Естония е на практика миниатюрна страна. И е до Петербург. А не ѝ пука. Не се страхува. Кара си по пътя. Модернизирала се е. Лустрирала се е. Забогатява. Дружи свободно с Финландия, Швеция, Латвия и Литва. Не е агресивна, не провокира, но и не се поддава на опити за сплашване. Подготвя се. Лоялна е към съюзниците си и отстоява своите интереси. Това е една малка, но сигурна, спокойна, уверена в себе си и затова - уважавана нация, която знае какво е добро и зло. Не прави компромиси, не се снишава. Управлява се от образован национален елит - и това никак не ѝ пречи да е демократична. У естонския народ и естонските власти просто не се наблюдава страх.
На фона на Естония ние сме по-голяма страна, по-далеч от руските граници, с по-силни НАТО-вски и европейски съюзници наоколо - а властите и част от населението ни изпитват необясним, парализиращ стокхолмски синдром спрямо Русия, която продължава да е агресор. Очевидно сме по-бедни от естонците и очевидно ни управляват по-прости хора. Не сме се лустрирали и у нас забогатяват малцина. Не се модернизираме. Нелоялни сме към съюзниците си, не сме уважавана нация и се опитваме напразно да се подмазваме на агресора. Явно е, че естонската политика е печеливша, а българската - губеща.
Урокът е пред очите ни.
Manuil Grigora , Manwilliam Glishakespeare , Manol Glishev
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар