Защо имам безценния шанс да бъда нещо повече от американеца проф. Майкъл Сандел, да ме сполети Сократовата съдба и да стана "втори Сократ"?

Направих си труда да запиша думите на харвардския професор Майкъл Сандел в края на тази негова лекция (който, представяте ли си, може да е повлиял "така лошо" на нашите Кирил Петков и Асен Василев, щото и те, знаем, са учили там, в Харвардския университет!), а по-долу ще направя и мой коментар, който, уверявам ви, ще бъде твърде горчив и дори обиден за нас, българите: 

"... Аристотел е прав. Много е трудно да се спори за справедливост без първо да се спори за целта на социалните институции и за това какви качества са достойни за почит и признание. Затова да отстъпим крачка назад от тези случаи и да видим как те хвърлят светлина върху начина, по който бихме могли да подобрим, възвисим условията на политическия дискурс не само в Съединените щати, а и по целия свят. Има тенденция да се мисли, че ако се ангажираме твърде пряко с морални въпроси в политиката, това е рецепта за несъгласие, а в този смисъл и рецепта за нетолерантност и принуда. Така че е по-добре плахо да отбягваме, да игнорираме моралните и религиозните убеждения, които хората вкарват в гражданския живот. Струва ми се, че нашата дискусия отразява обратното, че един по-добър начин за взаимно уважение е да се ангажираме пряко с моралните убеждения, внасяни от гражданите в обществения живот, вместо да изискваме хората да оставят най-дълбоките си морални убеждения извън политиката, преди да влязат. Струва ми се, че това е начин да започнем да възстановяваме изкуството на демократичния спор." (Аплодисменти) 

Ето и разговора му с водещия: 

Крис Андерсън: Виж, ти си пионер на отвореното образование. Твоята серия от лекции беше една от първите големи в това отношение. Каква е визията ти за следващата фаза? 

Майкъл Сандел: Ами смятам, че е възможна. В класната стая водим спорове по някои от най-яростно поддържаните морални убеждения, които имат студентите по големи обществени въпроси. И смятам, че можем да правим това по-общо в обществения живот. Истинската ми мечта би било да взема сериите по обществената телевизия, които сме създали за курса, сега са налични онлайн, безплатно за всеки навсякъде по света... и да видим дали можем да партнираме с институции, с университети в Китай, в Индия, в Африка, по света за да опитаме да подпомагаме гражданското образование, както и един по-богат вид демократичен дебат. 

Крис Андерсън: Значи си представяте, че на някакъв етап на живо, в реално време бихте могли да водите този вид разговор, подканващи въпроси, но като се присъединят хора от Китай и Индия? 

Майкъл Сандел: Точно така. Направихме малко от това тук с 1500 човека от Лонг Бийч, правим го и в една класна стая в Харвард с около 1000 студенти. Няма ли да е интересно да вземем този начин за мислене и спор като се ангажираме сериозно с големи морални въпроси, изследваме културни различия и свързваме с жива видеовръзка студенти в Пекин и Мумбай, и в Кембрийдж, в Масачузетс и създаваме една глобална класна стая? Много бих искал да го сторя. (Аплодисменти) 

Крис Андерсън: Представям си, че има много хора, които с радост биха се присъединили към вас в това начинание. 

Майкъл Сандел: Много благодаря! 

А ето сега и моят тъй горчив коментар: 

Аз вече на едно място (виж: Кое е най-потресаващото във факта, че моят подход точно съвпада с подхода на проф. Майкъл Сандел?) във видеоформат разказах нещо, на което, разбира се, никой не обърна внимание (ако не броим приятелите от групата на небезразличните граждани, които дори писаха отворено писмо до образователните институции, а пък те, естествено, се умълчаха като дали обет за мълчание будистки монаси!). Сега обаче искам да обърна внимание на нещо друго, което е не по-малко потресаващо.

Който е посещавал моя блог по-редовно и се е зачитал в моите коментари (по политически, по образователни теми и проблеми най-вече, но и не само!), който е посещавал мои занятия по философия и гражданско образование (ако е имал възможността да бъде мой ученик, а такива, по мои груби изчисления, са били някъде към не по-малко от... 10 000 човека, може и да са повече, щото 34 години съм бил учител и също преподавател в университет, вярно, в последните 9 - !!! - години съм принудително лишен от тази възможност от властващите в пловдивското образУвание мутро-гербовашки калинки!), слушал е водени от мен предавания по Пловдивската обществена телевизия (виж: Архив на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия, воден е този архив до 2021 г., след това не съм слагал заглавията и линковете на предаванията от последните две години, нещо, което трябва да свърша при първа възможност!), та значи ако сте от някоя от тия групи хора, запознати с моята дейност и сте добронамерен все пак човек няма как да не признаете, че това, за което говори харвардския проф. Сандел (за това, че пълноценният демократичен дебат няма как да не се основава на търсене на МОРАЛНИТЕ, ЦЕННОСТНИТЕ ОСНОВИ на политиката, т.е. че между смислена, същностна, истинска политика и морал има дълбока връзка!) е нещо, за което аз не само съм писал и говорил кажи-речи безброй пъти, но и в добавка към това съм ГО ПРАВИЛ НА ДЕЛО, напълно ПРАКТИЧЕСКИ, сиреч ДЕЙСТВАЛ съм точно в тази посока - в своята тъй самотна битка с толкова арогантната и разпищолила се властваща образователна бюрокрация! 

И - ето сега ви моля да се опитате да се концентрирате пределно всеотдайно в това, което ще кажа! - аз значи в нашите родни и мили български условия СЪМ ПРАВИЛ СЪВСЕМ СЪЩОТО, което е правил и проф. Сандел, и в теоретичен, и в практически план, като поведение и пр., т.е. подобно на него и аз съм си изпълнявал колкото се може по-точно РОЛЯТА НА ИСТИНСКИ - СИРЕЧ ПУБЛИЧЕН! - ФИЛОСОФ, нещо, което, прочее, ни го е завещал Сократ, учителят на Платон, който пък е учител на Аристотел (на когото се позовава по-горе проф. Сандел!), е, значи точно по тази причина аз бях подложен на какви ли не най-жестоки и злостни репресии от управляващите българското образУвание (намиращо се в състояние на катастрофа, на дълбока криза, на тотален провал!), бях тероризиран по какъвто си искате брутален и перфиден начин, бях двукратно опраскван-уволняван от властващите в образУванието в Пловдив мутро-комунисто-гербовашки калинки, бях подложен на унизително остракиране от намиращата се в тъй бляскаво състояние образУвателна система на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ (!!!), а в същото време имащият късмета да се роди и да живее в Америка мой колега-философ (с когото имаме такова потресаващо дълбоко душевно и духовно родство или близост!) не само че признат и аплодиран не само в Америка, но и в целия свят (!!!), въпреки че с него по същество СМЕ ПРАВИЛИ И ПРАВИМ АБСОЛЮТНО ЕДНО И СЪЩО НЕЩО, т.е. изпълняваме си съвестно длъжността, работата и ролята, дори мисията да сме истински философи (което е не Бог знае какво велико достижение, щото това нещо трябва да го прави всеки, който има смелостта да се нарече философ - и дори учител по философия!)! (Ух, написах едно от най-дългите изречения, които съм писал някога в живота си, но здраве да е, да се надяваме, че то няма да ви затрудни толкова много, че да ме прокълнете с пълно право!)

Това исках да ви кажа. Да де, знам, че някои ще се подиграват на горните ми думи, въпреки че те са справедливи, и това ще го признае всеки, който ме познава, който е добронамерен, т.е. не е овладян от някаква бесовска негативна емоция спрямо моята скромна персона! Но, да ви кажа честно, не ми пука изобщо какво ще си помислят тия последните, дето са се оставали да ги тресат такива глупави емоции.

Защо написах тази констатация ли? Не, бъдете спокойни, аз не ща нито справедливост, нито презнание, нито да ме похвалите, нито да кажете някаква добра дума, тия неща за мен изобщо не са важни. (Ако бяха важни, аз, бъдете уверени в това, зная прекрасно как можех да ги постигна - и отдавна щях да съм ги постигнал!) Искам обаче да кажа нещо, с което ще накарам точно тия, дето ги тресат негативни емоции спрямо скромната ми персона, направо да полудеят! Ето какво ми иде на ум в този момент, ще го напиша въпреки всички рискове (за да ви е по-лесно да го схванете, ще го напиша по пунктове).

- Да си философ означава да правиш това, което е правил Сократ, един истински философ, а също така и да живееш като него;

- За това нещо, разбира се, се иска и известен Божий дар, щото не може всеки, не може този или онзи да бъде Сократ, нали така?

- Да живееш като Сократ е "малко рискована" работа, щото не само че ще "разлайваш кучетата" постоянно, но има опасност същите тези "кучета" (може и да са "кучки", нищо не пречи да бъдат и "кучки"!) като нещо могат да те и разкъсат; знаем, че Сократ е бил буквално "разкъсан" от въпросните "кучета", т.е. е бил убит;

- Проф. Сандел, ползвайки се от Сократовия метод, но живейки в Америка, сигурно разни "кучета" го лаят и там, но все пак не е заплашен от разкъсване, напротив, понеже в проклетата Америка има демокрация, там, виждаме, му ръкопляскат, канят го по медиите, по телевизиите, той като Сократ и като... мен е ПУБЛИЧЕН ФИЛОСОФ, сега вече пътува по целия свят и изнася своите тъй приятни и поучителни, дълбоко смислени лекции, в които тълкува или нищи подобни на моите КАЗУСИ, нали признавате поне това, че аз всеки ден също нищя и тълкувам какви ли не казуси таман като него?

- То и в Атина е имало демокрация, то и в нашта тъй приказна страна МУТРОЛАНДИЯ има нещо, наподобяващо "демокрация", и ето, по тази причина аз все пак имам много по-голям шанс в сравнение с проф. Сандел да бъда разкъсан или убит от въпросните побеснели "кучета" или "кучки", които, в моя случай специално, положиха твърде похвални усилия в тази посока, но за жалост (или за щастие: зависи от гледната точка!) все още не успяват да постигнат тъй страстно желания от тях резултат, именно моето умъртвяване, с което ще постигнат заветната си цел: да млъкна завинаги!

- Аз имам късмета да бъда нещо повече от проф. Сандел, именно да ме сполети СОКРАТОВАТА СЪДБА и то в нейния пълен обем, сиреч, да стана нещо като "втори Сократ", предлагам на въпросните изчадия, които ме мразят, да вземат мерки оттук-нататък, та да не получат разрив на сърцата си (макар че не съм сигурен дали изобщо разполагат с такъв телесен орган!);

- Проф. Сандел е нещо като "американския Сократ" (само дето нема да има щастието да бъде ликвидиран като истинския, първия Сократ!), аз обаче съм... "българския" или, ако щете, само "пловдивския", така да се рече, "Сократ" (правя тази уговорка, с оглед да не умре некой завистник заради мен и после аз да нося греха за смъртта му!), като при това, за разлика от американския Сократ имам съвсем реалната възможност да бъда ликвидиран (ако не с глад, то поне с унижения, цяло чудо е че болното ми сърце издържа цели 9 години на терора, на който бях подложен особено в последните години на мутренско всевластие; но, чини ми се, Бог по някакви причина все още ме пази, сигурно е за да мога още да късам нервите на... мутро-управниците и на простаците, които тъй силно са привързани към мутренската ни родна и тъй мила... кочина!), сиреч, имам шанса съвсем буквално да стана нещо като "втори Сократ" в глобален и дори исторически план (и това дължа именно на простотията на въпросните мутро-управляващи!);

- В САЩ авторитет е техният Сократ, именно проф. Сандел, у нас, в Мутроландия, ваш нАучен и "академичен" авторитет, с извинение, е таваришч прафесар Ива Хръйстав, руският папагал; въпросният "проф. Иво Христов" е единицата мярка за умственото и моралното падение на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ!

- Правете си сами сметката какво значи и какво показва всичко казано дотук...

Аз млъквам. Приятни размисли ви желая! Хубав нека да е и денят за вас!

ДОБАВКА: Отговорът на въпроса, поставен в заглавието тази публикация, е: 

Заради колосалната нашенска простотия имам този шанс, да, заради простотията на тия, които си избирате за управници имам този велик шанс, т.е. в крайна сметка ВИЕ САМИТЕ сте тази ФУНДАМЕНТАЛНА ПРИЧИНА, да именно в крайна сметка вие сте причината, уважаеми дами и господа, другарки и другари... съдебни заседатели и заседателки, схващате ли сега защо всичкото това е така? Помислете повечко, нема да ви навреди...

ДОБАВКА 2: 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo