Вчера предложих дискусия (виж: Защо младите са отвратени от четенето, от ученето, от познанието, от мисленето, от училището, от всичко?) за страшната криза в образованието, разбира се, до този момент никой не откликна. Ето какъв коментар написах под статията Някои размишления относно неправилния превод и цензурата на литературните произведения, чийто автор е колегата Диан Тодоров от Бургас, която именно ме накара да предложа въпросната дискусия (която се надявам все пак някога да започне!):
Няма да скрия, разочарован съм: след като българското образование е в състояние на агония учител да говори за недобрите преводи на литературните произведения е все едно на пазара да се възмущаваме за некачествените опаковки, а да не ни пука, че цените са непосилни; или пък, примерно, да почнем да протестираме, че проститутките използват некачествени червила, а да не забелязваме, че проституцията (във всеки един смисъл на думата!) е станала масово явление! Чел съм значително по-адекватни на ситуацията коментари на същия автор.
И тук искам да вметна ето какво: литературата у нас се преподава по толкова неверни, неадекватни на духовната й същина методики (учениците биват принуждавани да правят наукообразни, псевдонаучни критично-интерпретативни анализи"!) - вместо да им се даде възможност свободно да споделят оня невероятно мощен духовен ефект върху душите на произведенията на истинското изкуство, в резултат на което младите, на това основание, не виждат смисъл изобщо да ги четат (и по тази причина "интерпретират" книги, които изобщо не са чели!).
Като капак на всичко цялата област на хуманитарните учебни предмети (доколкото изобщо ги има в програмите!) се преподава по неадекватни позитивистични (псевдонаучни!) методики, което убива тяхната духовна същина, това важи включително и за философията, да не говорим пък за историята.
В крайна сметка младите хора в огромната си част излизат от училищата ни осакатени в духовно отношение, те не само не умеят да мислят пълноценно (сиреч: свободно!), техните души са неспособни на човешко възприятие, отношение и разбиране, което е страшно (безчувствеността и безразличието на човеците е страшен и често непоправим дефект!).
Подхвърлям само някои моменти, а иначе е безспорно, че цялата йерархична и напълно несвободна система на бюрократизираното командно образУвание е напълно неотговаряща на нуждите на съвременността и нанася непоправими поражения на върху живота и бъдещето на целокупната ни нация!
Аз не мога да разбера съзнават ли що правят учителите, превърнати в слуги на тази античовешка, дехуманизираща и бездуховна система?!
Ами ще ви кажа какво правят: гледат си спокойствието, нагаждат се за да доживеят някак до пенсия, пък майната й на духовната мисия на учителя, проклета да е свободата, ний искаме да си бъдем роби и да възпитаваме робски народ, ерго, майната й на България!
Това което правите, драги дами и господа учители, е равно на престъпление!
Това исках да кажа. Приятни размисли ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар