Можете ли да си представите какво е това безсмъртие или вечен живот, пък и що е, да речем, свята, неумираща човечност?

Тази снимка заслужава кратък разказ: 

Милата ми покойна майка, Бог да я прости, през последните години преди да се помине постоянно плетеше, лежейки на кревата: изплете на ръце какво ли не, включително и цели... вълнени, ръчно плетени одеала, възглавнички за сядане, терлици, чорапи, половери, фланели... 

Един ден тя ме повика и на мястото, където слагаше произведенията на своя труд, ми показа добре опаковани (за да са недосегаеми за молците!) куп торбички, добре завързани и ми каза: 

- Ангеле, когато един ден умра, чат-пат идвай тук, вземай за теб и цялото ти семейство по нещичко, било чорапи, било терлици, било одеало, обувайте се, покривайте те, тия всичките неща ще ви топлят в студа, пък и ще си спомняте за мен, вашата майка и баба! Тя почина в началото на пролетта на 2018 г.: видя първите щъркели, зарадва им се, а след три дни тихо умря... 

Оттогава насам та досега всички ние ползваме и одеала, и чорапи, и терлици, и фланели - и колкото пъти си сложа чорап или се покрия с одеало, или пък облека фланела, плетена от нейните тъй работливи и сръчни ръце, аз сякаш майчината топлина усещам - и в душата ми възкръсва нейният незабравим и свят за мен образ! 

Та ето и сега е така. И тази зима в апартамента в Пловдив ние не се отопляваме - по понятни причини (не можем да си го позволим, и двамата със съпругата ми, учители, сме безработни, уволнени и остракирани от мутро-гербовашки властнички в образованието и едва-едва живеем с една минимална заплата!). 

Оня ден бях в родното ми градче Долна баня, за два дни, и там поне се сгрях от огъня на камината, запалена с дървата, които някога майка ми е купила с пари от пенсията си, отделяйки от залъка си. И пак се сетих за склада и пак посегнах към изработените от нейните ръце вълнени съкровища - и донесох в Пловдив нещата, които са на снимката. 

Такива работи. Не ми обръщайте внимание, аз съм вече стар дърдорко, кой плещи разни меланхолично-сърдечни и сълзотворни нелепици... (поне, ето, моите очи сега отново се овлажниха и прокапаха...) 

Но какво да ви кажа повече? Знам ли, но нека все пак подчертая: 

Ако случайно не можете да си представите какво е това безсмъртие или вечен живот, пък и що е, да речем, свята, неумираща човечност, ето, спомнете си примерно за тия вълнени чорапи и терлици, оплетени от моята майка, които толкова години топлят не само краката, но и душите на цялото ми семейство...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo