Във фейсбук-групата в моя подкрепа (виж: В подкрепа на Ангел Грънчаров) настоящият главен асистентин в катедрата КОМПЮТЪРНА ИНФОРМАТИКА доктор и инженер Георги Пашев (прочул се най-вече като активен борец против фашизма, капитализма, марксизма, също така като анархист, богомил и още каквото се сетите сами!) е благоволил да избълва неколко храчки против моя скромна милост, след като се обезсмърти тия дни с това, че предизвика прокурорско-полицейска проверка за мое имагинерно престъпление, а именно хипотетично "крадене на питейна вода от чешма за общо ползване"; ето какво въпросният многоучен борец е имал добрината да напише там (слагам писанията му тук, щото, убеден съм в това, той нищо чудно в един момент да зацепи какъв гаф е направИл и да изтрие писанията си!):
Тъй Правдолюбивият Грънчаров
бил отново извадил на показ "брадясалата" и безинтересна тема за
бутането на Альошката, но забравя да спомене защо, когато неговите сини
комунисти и някои от тях агенти на ДС имаха цялата власт и в държавата и
в общината, не свършиха тази работа, а вместо това се ограничиха само с
бутането на бункера - кенеф - капището на Гоце Тарабата. Да попитаме и тъй любимият му Агент Ивайло - той може да има някакъв заучен отговор, иначе е тъй убеден "евро"-$-"атлантик" сега, когато е най-изгодно 
Интересно ми е какво мисли и Безкомпромисният Георги Жеков - може и да го попитаме.
Бившият асистент в катедра "Марксизъм" на ПУ - Гранчарав във всеки сгоден момент не пропуска да проглуши ушите на горката общественост за "бедната и болна" "баба Марийка", която е превърнал в "легендарен персонаж". Както стана ясно наскоро и пред полицейските органи, той обича да използва литературни похвати на неистини, като "хипербола". Чини ми се, не трябваше да става философ, а писател на романи, защото основна задача на един истински философ, би била намирането на
истината и нейната активна презентация, а не замазването ѝ.
Та, "горката и бедната" "баба Марийка", навярно е по-богата от много от нас, горките "изтролени" от Гранчарав, че била имала нужда от "спешна помощ". Тя получава по-висока пенсия от много от нейните съседки - с индексацията над 500лв. Същевременно, тя няма никакви разходи за ток, няма и за вода, тъй като и тя е от отдавна спряна, а както знаем, този трубадур и стожер на морала, демонстративно кичещ се с кръстове, подобно на мутра, е носил вода на горката "бедна и онеправдана" (дали за нея си е плащала, хрониките упорито мълчат).
Тя няма разходи и за лекарства, или дори да има, са минимални, в сравнение с разходите на "средния" пенсионер, които много често надвишават половината му доходи поне.
Реално, финансовото ѝ състояние е доста завидно, но много интересно за какво ли "баба Марийка" си харчи парите, та не можа да "си викне" "стъклар" - сиреч - поправяч на джамове, който за около 100 кинта сигурно щеше да ѝ оправи голяма част от дограмата... Част от клиповете, които Гранчарав е заснел, казват разни "безумия"...
Същевременно цялата филибелийска общественост бива укорявана, че не си "мърда пръста" за "горката беднячка", "зарязана" дори от собствените си дъщеря и син. Един приятел в личен разговор правилно ми спомена - "ако бабичката беше за помощ, щях да ѝ помогна". Но това, с което наистина може да ѝ се помогне - а именно - вкарването ѝ в институция, кой знае защо тъй добронамереният и високоморален Гранчарав не го прави, че дори не се и опитва или поне не се опитва системно и педантично със същата честота, с която укорява града ни.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
5 коментара:
Пашев е неособено адекватен напоследък. Не знам пие ли, наркотици ли взима, или е под някакво лошо енергийно въздействие.
Предлагам тогава Пашев и бабата да си разменят жилищата - Пашев да отиде в нейния апартамент да живее, а тя - в неговия. Също така и доходите да си разменят - Пашев да получава завидно високата й пенсия, а тя - заплатата му от ПУ.
То си е за разследване на полицията - къде отива пенсията?
Пашев ми сподели преди малко, че бил подготвил нова жалба до прокуратурата срещу Грънчаров с въпрос: краде ли Грънчаров пенсията на баба Марийка?
Баба Марийка нали има котешки ферми по улицата и от тях нали продава котешко месо на китайците и на Грънчаров? 🙂 Сигур оттам са й несметните богатства...
Публикуване на коментар