Как да докажем на един не дотам усърдно мислещ поклонник на Боко Борисов, че требва много да внимава когато се изказва публично?

Въпросното политическо-медийно лице, дегизирано тук с ленинска козя брадичка, което нищо чудно некой ден, заради заслугите си, дори да влезе у Парламенто от мутро-комунисто-гербовашката партия, чийто собственик е Боко Методиевич Борисов - или пък от некоя от присъдружните му "партии", играещи ролята на патерици на тъй великия властелин от Банкя...

На снимката е едно лице, което навремето беше "костовист", а след това, понеже беше приближен на боковия министър Петър Москов (също бивш "костовист", лапнат от Мутрата!) даже получи за прилежанието си некаква държавна служба (не сме информирани в момента точно каква е тя, щото момчето заслужава да има бляскава кариера сред мутро-комунисто-гербоваците!), а също така му дадоха дори да води... ТВ-предаване в една телевизия (телевизията на небезизвестния Георги Харизанов, онзи същия, гдето има честта да играе тенис със самия Боко!).

Както и да е, та същото това лице по мой адрес изказа едно интересно съждение (то се включи КРАЙНО НЕБЛАГОРАЗУМНО в кампанията по моето оплюване, водена напоследък особено активно от група добре стимулирани по някакъв тайнствен начин дежурлни оплювачи, повечето, естествено, анонимни, сиреч тролове!), във връзка с което искам да ви задам един въпрос; ето изказването му, ведно с моя реплика, а най-отдолу е, респективно, и моят въпрос към вас, уважаеми дами и господа... съдебни заседатели и заседателки:

Dimitar Stoyanov: Ангел Грънчаров, защо да са такива? Вие не сте ли пазач на правдата и справедливостта?

Ангел Грънчаров: Dimitar Stoyanov Какво съм аз няма как да оцените по напълно понятни причини. Подлизурко на Боковия подлизурко Петър Москов няма как да ме оцени.

Dimitar Stoyanov: Ангел Грънчаров, това за оценката изглежда много особено съждение. Защото в крайна сметка, когато човек пише книги, които никой не чете, прави предавания, които никой не гледа, пише публикации, които никой не отразява, е много лесно да обвини другия, че не го е разбрал или не го е оценил. И да представи себе си като продукт на някаква висока, възвишена и недосегаема мисъл. Но накрая се оказва най-често, че този "Аполон на знанието" не представлява нищо особено.

ВЪПРОСЪТ МИ КЪМ ВАС Е:

Понеже въпросното известно с тъй бляскав морал, с извинение, лице има добрината да определи моя скромна милост като човек, който "... пише книги, които никой не чете, прави предавания, които никой не гледа, пише публикации, които никой не отразява...", та в тази връзка ви питам: никой от вас ли не е разгръщал да чете моя книга, никой от вас ли не е гледал мое ТВ или ютюб предаване, никой от вас ли не е чел някоя моя публикация било в блога ми, било тук, във фейсбук?

Сиреч, вкратце казано, въпросът ми е: има ли поне един човек сред вас, който да е пипал или дори чел моя книга, който е гледал мое предаване или пък е чел моя публикация било в блога ми, било в ютюб или някъде другаде (имам много статии, публбикувани през годините в какви ли не вестници, сайтове, форуми и пр.)?

Питам не за друго за да опитаме да докажем на въпросния не дотам усърдно мислещ поклонник на Боко Борисов колко е рисковано да се изказват съждения, съдържащи думичката "никой"...

ДОБАВКА: Интересно е, че въпросното ТРУДОЛЮБИВО лице вече се подвизава и в добре платени сайтове, усърдно работещи в пропагандната война срещу свидното ни отечество, ето поне един пример, а останалите можете да си ги набавите самите вие, ползвайки търсачката...

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем... 

Добави в Svejo