ТЕАТЪР НА
ИМПРОВИЗАЦИЯТА (ПСИХОДРАМА)
(Упражнение под формата на иновативен открит урок)
ИНСТРУКЦИЯ (Нека в началото един ученик прочете този текст пред класа!):
Ученици, имате възможност да установите дали имате артистични заложби: предоставя ви се шанса да участвате във вълнуваща театрална постановка, в която всеки играещ ще може да си избере някаква роля и да я изиграе с вдъхновение. Избраната роля обаче трябва да се постараете да изиграете колкото се може по-правдиво, по-достоверно, опитвайки се да предадате характера, стила на говорене и поведение на изобразявания герой. Ония от вас, които постигнат това, ще бъдат оценени високо: ще получат отлична оценка по философия.
СЮЖЕТ: В един клас в някакво училище е възникнал сериозен конфликт между учителя по философия и група ученици, които в часовете се държат, по негова преценка, неподобаващо, грозно, нахално, арогантно и пр., те създават отвратителна обстановка, правейки невъзможно провеждането на каквито и да е занятия. Учителят е избухнал и е нарекъл тия ученици с крайно обидни, по тяхна преценка, думи, нарекъл ги е „безсрамници”, „наглеци”, „нещастници”, „животни”, „ненормалници” и пр. Учениците, възмутени от поведението на учителя по философия, са се оплакали на директора на училището, искайки като наказание отстраняването на учителя по философия от училището. Възмутените родители на въпросната групичка ученици са поискали същото (има обаче родители, които са на страната на учителя!).
ПЪРВИ ВАРИАНТ НА ТЕАТРАЛНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ: Провежда се „родителска среща”, в която ще се наложи да участвате. Всеки от вас сам избира ролята си. Старае се да я изиграе колкото се може по-убедително и достоверно. Ученици и родители искат от директора на училището отстраняването от работа на провинилия се учител по философия.
ВТОРИ ВАРИАНТ НА ТЕАТРАЛНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ: Провежда се „заседание на съда”, в който, по жалба на родителите на провинилите се ученици, е заведено съдебно дело, родителите искат от съда наказание за нанесените на техните деца морални щети от обидилия ги учител по философия.
Сами изберете кой от двата варианта на театрално представление предпочитате да изиграете. И на двете театрални представления, независимо кое изберете, ще има обаче съвсем реална публика, състояща се от директора на училището г-н П.Карпаров, отец Венци от Манастира „Свети Максимилиян Колбе” в гр. Раковски, специално поканен за представлението, учителя по философия А. Грънчаров, класната ръководителка на 9А клас, педагогическата съветничка, както и ученици и учители от училището, които са научили за открития урок-представление и са пожелали да присъстват като публика.
РОЛИ: 1.) Учител по философия, 2.) Директор на училището; 3.) Класната ръководителка 4.)Педагогическата съветничка, 5.) Родители 6.) Ученици
Разпределете ролите, спазвайки принципа на доброволността, т.е. всеки сам нека да избере онази роля, която му харесва или допада. Всеки ученик от класа обаче трябва да участва, отказалите на участват в това упражние, за жалост, ще трябва да получат двойки. Които не вземат някоя от основните роли ще трябва да се задоволят с ролята или на родител (своята собствена майка или баща), или пък да играят ролята на ученик, т.е. самите себе си.
ЗАБЕЛЕЖКА: Това е игра, в която трябва да се опрете на способностите на своята душа, именно ум, творческо въображение, интуиция, морални представи, представи за добро и зло, допустимо и недопустимо, правни представи, представи за законно и незаконно и пр.
Опитайте, и за вас
упражнението може да бъде едно приятно и интересно преживяване!
Желаем ви приятно
забавление по време на „театъра”!
Знайте, актьорите в истинския театър се вълнуват, преживяват и получават удоволствие не по-малко от удоволствието, което получават зрителите, т.е. публиката. Какво ни пречи в този необичаен час по философия да се позабавляваме?!
До г-н Директора на
ПГ „П.Парчевич”
гр. Раковски
ДОКЛАД
От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия
Уважаеми г-н Директор,
На 24 март 2023 г., петък, в 9 А клас, по време на 6-тия час, група ученици направиха невъзможно провеждането на часа по философия със своето нетърпимо арогантно поведение, нямащо нищо общо с поведението на ученик; тяхното поведение драстично нарушава нормите не само на училищния Правилник и на Закона за образованието, но и на най-елементарния човешки морал. Тези същите ученици, прочее, сами се хвалят (заявиха го пред мен с гордост още в първия час, който съм имал с техния клас!), че в час си правят каквото си поискат, и то съвсем безнаказано, т.е. позволяват си да се държат така, че да провалят провеждането на всички часове; един вид ми се похвалиха, че били успели да се „качат на главите” на абсолютно всички учители! Още тогава те ми „обещаха”, че няма да допуснат провеждането на часовете по философия, т.е. няма да допуснат тъй потребната (особено за часовете по философия!) нормална и човечна обстановка, за която аз апелирах, а ще си правят каквото им скимне.
Излиза, че в този клас въпросната групичка ученици имат самочувствието, че са нещо като „господари на положението”, един вид че тяхна е „цялата власт”, а в резултат белезите на анархията са наистина нетърпимо страшни, грозни и отвратителни за нормалното човешко възприятие и преценка. Разбира се, почувствах се длъжен в петък да кажа всичките тия неща на въпросната групичка ученици, чиято наглост достигна тогава до епични върхове – когато те ми заявиха, че съм си бил позволил да ги... „обидя” и мигом напуснаха часа, заминавайки да се оплачат на директора (в случая Вас Ви заместваше г-жа М.Ячева).
За мен такова поведение е обяснимо само по един начин: тези абсолютно недисциплинирани ученици не само чувстват някаква недопустима безнаказаност и пълна безотговорност, но и най-вероятно се чувстват насърчавани (поради груби педагогически грешки!) да продължават да си правят каквото искат, каквото им скимне. Разбира се, тяхното поведение вреди на интересите на ония ученици от класа, които знаят за какво идват в училище и искат да учат в нормална и човешка училищна обстановка. Да не говорим за това, че такова поведение съсипва имиджа на не само на училището, но и на образователната институция изобщо.
Във връзка с така щрихираната от
мен нетърпима обстановка в този клас (наистина, анархията в него е недопустима
и нетърпима и тя е заслуга на тези въпросните общоизвестни ученици, чиято
групичка тормози и учителите, и останалите ученици!) смятам, че в класа трябва
да се проведе серия от оздравителни
дискусии (с участието на учениците, на учителите, преподаващи в този клас,
а също така и на родителите!) за намиране на изход от създалото се крайно тежко
положение. Смятам също, че педагогическата съветничка би следвало да организира
провеждането на тези оздравителни разговори-дискусии, на които на въпросната
разпищолила се групичка ученици да бъде озаптена по възможно най-добрия,
най-верния начин: учениците просто най-сетне да бъдат убедени в някои тъй простички истини, а именно, че все пак
са ученици, че имат задължения, че нямат тия „специални права” да всяват
анархия и лудешка обстановка в класа, в часовете, че тяхното поведение е абсолютно недопустимо, че който нарушава Правилника и нормите на
човешко поведение следва да бъде строго наказан, че ако не си вземе поука от
наказанието би следвало в крайна сметка да бъде отстранен от училището и пр.
В петък заявих пред класа, че докато тази група от крайно недисциплинирани ученици не коригират поведението, аз лично не желая да влизат в моите часове – по простата причина, че с тях е невъзможно да се разговаря по нормален човешки начин. Настоявам тази мярка спрямо тях да бъде приложена докато евентуално не се намери изход от създалото се наистина нетърпимо положение в 9А клас. По време на час по философия нека, примерно, тази групичка ученици да бъде, да речем, в кабинета на педагогическия съветник и под негово ръководство усърдно да размишлява (да медитира!) и най-вече да разговаря над собственото си поведение – докато осъзнае тъй дълбоките си заблуди спрямо живота, училището, образованието, какво означава да си човек, гражданин и пр. Аз лично с удоволствие бих участвал в тези техни разговори, разбира се, в друго, подходящо време, примерно след часовете, смятам, че мога много да им помогна да разберат своите тъй фундаментални заблуди – и да се освободят от тяхното бреме (докато те не се освободят от погрешните си представи, те наистина са нещастници – както си позволих да ги нарека онзи ден, в петък, пред класа – и те, видите ли, ми се обидиха за тия мои тъй справедливи и уместни думи!).
Убеден съм, че има разумен изход от наистина тежката ситуация, но училищната общност следва да постъпи по най-нормалния за една демократична общност начин: да проведе серия от оздравителни дебати за търсене на разумен изход от създалото се тежко положение.
В тази връзка искам да заявя, че имам някои предложения за внасяне на някои новости в училищния живот, които ми се ще да предложа за обсъждане на тези крайно необходими, убеден съм в това, обсъждания.
28 март 2023 г.
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
До г-н директора на
ПГ „П.Парчевич“
гр. Раковски
КОПИЕ: До педагогическия съветник-психолог на училището
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
от Ангел Ив. Грънчаров, учител по философия и гражданско образование
Уважаеми г-н директор,
Във връзка с урегулирането на конфликта ми с група арогантно държащи се ученици от 9А клас, които правят невъзможно провеждането на часовете по философия предлагам следното:
- В следващия час по философия (6-ти час този петък) да се обяви открит урок, в който да се предложи на учениците да участват в едно интересно и за тях, да се надяваме, практическо занятие;
- Занятието да протече под формата на „родителска среща“, в която учениците получават задачата да играят „театър на импровизацията“ (подобно на артисти!) съответните роли, избрани от тях; един ученик трябва да играе ролята на учител по философия, който е обидил група ученици, пречещи за провеждането на нормален час; втори ученик следва да играе ролята на класния ръководител; трети ученик трябва да играе ролята на директора на училището; четвърти – на педагогическия съветник-психолог; пети, шести, седми... – на учениците, които са се държали неподобаващо и за предизвикали учителя по философия да държи онази обидна реч; останалите ученици трябва да играят ролята на своя собствен родител (майка, баща, баба, дядо, по избор!);
- На тази „театрална постановка“ следва да присъстват, в качеството им на публика, директорът, класната ръководителка, учителят по философия, педагогическата съветничка-психоложка и всеки други учител в училището, който желае да види „представлението“; добре би било да присъстват и родители, които пожелаят да видят представлението;
- Учениците, които изиграят добре или убедително ролите си, ще бъдат възнаградени с отлична оценка по философия;
- Излишно е да споменавам, че това иновативно, така да се рече, упражнение-ИГРА може да има освобождаващ (катарзистичен!) терапевтичен ефект върху душите на учениците, т.е. да им помогне да видят „отстрани“ своето поведение, да изпитат съответните освобождаващи емоции и на тази основа, да се надяваме, обстановката в класа би могла да се промени в позитивна посока.
Такова, в основни линии, е предложението ми. За учениците ще предоставя напътстващ сценарий, който един ученик да прочете преди началото на упражнението, а след това ще наблюдаваме, без да се намесваме, как учениците ще се разберат да си разпределят ролите, да започнат играта и пр.
Ще се радвам да подкрепите инициативата ми. Не виждам причина да не опитаме и по този начин да решим конфликта.
28 март 2023 г. С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Ясно, скоро ще те опраскат.
Добре, таваришч. Ти това ли ми желаеш?
Публикуване на коментар