Защо всичкологът и смел борец против фашизма Г.Пашев позорно бяга от открит, пределно демократичен телевизионен дебат с моя скромна милост?

На имейла си, Бог знае защо, и аз получих писмо, което е написано по адрес на моята скромна персона до г-н Евгений Тодоров, ръководителя на Пловдивската обществена телевизия, автор на туй забележително творение е академичният всичколог и активен борец срещу фашизма (и апталската кочина България!) Георги Пашевъ; понеже обичам и демокрацията, и гласността, публикувам туй творение на тъй неуморния Пашев гений, ще ми се да доставя известна наслада и на вас (щото ще е твърде егоистично да се наслаждавам на изблиците на тъй бляскавия му гений само аз, нали така?); прочее, в туй писъмце Пашев се мъчи "аргументира" или се напъва да "обясни", т.е. да оправдае, доколкото това изобщо е възможно, позорното си и страхливо поведение да бяга от открит, пределно демократичен телевизионен дебат с моя скромна милост; прочее, воаля, четете сами, порадвайте се и вие

Привет, Тодоров, бог на ПОтв,

Обръщам се към Вас, защото ми е под достойнството изобщо да общувам с лицето Грънчаров. Нито му чета нескопосания блог, нито пиша в него. Моето съзнание е заето с далеч по-важни и перспективни неща, затова, помолете лицето Грънчаров повече да не се занимава с партенки, свързани с моя милост. В противен случай, съм събрал достатъчно видео материал от вашата телевизия, да заведа дело срещу него не само за обиди, но и за конкретни клевети и ще поискам максималната сума, която се присъжда в такива случаи в практиката.

Мисля, че на всички вече ви е ясно, че не искам да имам нищо общо с лицето Грънчаров от тук нататъка, камо ли да седя с него на една маса и да водя неговите идиотски разговори, които той нарича "дебат" и то без ясни правила и без ясен водещ, който да е доказано неутрален.

Лицето Грънчаров си е позволило в ранни зори да тормози в чата мой приятели във фейсбук, в т.ч. Павел Чертовенски и да им предава информация за мен, в т.ч. и заплахи, че щял да използва познанията си по лъжене, които е усвоил в Ленинград и да ме "окепази" и то по такъв начин, по който "нямало да мога да си погледна студентите". 

Не се и учудвам, че наглостта на лицето Грънчаров няма край, тя няма и начало - такива манипулативни същества като него винаги са съществували и са се занимавали с манипулация на масите във всякакви епохи. Свидетелство за това са и негови статии в "Комсомолска искра" от периода около 1987г. 

Със своята пословична наглост, лицето ме накара да заема ролята на "архивар" и да си изкарам статиите му от ония години. Предвид това, което съм прочел в тях, почувствах още по-безподобна погнуса от тази, която чувствах и досега, сещайки се за него.  

Затова, по-добре за самото лице Грънчаров е да не продължава да "дърпа дявола за опашката", ако не иска във видео материали да чета избрани пасажи от неговото "творчество", от което "ми се повръща" (ще трябва да се заредя предварително с пликове за повръщане).

Това ми напомня и за едно друго лице Гърневски и твърде червеното му минало преди "промените" и неговата хамелеонщина безподобна. Някои пасажи от "творчеството" политически си съперничат с едни стихове на споменатото лице - бивш кмет на Пловдив - за наш общ срам...

Но и без светлината на последните "разкрития", лицето Грънчаров ми е станало достатъчно антипатично, че да предприемам каквито и да е "общи проекти" с него, предвид подмолното му поведение в стил "забиване на нож в гърба", за което така и не получих извинение. (Аз ако бях получил от него извинение за нещо, по-скоро щях да се задавя от изненада и да умра от почуда.)

G. Pashev
https://bit.ly/gpashev

ДОБАВКА, СЪДЪРЖАЩА ПИСМОТО-ОТГОВОР, КОЕТО МИ СЕ НАЛОЖИ ДА НАПИША:

Здравейте, драги господа,

Така и не разбрах защо нашият тъй смел борец срещу фашизма Г.Пашев е изпратил и на мен (т.е. до "лицето Грънчаров"!) туй така приятно за четене творение на своя тъй неуморен в духовитостта (да не кажа в смехотворността!) си гений, но понеже ми го е пратил все пак (въпреки че уж твърди, че се гнуси да разговаря с въпросното лице Грънчаров!), аз се видях принуден да дам възможност и читателите на моя блог да му се насладят, да изпитат тази тъй весела емоция от туй творение; ето и потвърждението за това:

Защо всичкологът и смел борец против фашизма Г.Пашев позорно бяга от открит, пределно демократичен телевизионен дебат с моя скромна милост?

Нека да се порадва народът. Какво друго ни остава освен да се радваме когато щастието за това ни се усмихне, и то така щедро! :-)

Разбирам, че лицето Пашев предпочита дебата с мен, Бог знае защо, да го проведе в съдебната зала, а не в телевизионното студио. Няма проблеми, аз съм философ и за мен са интересни и вълнуващи всякакви дебати, няма значение в каква зала или постройка се провеждат - или пък се провеждат и на открито. Разбирам, че мотивацията на нашия христински настроен антифашист за това негово предпочитание-влечение към съдебния дебат била... "максималната сума", предполагаме измерена в пари (или може би ще поиска... златни кюлчета, знам ли?!), която той щял да поиска за предполагаемите "жестоки душевни рани", които бил получил от моя тъй правдолюбив и справедлив философски начин на изразяване. Сиреч, щял да ме съди с оглед да ме принуди да престана да си изпълнявам тъй благотворната обществена роля на философ, което обаче, за негово сведение, не успяха да постигнат много други, значително по-важни от него врагове на свободното философско слово (примерно като многострадалната директорка на пловдивския ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която, завалийката, загуби доста съдебни дела - и ми плати доста хубави пари навремето, плати ги от бюджета на училището де, а не от своя джоб!). Аз пък, макар да не се вълнувам като наш Пашев така силно от парите, ще кажа, че не по-малко от него се нуждая от парични знаци по понятни причини, тъй че в своя насрещен иск също ще поискам подобаващо добра сума пари. 

Но да оставим това. Моля само г-н Тодоров, така или иначе избран от Пашев да бъде посредник в нашия спор, да предаде на лицето Пашев, че въпреки цялото си отвращение, което изпитва към мен, ще му се наложи така или иначе да изпълни обещанието си, свързано с прозореца на баба Марийка; чакам позвъняване от фирмата за дограма, която Пашев така силно уплаши като има добрината да ги извести, че моя скромна милост била "малоумна", да, така силно ги уплаши, че техните служители, горките, още не смеят да съберат смелост и да ми се обадят да ида да ги посрещна и да им отворя за вземат размерите на прозореца; ако иска, предайте му да се обади по телефона на тази фирма и да им обясни, че аз, макар и малоумен, по неговите думи, не съм чак толкова страшен и че не трябва да се плашат от мен когато дойдат да им отворя вратата на иначе доста страшния апартамент на баба Марийка.

Край, спирам, че се разприказвах; извинявай, г-н Тодоров, че се наложи и аз да те занимавам с Пашевите глупости!

Хубав ден на всички!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo