Тук всички са зверски изпохапани от руската пропаганда: наближава ли путинско-комунистическия зомби-апокалипсис?

Траджеди. 🙁

От Kal In

ПРОВАНСЪТ МИ Е МНОГО ПО-ЗЛЕ ОТ ПРОВАНСА ТИ

Живея в малък провинциален град. Провинциален, не само защото е различен от София, а най-вече заради хората в него.

Тук те лъхат на провинция във всичко - от разбиранията си за войната в Украйна, през носталгията по един отминал престъпен режим до абсолютната празнота в погледа.

От няколко години живея тук и до този момент почти не съм срещал човек, който да е наясно, че:

- Русия е агресорът, Украйна - жертвата;
- Путин е масов убиец и доказан световен терорист;
- Комунизмът у нас е бил един ужасен човеконенавистен строй с тежки последствия и до ден днешен;
- Наличието на гей паради няма да направи децата ни гейове;
- Бил Гейтс не иска да ни чипира мозъците с ваксини;
- Не ни пръскат с кемтрейлс;
- Излизането от ЕС и НАТО не е добре за България...

И още, и още...

И другото, което се случва в този мой прованс - хората тук "доказват" правотата си с това, че ВСИЧКИ около тях мислят по същия начин. Буквално всички - и млади, и стари; и продаващи зарзават на пазара; и лекарки; и детски учителки; и бивши директори на исторически музеи; и шофьори; и шпакловчици; и културисти; и хора с частен бизнес...

Нали сте гледали филми за зомбита, където злото тръгва от едно зомби, което захапва някой нормален човек и го превръща и него в зомби? В малкото ми провансче вече няма нормални - тук всички са зверски изпохапани от руската пропаганда. Зверски! Но са окрилени от това, че са много и са навсякъде.

Количеството им им дава уют и сигурност, че са прави. И тъй като са огромно мнозинство, това сякаш премахва необходимостта да си направят труда да проверят информацията, която им е спусната от техните прокремълски инфлуенсъри и която те разпространяват със завидна страст.

Те ме гледат с насмешка.

Те ми казват, че АЗ съм жертва на пропагандата.

Те са убедени, че думите "евроатлантически" и "англосаксонски" са лоши.

Те ми обясняват колко хубаво е било по соца и колко лошо е станало след влизането ни в ЕС.

Те бранят честта на Путлер, като че бранят честта на Левски.

Те често агресират. Радикализират се. Пишат ми на лични. Заплашват ме. Караме се през ден в градинките.

И само не ми казвайте "то и в София е така". В големите градове все пак можеш да си изградиш свой собствен балон на нормалността - да се заобградиш с хора, които не са руски зомбита. Там все пак има И нормални хора. Тук познавам само четирима нормални, трима от които живеят в чужбина.

Как да си намери човек среда в едно бедно провинциално градче с 20 000 души, половината от които са герберасти (разбирай некaдъpнuци, назначени с едничката цел да слушкат, ако искат да лапкат), а другата половина са микс от необразовани хора от малцинствата, червени пенсионери и млади надъхани патриотари с татуировки на национални герои?

Задушаващо е да си сред хора, които вярват в конспирации, но не и в наука. Които вярват в изказвания на Цончо Ганев/Нешка Робева/Румен Радев, но не и в репортажи на BBC/Reuters/Guardian или заключения от доклади на ООН и независими международни организации. В такъв прованс човек може да загуби вяра в хората. Вече избягвам да правя нови приятелства от страх да не попадна на поредното руско зомби.

А всъщност проблемът не е, че живеем в провинцията. Проблемът е, че провинцията живее в много от нас и явно няма никакво намерение да се разкара скоро.

Kal In

ДОБАВКА: 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo