Как Иван Костов показа нужните качества на мъдър държавник, работещ само за доброто на България?

 

По повод на забележително ведрото, оптимистично, изпълнено с надежда интервю на Иван Костов по БНТ вчера, 5 февруари 2023 г. (слагам датата защото за това интервю много ще се говори!) поставям един крайно дискусионен въпрос: 

Има ли вина премиерът-реформатор Иван Костов за това, че у нас наистина не беше проведена лустрация и декомунизация, т.е. дали и това не трябва да му бъде приписано като негов тежък грях? 

Наред с толкова много други негови "грехове", с които обремени образа му мафиотско-ченгесарската пропаганда по медиите, превърнала го в "зъл гений", в "злотворен демон", в "злодей", в "чудовище" и в какво ли не още; знаете, че мафията у нас потроши луди пари за да цапа и черни образа на Костов, използвайки услугите на усърдни медийни мерзавци като Тошо Тошев или агент от ДС с кличка "Бор" (гл. редактор на парцала "Труд"), Кеворк Кеворкян, агент от ДС с кличка "Димитър" (водещ на ТВ-плювалника "Всяка неделя"), Слави Трифонов, главен оплювач и изпълнител на мръсни поръчки в своето чалга-шоу и т.н., всичките херои на антикостовистката талибанска война срещу демокрацията и демократите тук не можем да изброим! 

И явно има за какво, щото, знайно е, Иван Костов постъпи изключително мъдро като направи така, че мафията да не може повече да краде и опосква т.н. "държавна социалистическа собственост", също реши ред съдбовно важни задачи, проведе тъй закъснялата (за да могат комунистическата мафия-номенклатура да краде здравата!) приватизация, изправи страната на крака след Жан-Виденовата катастрофа, извърши геостратегическата преориентация на страната ни към Запада, към евро-американската цивилизация на свободата и демокрацията, т.е. извади България от орбитата на Русия, на руския империализъм, стабилизира и икономиката, и финансите, проведе ред други реформи, пенсионна, здравна и пр. (блокирани след него от мафиотите, заграбили властта в държавата ни благодарение на сламения цар Симеон!) и т.н. 

Разбира се, по тази именно причина Иван Костов, премиерът-реформатор на България, е трън в очите на мутрите, ченгетата, мафиотите и на медийните мерзавци, които срещу щедро заплащане ги обслужват - най-вече защото им попречи да крадат, нещо, което те няма никога да му простят, по същата причина мразят сега така неистово и младите политици Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов. (Разбира се, като свалиха "тиранина Костов", мафиотите след 2001 г. завладяха държавата, направиха я своя частна собственост и крадоха така яко, както само те могат; а златното време на кражбите им, както знаем, беше когато управляваше дон Боко Де Ла Банкя.)

На основата на богата информация развивам своята цялостна и аргументирана теза, с която можете да се запознаете ако истината не ви е безразлична, т.е. ако имате търпението да ме изслушате. 

Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 

Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig )

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo