Минчо Стоянов: Няма начин да не кача този текст на моята стена! Изключителен! Последното слово пред съда на Иля Яшин, последния истински руски опозиционер, останал да се бори в страната си, ще се чете и изучава след време от цели поколения.
Ще се цитира като паметните: «J'accuse!» - "Аз обвинявам", на Емил Зола, осъдил "Аферата Драйфус" във в. "Орор" (1898), или вълнуващото и днес «I have a dream» (1963) на бореца за граждански права в САЩ Мартин Лутър Кинг.
Това последно изявление на Иля Яшин, преди да влезе в затвора, със скалъпена от фашизираната руска съдебна система чисто политическа присъда от 8,5 години, ще се запомни и с ведрата усмивКа, с която се раздели със свободата си.
Не се съмнявам в неговото политическо бъдеще. Той ще бъде в първите редици на Нова Русия, онази на раздялата с руския нацизъм, онази на синьо-бялото знаме на промяната....
Прочетете този текст.
Урок по гражданска доблест и ясна обществена позиция.
"Уважаеми слушатели! Съгласете се, фразата "последната дума на осъдения" звучи много мрачно. Сякаш след като говоря в съда, ще ми зашият устата и ще ми забранят да говоря завинаги.
Всички разбират: това е смисълът.
Изолиран съм от обществото и държан в затвора, защото искат да мълча. Защото някога нашият парламент престана да бъде място за дискусии и сега цяла Русия трябва мълчаливо да се съгласява с всякакви действия на властите.
Но обещавам: докато съм жив, никога няма да го търпя. Моята мисия е да казвам истината.
Говорих го по градските площади, в телевизионни студия, в парламентарните трибуни. Няма да се откажа от истината дори зад решетките.
В крайна сметка, цитирайки класиците, „лъжата е религията на робите, а само истината е богът на свободния човек“.
В началото на изказването си искам да се обърна към съда. Ваша чест, оценявам начина, по който беше воден този процес. Вие проведохте публичен процес, отворихте го за пресата и слушателите, не ми попречихте да говоря свободно и на адвокатите ми да работят. И май не сте направили нищо особено: така трябва да се правят съдилищата във всяка нормална държава. Но в изпепеленото поле на руското правосъдие този процес изглежда като нещо живо. И повярвайте ми, оценявам го.
Ще ви кажа откровено, Оксана Ивановна: вие самата направихте необичайно впечатление. Забелязах с какъв интерес слушате обвинителя и защитниците, как реагирате на думите ми, как се съмнявате и размишлявате.
За властта Вие сте само едно зъбно колело в системата, което кротко трябва да си изпълнява функцията. Но виждам пред себе си жив човек, който вечерта ще свали робата си и ще отиде да пазарува в същия магазин, където майка ми купува извара. И не се съмнявам, че същите проблеми тревожат и вас и мен.
Сигурен съм, че и Вие като мен сте шокирани от тази война и се молите кошмарът да свърши скоро.
Знаете ли, Оксана Ивановна, имам принцип, който следвам от много години: прави каквото трябва, пък да става каквото ще.
Когато започна битката, не се усъмних нито за секунда какво трябва да направя.
Трябваше да съм в Русия, трябваше да говоря истината високо и трябваше да спра кръвопролитието с всички сили.
Физически ме боли да осъзная колко много хора загинаха в тази война, колко много съдби бяха осакатени и колко семейства загубиха домовете си.
Това просто не може да се толерира. И се кълна, че не съжалявам за нищо. По-добре да прекараш 10 години зад решетките, като си честен човек, отколкото мълчаливо да гориш от срам за кръвта, която проля правителството ти.
Разбира се, ваша чест, не очаквам чудо тук. Вие знаете, че съм невинен - а аз знам как тази система притиска.
Очевидно е, че ще трябва да получа осъдителна присъда. Но аз не Ви се сърдя и не Ви желая нищо лошо.
Опитайте се обаче да направите всичко по силите си, за да предотвратите несправедливостта. Не забравяйте, че от Вашето решение зависи не само моята лична съдба – то е присъда за онази част от нашето общество, която иска да живее мирно и цивилизовано. Онази част от обществото, към която може би принадлежите и Вие, Оксана Ивановна.
От тази трибуна искам да се обърна и към руския президент Владимир Путин.
Към човека, който е отговорен за това клане, който подписа закона за „военната цензура” и по чиято воля съм в затвора.
Владимир Владимирович!
Гледайки последствията от тази чудовищна война, сигурно вече разбирате каква груба грешка направихте на 24 февруари.
Армията ни не се посреща с цветя. Наричат ни окупатори.
Думите "смърт" и "унищожение" сега са силно свързани с Вашето име. Вие донесохте ужасно нещастие на украинския народ, който вероятно никога няма да ни прости.
Но Вие воювате не само с украинците, но и със сънародниците си.
Вие изпращате стотици хиляди руснаци в битка, много от тях никога няма да се върнат у дома, ще се превърнат в прах.
Мнозина ще останат осакатени или ще полудеят от видяното и преживяното.
За вас това е просто статистика на загубите, цифри, подредени в колони.
Но за много семейства това е непоносимата болка от загубата на съпрузи, бащи и синове.
Вие лишавате руснаците от дом.
Стотици хиляди наши съграждани напуснаха родината си, защото не искат да убиват и да бъдат убивани.
Хората бягат от Вас, г-н президент. Не го ли забелязвате?
Вие подкопавате основата на нашата икономическа сигурност. Прехвърляйки индустрията на военна основа, Вие връщате страната ни назад.
Танковете и оръдията отново са приоритет, а нашите реалности отново са бедност и безправие.
Забравихте ли, че подобна политика вече доведе страната ни до колапс?
Нека думите ми прозвучат като глас в пустиня, но ви призовавам, Владимир Владимирович, незабавно да спрете тази лудост.
Необходимо е политиката спрямо Украйна да се признае за погрешна, да се изтеглят войските от нейната територия и да се премине към дипломатическо уреждане на конфликта.
Не забравяйте, че всеки нов ден на война означава нови жертви.
Стига толкова!
Накрая искам да се обърна към хората, които следяха този процес, подкрепяха ме през всичките тези месеци и трепетно чакат присъдата.
Приятели! Каквото и решение да вземе съдът, колкото и тежка да е присъдата, това не трябва да ви сломи.
Разбирам колко ви е трудно сега, измъчвани от чувството за безсилие и безнадеждност.
Но не трябва да се отказвате.
Моля ви, не изпадайте в отчаяние и не забравяйте, че това е нашата страна. Тя заслужава да се борим за нея.
Бъдете смели, не се отстъпвайте пред злото, съпротивлявайте се.
Отстоявайте своята улица, своите градове.
И най-важното, отстоявайте се един друг. Има много повече хора като нас, отколкото изглежда, вие и аз сме огромна сила.
И не се тревожете за мен.
Обещавам, че ще издържа на всички изпитания, няма да се оплаквам и ще премина през този път с достойнство.
А вие, моля ви, обещайте, че ще останете оптимисти и никога няма да забравите да се усмихвате.
Защото те ще победят, в момента, в който загубим способността да се радваме на живота.
Повярвайте ми, Русия ще бъде свободна и щастлива!»
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
2 коментара:
За разстрел, но тукашната сган го славослави. Нормално.
Путин ли е за разстрел, таваришч? Нали до вчера го обичаше бе?! :-(
Публикуване на коментар