Съзнавате ли, че личност става само оня, който общува с личности, вдъхновява се от личности и привикне да презира мижитурките?

Kaloyan Borisov: Искрено симпатизирам на автентични лидери.

Вчера разпитах господин Грънчаров за лидерите между гимназиални учители и университетски преподаватели.

Огромна част от тях най-вероятно са просто изпълнители на заплата. Не трябва да ни изненадва нашето състояние като гражданско общество, когато подобни изпълнители възпитават следващото поколение. Нашето утре в несръчните ръце, празни глави и страхливи душички на подобни хора изглежда сиво и мрачно.

Интересни са разговорите с един учител по призвание, като разпознавам мотивация и ентусиазъм, с каквито се измъкнах от гетото на Русе.

Не контактувайте с примирени душички, тяхната токсичност води до демотивация и вашето обезличаване като личност.

Може да намерите записи от нашите дискусии в канала господин Грънчаров.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Хубаво е повече хора да осъзнаят, че личност става само оня, който общува с личности, вдъхновява се от личности и на тази основа привикне да презира мижитурките (аз така наричам човешкия тип, който описваш!). С каквито хора общуваш, такъв ставаш. Гарантирано ще станеш шушумига ако не си общувал с нешушумиги, т.е. с личности. В живота действа онтологичния принцип, формулиран още от древните гръцки философи: "Подобното се привлича от подобно!". Забелязвам, че някои хора харесват и се възторгват, примерно, от руския папагал таваришч прафесар Ива Хръйстав (или от другия такъв папагал, таваришч Мартин Карбовский!), което и сигурен показател за личностна нищета или мизерия и духовна убогост. Зеленски стана голяма личност от висока духовна проба понеже има до себе си забележителни личности като философа Арестович - и не само той...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем... 

Добави в Svejo