Дали най-добрата за България, съответстваща на духа на народа форма на държавата не е монархията?

 

Пълната форма на въпроса, която не се побира в заглавието, е: 

Дали най-добрата за България, разумната, отговарящата на духа на народа и на историческата традиция форма на държавата не е конституционата монархия? 

Една извънредна сбирка на нашия Философски дискусионен клуб, в който разговарям с Калоян Борисов, живеещ и работещ в Америка - Калифорния. Обсъждаме, по моя инициатива, темата, която е в заглавието. А покрай нея или в зависимост от нея засягаме някои други немаловажни теми и проблеми. Получи се превъзходен разговор, в който можете да чуете някои неща (идеи), които дори не сте подозирали, че са възможни, т.е. не сте и сънували. Вашата обичайна представа ще отиде по дяволите - и ще видите нещата в съвършено друга светлина. 

Точно това прави истинското мислене, такъв е ефекта на добрите, пълноценните дискусии: освобождават ни от стари, негодни, несъстоятелни, неверни, изкривени, повърхностни представи. И пред нас заблестява, блесва тъй пленяващото сияние на истината... 

Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желаем!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем... 

Добави в Svejo