До под "кривата круша" ли стигна казусът Пашевъ - или, да се надяваме, ще бъде решен най-после разумно и културно?

Публикацията ми от вчера по казуса Пашевъ със заглавие Настоявам да направите нужното за да прекратите злостната кампания по дискредитирането на моята скромна персона! предизвика много коментари не само в блога ми, но и из Мрежата. Доста хора се изказаха. Имаше и има и спорове. Много хора ми казаха мнението си по месинджъра и по телефона, включително се обадиха и познати ми юристи, които ми казаха своите преценки. Понеже попитах приятелите си какво да правя, дали да пращам жалбата си до ректора, омбудсмана и шефа на Комисията по етика в ПУ, получих богата информация за, така да се рече, обществените реакции по случая, по тъй интересния казус (знаете, аз съм изследовател на човешките души и наистина много обичам да търся истината по такива заплетени ЧОВЕШКИ казуси!), ето какво отговорих на интересуващите се, на попиталите ме какво реших, какво възнамерявам да правя нататък, каква е следващата ми стъпка и пр.; ето моята позиция и тук, с оглед да стигне по-лесно да тия, които се интересуват: 

Вчера Пашев обещал на една моя уважавана приятелка да изтрие всички глупости, дето е написал срещу мен, аз пък, в знак на добра воля обещах да махна публикациите си за него. Писах му на лични съобщения да се уговорим кога едновременно да започнем операцията, той изтрива едно нещо, аз друго, с оглед да не излезе, че единият си изпълни обещанието, а другият - не. 

Чаках цял ден да реагира някак, той не само мълча, но и ме блокира на този свой последен профил, на който не ме беше блокирал все още. (Има много профили във ФБ, не по-малко от пет!) Убедих се за сетен път, че Пашев не желае да прояви известно благоразумие и да започне да преговаря с мен за да решим разумно и културно проблемите. След като той не показа ни най-малко желание или готовност да изпълни обещанието си да изтрие всички глупости в Мрежата, които е написал или казал по мой адрес (ако това изобщо е възможно де!), то и аз не махнах публикациите си по казуса. 

По тази причина се видях принуден да изпратя жалбата си до ректора, председателя Комисията по етика и омбудсмана на ПУ, която е последен мой опит за решаване на конфликта по разумен, културен и справедлив начин: чрез преговори, чрез споразумение. Не крия, че ми е много интересно да разбера как Пашев ще реагира оттук-нататък. 

Давам му шанса да усмири своя оплювачески плам и да признае публично, че е сбъркал, че така не се постъпва спрямо друга, суверенна личност, че аз имам пълното право да бъда какъвто си искам, дори и това да не харесва на Пашев или на когото и да било и пр. Това са елементарни неща, които е непростимо да се нарушават от човек, който е способен да носи отговорност за действията си. 

Гледам, че Пашев вече е подготвил и публикувал записа на следващото си предаване по ПОтв, в което със своя наставник Прекрасния луд дърдорят за това, че психиатрите у нас не си били изпълнявали ролята и чат-пат подхвърлят някакви злобни реплики за някакъв си "дървен" или "менте" философ, който бил говорил за това или онова, бил такъв и онакъв; разбира се, страхливо избягват да споменат името ми (макар хората да се сещат кого имат предвид, хората не са балъци!). Ще ми е интересно дали този запис ще бъде излъчен утре по ПОтв или Пашев все пак ще го оттегли. 

Както и да е. Понеже много хора ме запитаха тук-там дали ще пращам жалбата си (аз попитах публично приятелите си за съвет какво да правя!), ето, пиша това, с което отговарям наведнъж на всички. 

Прочее, за мен е голяма загадка на какво се основават заплахите на Пашев че ще ме съди, той, видите ли, се бил чувствал "обиден" и не знам си какъв, но аз никога не съм го квалифицирал с обидно прозвище и пр., а само съм казвал тук-там, че пише или говори глупости (каквото е моето впечатление или преценка!). Нямам спомен да съм се изпуснал да кажа за него нещо наистина обидно. (Ако съм го направил, разбира се, готов съм веднага да оттегля обидните си думи и дори да се извиня публично на пострадалия!) 

Разбира се, определял съм го като "активен борец против фашизма, капитализма, марксизма", като "всичколог", като "многознайко" и пр., но аз лично не виждам нищо лошо в това след като той сам, де факто, се изявява всеки ден като такъв! 

Та молбата ми е: приятели, читатели, хора, ако някой знае за какво толкова ми се бил обидил Георги Пашев, ако може да ми посочи случай, в който аз наистина съм го обидил и то съвсем несправедливо, толкова, че за постъпката си заслужавам да бъда даден под съд, нека да ми каже; ще му бъда много благодарен! 

Ако пък някой се ползва с доверието на Пашев, нека да има добрината да го попита, щото, знаете ли, аз лично имам чувството, че заплахите му да ме съди са нещо като кьорфишек, т.е. целят сплашване, но аз все пак не съм чак толкова малоумен (въпреки неговите публични твърдения, че съм бил "бавно развиващ се"!), че да се вържа на такъв род смехотворни заплахи. 

Толкова засега. Хубав ден желая на всички! Бъдете здрави!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo