МАНИПУЛАЦИЯ VS УБЕЖДАВАНЕ
Иванка и Жак Асса
Четири пъти прослушахме „убедителната“ клетва в залата на Народното събрание, чиито финал гласи "... във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се". (Според политическите коментатори петият път...да не е последен).
Това не е само „българска работа“! Ето съобщения от електронната мрежа:
„03 август 2020. Белгия счупи собствения си световен рекорд: 591 дни без редовно правителство.“;
„01.06.2018. В Италия сложиха край на продължилата близо три месеца политическа криза. Популистко правителство встъпва в длъжност.“;
„18.11.2022. За спечелилите долната камара републиканци разследване на семейство Байдън е приоритет.“;
„17.10.2022 г. Вълна от социални протести в Европа. Хиляди излязоха през почивните дни по улиците на Италия и Франция, за да изразят недоволството си.“ ... и т.н., и т.н.
Какво следва от всичко това? В политическия живот най-често убеждаването се превръща в манипулация.
По принцип двете понятия са сходни като технологии, но са съществено различини като цел на действията. Ето една възможна таблица на различията:
-
УБЕЖДАВАНЕ
МАНИПУЛАЦИЯ •Подкрепено е с добри намерения спрямо другите;
• Аргументите се използват другите да възприемат различното мнение, че е полезно за тях;
• Другите, убеждавани да направят нещо, могат да спорят, преди да приемат новото мнение;
• Социално прието е.
•Насочена е само към задоволяване на манипулаторите;
• Истината е изкривена, за да се получи одобрението от другите;
• Има незабавно съжаление, след като е дадено съгласие за нещо чрез манипулация;
• Носи нещо като социална стигма.
Нататък ще разглеждаме подробно политическата манипулация, постигана предимно чрез Средствата за Масова Информация (СМИ). За целта първо ще се спрем на митовете, създавани за СМИ (по Herbert Schiller):
• Мит за неутралността. Говорейки за социални конфликти, медиите настояват, че тяхната цел е просто да информират аудиторията си за случващото се. И в същото време най-често дават негативните информации, информации за остри конфликти и по този начин формират определено настроение и насърчават аудиториите си да предприемат някакво действие.
• Мит за индивидуализма и личния избор. Медиите поддържат идеята, че всеки може да избира "собственото си издание“. Наистина вестници, списания, телевизия се опитват „да са удобни“ за възможно най-много хора наведнъж. За да си разширят аудиториите, те използват различни приоми: ефектни заглавия, тематични страници, авторски колони, засягат универсално значими (или тесни), но задължително интересни проблеми. Въпреки че хората са уверени, че избират каквото те самите желаят, но всъщност не избират, а вземат това, каквото им предлагат.
• Мит за неизменността на човешката природа. Така може да се обясни агресията по вестниците и телевизионните екрани. Херберт Шилер твърди, че на всеки човек е присъщо желанието за негативни, лоши новини и неприятни дела. Медиите само изпълняват обществената поръчка, демонстрирайки най-често негативните явления в обществото.
• Мит за медийния плурализъм. Средствата за комуникация активно защитават своята независимост по отношение на всички политически влияния (привидно медиите са абсолютно неутрални и честни, за да могат аудиториите да им се доверят напълно и да разчитат получената информация да е обективна).
Методите, чрез които СМИ манипулират обществото, могат да се обобщат по следния начин (по С. Кара-Мурза):
Измисляне на факти. Манипулаторите казват истината само когато информацията може лесно да се провери. В останалите случаи, те се опитват да представят материала по начина, по който им е необходим. Освен това лъжата става най-ефективна, когато се основава на стереотипи, заложени в подсъзнанието. Манипулацията възниква в резултат на малки отклонения, използвани при подаването на материал, но действащи винаги в една и съща посока. Например срещнахме съобщението в електронната мрежа „01 .02 2023. Проучване: Стандартът ни на живот днес е най-висок за последните около 200 години. Според учените, през целия период от 1848 г. до малко след 2000 година, за храна отивали между 45% и 48% от бюджета на българина. Днес процентът, който отделяме за храна, е 33 %.“ Понататък прочитаме как е протекло изследването: „Затова преди две години историкът в екип с още двама души – икономист и статистик, подхващат нещо, което никой досега не е правил. Пътуват до 57 населени места, за да проучат купища документи в архиви и музеи. Събират цените в България за последните 270 години, прилагат най-съвременните методи за изчисление и ги превеждат в днешни пари. Голяма част от информацията откриват в стари търговски тефтери, съхранявани в Националната библиотека.“
Какво можем да добавим: Надали стандартът на живот може да се определи чрез „старите търговски тефтери“ в държава с преобладаващо селско стопанство, в която „търговски тефтери“ се водели за онази част от населението, която се наричала „пролетариат“ и която според статистиките не надвишавала 10-15% . По селата се водели „вересиите“ до новата реколта. Не твърдим, че изследването не е верно! Твърдим само че с такава методика надали може да се оформи правилна социална картина за вемето преди 270 години – много фактори са пренебрегнати.
2. Избор на материал. Манипулацията се основава върху избран специален материал за представяне пред аудиторията. В същото време дейността на опозиционните източници е разрешена, но тя трябва да бъде контролирана и да не излиза извън разрешеното от тях излъчване. Например телевизия „Евроком“ официално не спада към трите „най-големи“ телевизии (БНТ, БТВ, ТВ“Нова“), но е една от най-гледаните, защото подържа „относителна независимост“, ставайки трибуна и за опозиционни мнения, а не само на „единствено правилното“, което се поддържа от споменатите „най-големи“ТВ.
Обикновено се използва принципът „демокрацията на шума“ според който съобщенията, ненужни на манипулаторите, просто трябва да останат незабележими, при мощното разпространение на многостранна информация. Тук е уместно да припомним труда на К. Бредемейер „Черна реторика”, в който се твърди, че един от стратегическите елементи на манипулацията е да се фокусира вниманието на получателите върху нещата които прикриват наистина важните обстоятелства.
3."Черна" информация. С. Кара-Мурза говори за психологическа война - планирана пропагандна дейност, която влияе върху мненията, емоциите и действията на хората. Целта на такава война е подкопаване на политическото и социално устройство на държавата, водещо до деградация на националното съзнание, в резултат на което държавата да стане неспособна на съпротива. Телевизията чрез дискредитираща, "черна" информация, е може би най-подходяща за тази цел.
4. Голяма тълпа. Тайната задача на телевизията е да превърне гражданите на страната в контролирана тълпа. Когато се работи с тълпа, седяща пред телевизионните екрани, потокът от манипулационна информация не среща пречки, което води до масова обработка на съзнанието на хората.
5. Утвърждаване и повторение. Информацията се представя във формата на шаблони, стереотипи, налични в съзнанието на аудиторията. По този начин представена, информацията има статус на одобрение. Утвърждаването, от друга страна, предполага отказ от обсъждане. С. Кара-Мурза обръща внимание върху мозаечния тип култура, която се е развила в съзнанието на съвременния човек. Медиите засилват този тип мислене, учат човек да мисли стереотипно и да не използва логика, интелигентност, когато анализира информацията. Чрез повторения информацията прониква в дълбините на подсъзнанието, където се раждат мотивите за последващи човешки действия. Прекомерното повторение притъпява ума, което кара всяка информация да се отлага в подсъзнанието почти непроменена.
Например какви реакции ще има публика, която получава съобщение от вида „Управителят на детското селище отиде на почивка в Гърция“. Мнозинството автоматично ще сметне, че управителят е отишъл да почива с парите на сираците, т.е. ограбил ги е, лишавайки ги от най-необходимото. Ето как работи стереотипът. И този стереотип е резултат от повторенията на подобни новини, резултат от редовното гледане на истории за убийства, кражби и лъжи, които станаха ежедневие в държавата ни.
6. Разпокъсаност и спешност. Информацията се разделя на фрагменти, така че за аудиторията трудно да ги сглоби и да разбере напълно проблема. Например в предаването да се вмъкват реклами, които да „прекъснат“ уместността на темата и да намалят критичното мислене на аудиторията. Фрагментацията на информацията може напълно да я лиши от значението ú така, че зрителите напускат екрана, без да чакат продължението на „разкъсаната“ новина.
7. Опростяване, стереотипизиране. Тази манипулативна техника е свързана и с мозаечната култура. Човекът е продукт на мозаечната култура. Неговото съзнание се създава от медиите, а медиите са предназначени за масова аудитория. Именно наличието на широка аудитория води до това, че медиите са принудени да говорят на разбираем език. Те имат свои собствени правила, които ограничават сложността и оригиналността на съобщенията. Ръководят се от убеждението, че представителите на масата са в състояние да асимилират само проста информация, така че всяка нова информация трябва да бъде стереотипна - тогава се възприема без усилие и вътрешен анализ.
8. Сензационност. В центъра на новините се търси сензацията, истинска или псевдо. Тя служи като прикритие за същността на новината. Този вид бомбардиране на съзнанието с лоши новини служи за поддържане в общество на определено ниво на „нервност“. Нервността от своя страна увеличава възможността да се внушава на хората и намалява способността им за критично възприемане.
9. Промяна на значението на думите и понятията. Манипулаторите свободно интерпретират думите на всеки човек. В този случай контекстът често се променя с противоположния, което води до изкривяване на информацията. С. Кара-Мурза дава такъв пример: По време на посещението на католичееския папа в една от страните беше попитан какво му е отношението към публичните домове. Папата учудено отвърнал „Нима имате такива?“ (както се знае за католиците църковният брак е свещен). След това журналистите излъчили спешно съобщение: „Първото нещо, което папата попита, когато стъпи на нашата земя, беше дали имаме публични домове“.
За политическото манипулиране може да се пише още много. Но нашият принцип винаги е бил: дискусията е за предпочитане пред монолога. Днес, когато всички ще бъдем подлагани на предизборни политически манипулации, трябва да сме подготвени и задължително да гласуваме, защото само по време на избори, обикновеният гражданин Е ОВЛАСТЕН. През останалото време е почти БЕЗПРАВЕН, особено когато влезе в магазин, за да си купи нещо (напримен 250 гр кашкавал на цена, с която преди можеше да се купи 1кг).
А като капак да го убеждават, че от 270 години насам днес се живее най-добре. Ние „почти повярвахме“!!!
Какъв живот ни очаква, а?
Авторитетни учители от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" свидетелстват защо бях подложен на репресии от самозабравилата се директорка
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар