че нищо, дори и българският съд (!!!), да не употребяавам думата "правосъдие", щот такова у нас нема, не можа да спре произвола, щяла била, видите ли, да не възрази ако някой луд директор ме назначи за учител в СВОЕТО училище!!! Нищо де, да не придиряме, противоречия в живота винаги има, а г-жа Кръстанова обича живота, а пък аз именно, в нейното възприятие, съм глупавото пале, което лае, докато величественият керван на родната бюрокрация, накичен по камилите (учителите ли са камилите?!) с какви ли не благинки, величествено и неотвратимо си върви. 

По-натътък спорихме и за това, че моя милост била съвсем справедливо опраскана и лишена от преподавателски права понеже, както се изрази отново и отново (това, прочее, е рефренът на нейната аргументация за цялостната "правилност" на опраскването ми!) не съм бил спазвал "свещените държавни стандарти на преподаването на философия", сиреч, бил съм си позволявал да се държа като философ и личност, а не като роб на своеволията на бюрокрацията, а това било напълно недопустимо. Аз пък рекох, че това не е така, че това са глупости, че си спазвам всичко, щот преподавам философия, а не... химия, само дето преподавам философията по разбираем за учениците, т.е. по ЧОВЕШКИ начин, от което бюрократите ги втриса, щото държавната, пардон, бюрократичната политика е такава, че философията трябва да се преподава толкова отвратително, че учениците, че младите трябва да я намразят завинаги, т.е. докато са живи; е, Грънчаров е враг и еретик, щото преподава философията и понятно, и човечно, и разбираемо, и на учениците са приятни неговите часове, в тях те почват да мислят, почват да се чувстват личности, почват да обикват свободата, което е изпълнено със страшни последици! 

Абе ти, Грънчаров, представяш ли си докъде ще доведем тази наша многострадална страна ако в нея в един момент гражданите престанат да са немислещи тъпанари, а станат свободни и правдолюбиви личности и добри граждани, ти явно искаш нашето тъй приказно царство да разрушиш, тъй ли бре, нещастни побелял философе, на когото не идва акъла в главата - въпреки че вече е остарял?! И в този дух когато аз дръзнах да кажа, че между другото държавните програми и стандарти по философия и по гражданско образУвание са отвратителни, некадърни, грозни, тъпи, не стават дори за коша за боклук, щото са правени от приятели на г-н Министъра от СУ, "от наште", естествено, са правени, "от наште", които просто требва да усвоят едни пари, тогава г-жа Кръстанова се изчерви като рак от моята наглост че обиждам тъй грозно нейните любими философи от СУ, на които тя от години е осигурявала чудесни пари за командировки, за учебници, за курсове по квалификации и преквалификация и прочие (и за какво ли не още, не можем да си го представим, щото ни е бедна фантазията!), тогава тя скокна и изтърча да вземе екземпляр от най-новата и най-модерна програма, за да убеди ако не мен, то поне моите спътници, че програмите по философия у нас били нещо като шедьоври на бюрократичното скудоумие и на празнословието! И когато тя донесе екземпляр от програмата, тя има наглостта да заяви следното: 

- Ето, слушайте сега, ще ви прочета какви хубави теми има тука. А пък Грънчаров нека да скача, щото единствената тема, която аз чух в неговите часове (а съм посещавала толкова много негови часове при безкрайните проверки, когато подготвяхме компроматите за опраскването му с тъй трудолюбивата и всеотдайна директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!), беше темата "Кой съм аз?", да, той нищо друго не преподава, а си знае само туй нещо, само на това учи учениците, докато тук ето какво пише: ... 

И тя прочете някаква умопотресаваща професорска свинщина или абракадабра, с терминология, която е убийствена за ученическата душа!). 

Тогава моя милост реагира на крайно несправедливата обида (аз имам куп учебни помагала, по които всеки може да види, че темите ми са толкова разнообразни и богати, но това явно още не е стигнало до съзнанието на влюбената в професорското скудоумие и празнословие инспекторка!), решително протестирах срещу злепоставящите ме пред моите приятели думи, щото тя се опита да ме представи като някакъв олигфрен! Счепкахме се по този пункт и тогава аз дръзнах да кажа нещо, което г-жа Кръстанова никога нема да ми прости: 

- Г-жо Кръстанова, немате право да се наричате "философка". Никакво право немате за тази висока чест. Вие сте ФИЛОСОФОВЕДКА, т.е. поназнайвате това-онова за философията, но не можете да философствате, сиреч, не заслужавате да се наричате философ(-ка). (Ползвам тук теориите на Хайдегер, но да не се разпростирам!) Щото ако бяхте философ(-ка), нямаше да ме мразите толкова, а щяхте да ме уважавате поне малко. А пък аз, очевидно, съм философ, то това си ми личи отвсякъде; това е Божий дар, това е и моето, както виждате, проклятие, от което си и патя толкова - и заради което плащам толкова висока цена! А Вие в същото време сте си се тъй добре устроила, което е неприсъщо за истинските философи; само менте-философите се навират на разни служби, драпат с нокти и зъби да станат професори, доценти, инспектори и прочие, и так далее, и тъй нататък, и тинтири-минтири, и ала-бала...

Казах тия думи, а г-жа Кръстанова ми се обиди навеки - и, подозирам, ми се обиди тъкмо защо тя отдавна добре знае, че това е точно така, т.е. че казах самата истина. А истината у нас, в системата на лъжата и на лицемерието, каквато, за жалост, е българското образУвание в момента, е съвсем нежелана гостенка. Защото нали знаете, истината освобождава, а системата прави нужното у нас да няма свободни, а да има само роби - и да има само мижитурки! 

Немам сили повече да пиша. Няма да казвам как реагираха през цялото време небезразличните граждани господата Хаджипетров и Х.У., а г-н Хаджипетров пък заяви, че все пак конфликът трябва да бъде решен при отстъпки и от двете страни, щото, тъй да се рече, е крайно грозно философ да бъде лишаван от учителски права в нашия тъй напреднал, прогресивен и човеколюбив 21-ви век. 

На изпроводяк казах на г-жа Кръстанова, че се надявам този тъй хубав дебат да изиграе за нея някаква катарзистична роля, т.е. да й помогне да преживее известен нравствен поврат към доброто, а тя ме погледна с пълното презрение, на което е способна.

Край, нямам сили повече да пиша, написах това, щото знам, че ако бях го отложил за друг път, този "друг път" никога нямаше и да дойде. 

Приятна вечер на всички, които са стигнали дотук в четенето, желая от все сърце! Бъдете здрави! А мерзавците вече могат да почват да ме плюят: приятно плюене ви желая, презрени душички!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем... 

Добави в Svejo