Защо фактите нямат значение пред пиедестала на истината - или защо фактите са важни само доколкото обслужват истината?

На едно място във Фейсбук се заформи следната интересна дискусия, която ми се струва добре да пренеса и тук, понеже нищо чудно авторът да се ядоса и да изтрие коментара си и да погуби важното съдържание в нашия спор: 

Veni Markovski: Освен местенето на МОЧА в музея (който трябва да се преименува “на тоталитарното изкуство”), редно е да се организира и цялостна кампания за премахване на “именното” наследство от (подчертавам!) обявения със закон за престъпен комунистически режим и предхождащият го престъпен пронацистки режим. 

В Благоевград махането на табелата ще изглежда горе-долу така, както е на снимката. 

Но освен него има и населени места, носещи имената на Георги Димитров, Аксаков, Граф Игнатиев, цар Борис III и кой знае още колко други хора, докарали изключително много беди на Родината ни. 

Хора, действали срещу интересите на България, които обаче са прославяни заради конюнктурни съображения на управляващите след 1879 г. и/или поради непознаване на историята. Хора, които както приживе, така и много години след смъртта си носят разделение на обществото. Някои от тях са национални предатели, други са писали гнусни пасквили по адрес на България и българите, трети са вкарали страната във Втората световна на страната на нацистка Германия, четвърти са били послушни изпълнители на чужди интереси, пети, шести, седми… 

Още по темата за МОЧА - от Леа Коен. 

Ангел Грънчаров: Да слагате името на Цар Борис Трети редом с имената на Георги Димитров, Димитър Благоев, Иван Аксаков, Граф Игнатиев, княз Дондуков и пр. най-малкото е проява на безвкусица, да не говорим, че издава неуважение към историята. А иначе сте прав, че тия позорни имена трябва да бъдат сменени и забравени. Доколкото ми е известно, президентът има пълномощията да сменя имената на обекти с национално значение, имената на градове като Димитровград, Благоевград, Аксаково и пр. са точно такива обекти, катедралата със златните кубета в София - също, и нейното име трябва да бъде сменено. Интересно е, че нито един президент досега не се възползва от тия свои пълномощия, нити сините Желю Желев и Петър Стоянов (и светлосиният Росен Плавнелиев!), нито комунистическите Гоце и таваришч Румен Радев, които, естествено, не са способни на такъв полет на достойнството. 

Veni Markovski: Ангел Грънчаров, да, прав сте, че царят - като ясен военнопрестъпник - не може да е редом с другите, сред които има болшевишки престъпници, комунисти, руски националисти и т.н., и т.н. Неговото трябва да е наред с имената на Богдан Филов, Петър Габровски, Ал. Белев, Христо Луков и т.н., все един сорт привърженици и последователи на нацизма. 

Ангел Грънчаров: Veni Markovski Интересно, Вие освен че признавате присъдите на такъв "законен орган на възмездието" като Народния съд, имате добрината да изграете ролята на също такъв "народен съд" и лично издавате присъди на ония, които въпросният "законен орган на комунистическата мъст" не е успял да издаде. И решавате сам кой е престъпник и кой не е. Постъпвате твърде "демократично", няма що... 

Veni Markovski: Ангел Грънчаров, нищо подобно не правя. Напомням и тези безспорни факти: 

1. Депортацията е престъпление без значение дали са депортирани български, чужди поданици или хора без никакво поданство. 

2. Депортацията е престъпление без значение дали е извършена от “старите” предели на царство България или от окупираните (“присъединени”, “обединени”, “администрирани”) територии. 

3. Депортацията е престъпление, без значение каква е била съдбата на депортираните - дори всички те да бяха оцелели, това нямаше да превърне българските извършители в невинни хора. 

4. Депортацията е престъпление, без значение дали царят и Филов са знаели каква ще е съдбата на депортираните. 

Вместо да ме обвинаявате (на собствената ми стена), по-добре се замислете дали пък не споделям факти. В момента, в който разберете, че са факти, няма да отправяте подобни безпочвени обвинения. 

Ангел Грънчаров: Veni Markovski Вие, чини ми се, не признавате, че едни и също факти е напълно нормално да се подлагат на различни тълкувания или интерпретации? И че няма една-единствена меродавна интерпретация, която забранява на другите да мислят различно. (Така превеха навремето комунистите, прочее, те и сега правят досущ същото!) Аз не споделям Вашето тълкуване. Смятам, че прегрешавате спрямо истината. Навярно не сте привърженик на теорията, която може да се изрази със следните думи: "Това мнение е мое и по тази причина няма начин да не е право или вярно!". 

А относно "величието на фактите" като философ съм длъжен да ви съобщя нещо, което може да Ви подбуди към размисъл. Веднъж някакъв студент казал на Хегел: "Г-н професоре, но Вашата теория противоречи на фактите!", на което великият немски философ отвърнал: "Толкова по-зле за тия факти!" 🙂 

Надявам се ще откриете защо Хегел се е изразил така, ако не успеете, попитайте, ще Ви го разясня. 

Подсказка: истината стои над всякакви факти, тя е плод на мисълта, този смисъл, който носи в себе си пребогатата на смисъл истина, не може да го вмести в себе си нито един факт. Приятни размисли Ви желая!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg.bg 

Добави в Svejo