Защо образованието у нас е така калпаво и как се справят в чужбина българите, избягали от България?

 

Това е завършващата част от нашата тъй продължителна дискусия този път в нашия Философски дискусионен клуб (общо продължила към 4 часа!), в която обсъждаме какви ли не теми и проблеми, които изобщо не могат да се сведат до онова, което фиксирах в заглавието. Но има един възлов момент, за който тук искам да допълня нещо, понеже там, разказвайки една прелюбопитна история (за това защо и как написах и издадох моите учебни помагала по философските предмети, изучавани в гимназиите), в един момент казах, че ще разкажа нещо, което звучи като анекдот, ала след това се оказва, че се отклоних и пропуснах този анекдотичен, напистина, момент; ето тук иска да го вметна, мисля, че е интересно: 

Значи аз, съвместно с авторитетното тогавашно издателство ЛИК) издадох за кратко време две издания на моя алтернативен учебник по психология, който носи заглавието ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА, и двете издания се разпродадоха като топъл хляб, дотам, че аз самия едва успях да си купя няколко екземпляра. (След това същия учебник беше издаван още три пъти, все редактиран и допълнян!) Но не за това ми е думата. А за нещо друго. Което е една великолепна история. Значи аз казах, че единият от авторите на официалния, единствения преди моя учебник, държавен, казионен учебник по психология (СЪВЕТСКА, прочее, психология, докато моят алтернативен учебник е наистина алтернативен, понеже не само дава богата представа за ЗАПАДНАТА ПСИХОЛОГИЯ, но и в добавка към това е единственият у нас учебник по ФИЛОСОФСКА ПСИХОЛОГИЯ, което е и най-оригиналното в него!), та значи единият от авторите на въпросния първи учебник по психология след 1989 г. не само ми е познат, не само ми е бил колега в ПУ, но и, по каприз на съдбата, живееше в същия квартал като мен, сиреч, бяхме кажи-речи съседи - и често се срещахме из квартала, казвали сме си "Здрасти!" и толкова (аз вече бях опраскан, уволнен от ПУ, това и било в начолото на паметните 90-те години на миналия век, а първото издание на моя алтернативен учебник беше в 1997 г.). 

Та значи историята, за която ще ви разкажа, е станала някъде през 1997 г., някъде към края на годината. И тъй, един ден този същият автор на въпросния учебник (той е психолог, сега е професор в ПУ, позволете ми да не му казвам името, има и друг такъв, та не е нужно да разкривам самоличността му!) ме среща на зеленчуковия пазар в нашия квартал, като ме видя, се усмихна и тръгна към мен, раши този път, неочаквано за мен, да ме заговори; между нас се проведе следния многозначителен диалог: 

- Здрасти, Ангел, абе искам да те питам нещо. Не знам дали знаеш, по книжарниците се появи един учебник, по-скоро помагало по психология, нарича се ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА. Авторът му е някой си... Ангел Грънчаров! Искам да те попитам: ти познаваш ли психолог с такова име, което съвпада с твоето? 

Аз щях да падна като чух тоз сюблимен въпрос, но реших да се правя на изоглавен и отвърнах: 

- А, така ли? Колко интересно? Не, да ти кажа честно, не познавам психолог с такова име. Не, никога не съм срещал досега такъв човек и не съм даже знаел, че има психолог с име като моето. Значи казваш, написал учебник по психология? Не съм го виждал, но ще го потърся. Щот преподавам този предмет, учител съм. И какво ти е мнението за учебника, дали заслужава да си го купя? 

Той ме погледна недоверчиво, за миг имах чувството, че е на път да се усети, ама той направи усилие, преглътна и отвърна ето какво: 

- Абе какво да ти кажа, учебникът е възслабичък. Не е научен, а е на доста популярен език, сиреч, е ненаучен. Претенциозен е, но в научно отношение е много слаб. Все едно е написан от човек, който изобщо не разбира от науката психология, ами си философства там по разни философски и човешки проблеми. Какво да ти кажа, не струва да го търсиш. Щото явно са го изкупили не ученици, ами хора, които не разбират от психология, обикновени хора, читатели. За учебник в училищата не става. Това ми е мнението. 

Аз полуусмихнат го слушах и се радвах, но скрих ликуването си. Продължих да се правя на изоглавен. Рекох: 

- Ами ясно, викаш не струва. За сметка на това вашия учебник по психология е твърде научен, а пък ученици и учители дори се оплакват, че е прекалено научен. Но пък ако не е научен, то тогава всичко ще отиде по дяволите. Дали този, който е написал популярния учебник, съименника ми де, не го е направил за да спечели само пари, като подлъже учениците да си го купуват? 

Като казах тия думи по тази чувствителна тема, оня, учения психолог, се оживи и рече: 

- Абе то нашия учебник понеже е единствен, ето, вече пет години се продава доста добре, ние по-скоро имаме хубави приходи. И понеже е инфлация, аз се принудих да вложа всичко в апартаменти. Няколко апартамента си купих. Та да си запазя парите. И в София даже имам един апартамент засега. Тъй че не се оплакваме, имаме добри приходи. Но сме ги спечелили честно, щото учебникът ни, знаеш сам, е стойностен, истински научен. 

Аз изразих удивлението си като чух тия думи, с които той ми се похвали така хубаво, и той с горда стъпка тръгна да разглежда стоките по сергиите. 

Тази е случката, за която се сетих вчера, но не е разказах понеже си загубих мисълта - и се разприказвах за друго, нищо че се бях сетил за нея, просто забравих. Щот напоследък съм станал малоумен и доста приказвам, но и много забравям - особено като се увлека и бързам да кажа нещо, а пък почвам да говоря и зруги неща и то става една, не е за приказване. 

Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желаем!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo