Към Боко Борисов: Пречиш, мой човек, вреден си вече: оттегли се сам, наглецо - и сам поискай да застанеш пред съда!

Роди се идея (аз водя постоянно какви ли не дискусии с какви ли не хора, просто такава ми е работата, философ и учител по гражданско образование, учител по демокрация съм, изнасям какви ли не уроци и пр.!), а в дискусиите винаги има условия за раждане на най-ценни идеи, и понеже не обичам да отлагам работата, която може да се свърши веднага, за друго, по-подходящо време, ето, сядам да изпълня, да реализирам идеята си. 

Става дума за това да напиша няколко sms-а, по един, разбира се, на човек, и то до... Боко Борисов, до Румен Радев и до Иван Гешев, в които да им кажа в най-кратка, по възможност, форма нещо най-важно, нетърпящо отлагане; лечено-сторено, ето какви съобщения им написах и след малко ще им ги пратя: 

ДО БО(Й)КО БОРИСОВ: 

Като гражданин се чувствам длъжен да ти кажа: ти не разбра ли, че си вече ГЛАВНА ПРЕЧКА и дори СПИРАЧКА пред развиването, разгръщането на демократичния процес у нас? Пречиш, мой човек, вреден си вече: оттегли се сам, наглецо! Немаш право да се инатиш и заради теб да ходим още пет пъти на избори: никой не ще да участва във властта с тебе, токсичен си, а и убиваш партията си. И затова е крайно време сам да поискаш, понеже си оцапан до уши, да се изправиш пред съд, пред правосъдието - за да докажеш, евентуално, невинността си (в която аз лично не вярвам!). 

Да, при демокрацията е така: само истински обективен съд може да реши дали си виновен за всички ония неща, за които ние, гражданите, се съмняваме, а именно пачките и кюлчетата, т.е. вземане на подкупи, покровителстване на кражби, престъпна злоупотреба с власт, свързана с поста, който заемаше 12 годинки, именно покровителстване на кражби от европейски пари и пари на българския данъкоплатец, т.е. наши, народни пари, организиране на назначаването на свой доверен човек на поста главен прокурор, за да те пази от закона и от правосъдието и т.н., съмненията на народа в твоите престъпни далавери са много. 

Е, само съд може да те оправдае, а това, че се криеш под чадъра, опънат от Гешев, означава, че сам признаваш виновността си, т.е. сам се изобличаваш, че си виновен, което засилва увереността ни, че незабавно трябва да застанеш пред съда! Щото ако не беше виновен, ти сам щеше смело да поискаш да изчистиш името си, което може да стане само като се изправиш пред съда. 

Туйто. Решавай сам. Нема как да избегаш от възмездието. Аз ти казвам по-добрия за теб вариант. По-лошия сещаш ли се кой е? Помисли малко. Отвори най-накрая некоя втора в живота си книга, примерно учебник по история. 

Приятни размисли! Тепърва само ти остава да мислиш и да се каеш. И един ден като отидеш, да се надяваме по-скоро да стане това, при прочутия бай Ставри в Централния Софийски затвор (препоръчваме ти го, човекът би, казват, строг, но справедлив!), тогава можеш да мислиш и да се каеш за стореното като премиер (пък и като бандит преди това!) докато си жив!

Този е смс-а ми до Боко. Нека съобщенията ми по този същия тертип до Гешев и Румен Радев ги публикувам по-късно, щото сега да не стане прекалено много за четене. 

Хубав ден на всички! И приятни размисли и вам! Щото това съобщение го пиша по-скоро до вас, гражданите, а не до Боко (знам, че он нема даже и да го прочете, а и да го прочете, нема да го разбере, он е очень зян, тъй да се изразя, ако позволите, на руско-български)...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo