Из:
Егоизъм и алтруизъм
... Рикар се възмущава най-много от неумиращата вяра на Ранд в най-голямата ценност на индивида – неговият/нейният, собствен, неповторим, единствен живот. Авторът не може да понесе това – Ранд счита, че за отделния човек, животът му е най-голямата ценност, а не животът на другите. Той категорично се противопоставя на идеята на Ранд, че този неповторим живот е цел сам за себе си, за всеки жив човек и не може да бъде използван за добруването на околните. Рикар се бунтува против основната идея на Ранд – грижата за себе си и близките, и преследването на личното щастие е основата на най-висшия, вечен човешки морал. Впрочем идеята за преследването на личното щастие, като основна част от битието, е и основна част от строежа на Америка от бащите-основатели на великата страна.
Всичко това за Рикар е жесток егоизъм, който изцяло противоречи на алтруизма и добротата, които ще спасят света.
Неприятната истина, обаче, е – огромното мнозинство от днешните, вчерашните , някогашните, средновековните, древните и всички хора – винаги са мислили, грижили, подкрепяли, работили, главно за собствените си интереси, за добруването на семейството си, децата си, близките си. Те, всички хора, са се интересували, обичали и борили главно за себе си и близките си, съвсем не за околните. И това е вечен, житейски, егоистичен принцип от началото на дните. Всеки, който твърди обратното, за мен е лицемер.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар