Докъде стигна моето четвърто поред опраскване-изритване от тъй бляскавата "образУвателна" система на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ?

Вчера написах и изпратих на адресатите този доклад, който по идея не беше под формата на отворено писмо, но ето че днес, във връзка с променилите обстоятелства, се наложи да бъде обнародван. Ето какво имам предвид под "променили се обстоятелства": Какво празнуват тия дни здравите и обединени революционни и прогресивни мутро-комунисто-гербовако-възрожденско-копейкаджийски сили? Мисля, че е добре да не крия ставащото от обществото предвид моята отколешна теза, че държавното или публичното образование в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ все пак не е бащиния на въпросните "здрави и прогресивни сили", нали така, многоуважаеми пребиваващи в блажено безразличие "граждани", населяващи тази тъй щастлива иначе страна? Както и да е, ето, имате възможност да изчетете този документ, отразяващ нещичко от тъй интересния и многозначителен дух на времето, в което имаме неописуемото щастие да живеем:

До г-н Петър Карпаров, директор на ПГ "Петър Парчевич" 

До Етичната комисия на ПГ "Петър Парчевич" 

До г-н Атанас Атанасов и г-жа Анка Стоянова, психолози 

НА ВНИМАНИЕТО НА УЧИТЕЛСКИЯ СЪВЕТ НА ПГ "П.ПАРЧЕВИЧ"

НА ВНИМАНИЕТО НА Г-ЖА ИВАНКА КИРКОВА, НАЧАЛНИК НА РУО-ПЛОВДИВ

ДО МЕДИИТЕ 

ДОКЛАД 

от Ангел Грънчаров, учител по философия и гражданско образование 

Уважаеми господин Директор, 

Уважаеми дами и господа членове на Етичната комисия, 

Уважаеми господин и госпожо психолози, 

Уважаеми колеги, 

Знаем всички, че животът е най-добрият учител. Слава Богу живеем в много интересни времена, в които тъкмо животът ни предлага чудесни казуси, които могат неимоверно да обогатят нашите представи. Искам тук да представя такъв един прекрасен, направо великолепен казус, който предизвиква моя възторг - независимо от това, че за 40-годишния си опит като учител и възпитател моята побеляла глава е видяла какво ли не. Както е известно, аз от много години в блога си водя свой ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, в който разказвам на народа за всичко, което се случва в моето житие-битие на учител; е, преди около две седмици ми се наложи да напиша две поредни есета, в които разказах за някои интересни, дори многозначителни случки, в които има огромен, тъй да се рече, възпитателен заряд за обучението не само по философия и гражданско образование, но и за личностното формиране не само на младите, но и на нас, техните учители. Ето заглавията на тези две есета: Как тече специалната операция по подготовката на моето най-ново "съвсем законно" изхвърляне от училището?, а второто е наречено Защо мълчанието не е злато, а е злото?. Налага се тук съвсем тезисно да изложа основното от тях: 

- в моите часове обикновено, въпреки тежката обстановка, текат дискусии по изключително важни въпроси, било по чисто философски, т.е. човешки теми, било по теми, свързани с тематиката на гражданското образование, възпитанието, морала и пр.; такава ми е работата и обичам да си я върша съвестно, според силите си; 

- в едни класове, както знаете, понякога дискусията се получава, в други активността на учениците е мижава, а безразличието - потресаващо, въпреки усилията ми нещата не вървят - или едва-едва кретат; но се налага въпреки всичко да се мъчим да има някакъв ефект; 

- основната ми грижа е в моите часове учениците да се чувстват свободни, да им е приятно, да имат настроение, да практикуват свободата, аз не съм авторитарен, принципно не приема авторитарния подход, знам прекрасно, че "Насила хубост не става, а и да става - не бива!", тази турска поговорка носи в себе си много мъдрост и аз я следвам цял живот; сами разбирате, че моят подход е изключително труден в сегашните условия, но аз не се отказвам; 

- И тъй, в 11 Б клас двама ученици (които общо взето са най-активните - на фона на царящото потресаващо безразличие!) ме посрещат един ден с похвална активност, аз съм описал станалото в първото есе; с две думи казано, обявяват ми дуел, заявяват, че те лично са противници на демокрацията и също така са привърженици на комунизма; украинците били лоши, а руснаците - хубави, с тях специално сме били братя и пр.; получава се чудесен дебат, аз лично съм много доволен (и двамата ученици при мен са имали винаги отлични оценки!); 

- Ето обаче какво се случва в следващ ден, цитирам от есето, където съм го описал: 

"... Аз си разговарях с учениците, а пък по едно време им зададох задача да пишат отговор на въпрос, щото те се оплакаха, че са изморени за да водим дискусия (изискват от всички учители още от първите дни да почнат да тормозят учениците с т.н. "оценка на входното ниво", т.е. да ги изпитват още от първите дни!). Понеже е горещо и задушно в кабинетите (няма климатици!) вратата беше отворена и ето, че в коридора минаха ония същите вчерашни мои опоненти по темата за "освобожденията" на България от Русия, които явно ми имаха зъб и решиха да ми отмъстят по своеобразен начин. Те си бяха довели един техен приятел, от ромски произход, който почна да се провиква по крайно интересен начин от вратата, а в това време тия, които го бяха довели, се превиваха от смях, та значи провокаторът почна да се провиква ето как: 

- Ей, ти кой си там бе? Алооо, какво правиш ти тука бе? Ти да не си някой луд бе? Какво правиш в нашето училище бе? Ти не си никакъв учител бе? Ти май си ненормален бе? Айде махай се от училището ни бе!!! 

Аз като чух такива думи рекох да се престоря че не го чувам и продължих да си чета нещо пред мен; прииска ми се, тъй да се рече, да го оставя на спокойствие та да си покаже цялата магария. И той се представи достойно де, няма тук да описвам по-нататъшните му глупости, изречени по мой адрес, щото те общо взето бяха вариации по горепособената тема. ..." 

- Случката от този ден завършва ето как, пак ми се налага да цитирам: 

"... Свърши часа и аз си тръгнах към учителската стая. Стана обаче така, че героите на моя разказ ме пресрещнаха във фоайето, а пък по стълбите нагоре се качваше техният класен наставник, те пак си се провикваха по мой адрес каквото им дойде на акъла, вече зад гърба ми, но на пет метра от класния; тогава аз се възползвах от сгодния случай и извиках на класния: 

- Господин К., Вие ли бяхте класен на ето тия хулигани? Знаете ли що глупости направиха те през изминалия час? Стояха на вратата и ме плюха какво им дойде на акъла! Ще им кажете ли нещо?... " 

- Какво им е казал класният аз не зная, ние с него нямаме никакви отношения, даже не се и поздравяваме като се срещнем, знаете как той посреща моите опити да се изкажа на учителски съвет и пр.; ето реакцията му там, постарах се да я опиша: 

"... затова той като чу тези мои думи, сякаш изгуби дар слово и, моля ви се, не можа нищичко да каже, а стоеше кажи-речи с отворена уста; май нищо не каза или каза само с ококорени очи, че щял нещо да прави, аз точно не разбрах, но от него думи на ясно осъждане на поведението на своите възпитаници не чух. ..." 

- Следващият епизод, опитвам се само да щрихирам, пак цитирам, този път от другото есе: 

"... учителка по история... се провикнала в учителската стая с ето този тъй съкровен и патетичен душевен отклик, зов, призив, рев или възглас: - Ех, кога ще го опраскат този Грънчаров, щото това неговото съвсем не се търпи! Но ще му "свием сърмите" де, няма страшно! Наложи се да отидем в РУО-Пловдив категорично да поставим въпроса за неговото незабавно отстраняване! Там ни изслушаха внимателно и ни казаха, че са съгласни с нас и че няма да допуснат да продължи неговото тъй неправилно преподаване! Хайде де, на демократ и либерал ще ми се прави той! 

И т.н., и так далее, и прочие, и ала-бала, и тинтири-минтири, разбира се, аз няма как да зная съвсем точните съкровени думи на тази тъй искрена другарка, щото тя, естествено, и намерила подходящ момент да ги каже в мое отсъствие, когато мен ме е нямало в учителската стая. Излишно е да казвам, че въпросната другарка е заместник-председателка на Етичната комисия в училището ..." 

- Знаете за казуса около скандала в учителската стая, в който председателят на Етичната комисия в училището има добрината да ме нарече "педофил"! Около този инцидент няма никакво развитие, аз продължавам да чакам реакция на жалбата си до Етичната комисия, по всичко изглежда, че няма да го дочакам. 

Така, това всичкото дотук е, така да се рече, прилюдия на станалото вчера (заради което тази нощ беше кошмарна за мен, събуждах се на няколко пъти за да мисля по станалото и след това едва-едва се унасях в сън: някои учители, представете си, имаме и по-чувствителни души!); та ето какво стана вчера в същия този 11 Б клас (налага ми се да опиша станалото по-пълно, защото, оказа се, учениците имат съвсем различно възприятие, ако съдя от думите им пред класния ръководител и пред самия директор!): 

- Влизам в класната стая, в нея неколцина ученика са пуснали чалга по телефоните си и ме гледат предизвикателно; ученик ме посреща до вратата и ми казва, че понеже било понеделник, в понеделник... не се учело, санким, предлага да не учим; 

- Казвам на учениците да спрат виенето на чалга-певците и певиците; едва-едва в шума успявам да кажа по повод предложението на ученика да не учим: "Нормалните хора учат всеки ден и цял живот, а ненормалните затъпяват постоянно!"; понеже не ме чуват, се налага да го повторя няколко пъти; от този момент почва един спор около казаното от мен, санким "Що ни обиждаш, ние за теб ненормални ли сме?"; 

- аз се опитвам да се възползвам за да насоча разговора към проблемите на гражданското образование, но обстановката е нетърпима, а в шумотевицата оня същия ученик, дето преди около седмица се държеше тъй агресивно и ме обиждаше, почна да си повтаря своя добре заучен рефрен: 

"... Ей, ти какъв си бе? Какво правиш ти тука бе? Ти да не си някой луд бе? Какво правиш в нашето училище бе? Ти не си никакъв учител бе? Ти май си ненормален бе? Айде махай се от училището ни бе!!!... " 

- и тъй нататък все в този стил; съучениците му са силно впечатлени и ентусиазирани от неговите тъй умни въпроси и се стараят всеки с каквото може да допринесе за подклаждането на огъня на хаоса, на анархията; въпреки отвратителната обстановка аз се опитвам да разговарям с учениците, сега не мога да възпроизведа тия мои опити за да не стане прекалено дълго; 

- по едно време им казвам, че имаме работа да вършим, ето, те още нямат оценки за т.н. входно ниво, след като няколко пъти съм им давал въпроси, по които могат да дадат своя писмен отговор (разбира се, никой още не е направил това!), им казвам, че е добре вместо да говорят глупости да извадят по един лист и да напишат отговор по един от предложените въпроси; разбира се, никой не обръща внимание на моите думи, а атаката срещу моята личност продължава, изприказвани са много глупости, коя от коя по-сочни; 

- влизат и излизат от стаята ученици, влезлите ме питат дали имат отсъствие и нахалстват да им го извиня; по тази причина започвам проверка на присъстващите, която поради нетърпимата обстановка се очертава да стане безкрайна по продължителност; по тази причина заявявам на тримата най-активни в нападките срещу мен ученици да отидат при психолога и да му обяснят какво правят в час по гражданско образование; тогава именно казвам и на един от тях да иде да потърси класния им ръководител и да му каже същото, а ако е удобно и да го повика да дойде да види какво става; 

- Идва г-н Коленаров, класният, учениците, по своя си обичай, се надпреварват да... лъжат относно станалото, иначе казано, тяхната интерпретация има съвсем бегло подобие с наистина или действително станалото; 

- Идва г-н директорът, повтаря се абсолютно същото, което ме принуждава да запитам учениците дали поне малко не ги е срам да лъжат така; аз не получавам думата да кажа какво е станало, по тази причина и пиша този свой доклад. 

Предполагам мнозина ще кажат: хайде сега, голяма работа е станало, какво толкова, ний си знаем наште ученици какви са, не бива да има място за "лични пререкания" и пр., нали така си мислите повечето? Защо трябва да се правим на много принципни и да се опитваме да вникнем в станалото, да осмислим конфликта, да дадем задоволително и разумно обяснение? А че тук има конфликт, и то сериозен, има; аз имам своето обяснение, ще ми е крайно интересно да чуя и други интепретации; държа да заявя следното: 

1.) Ученици да се държат така агресивно срещу учител не е обичайно, дали пък някой не ги подстрекава - възможно ли е учител да си позволи да използва ученици за да отмъщава за нещо на тъй неприятния му колега? Един ли е този човек, да го наречем така, или са цяла групичка? 

2.) Станалото трябва да се подложи на ОЗДРАВИТЕЛЕН ДЕМОКРАТИЧЕН ДЕБАТ, който ни дава великолепния шанс да кажем много истини, а пък тия от нас, които са се самозабравили и живеят с коренно сбъркана представа за нещата от живота, като колеги да опитаме да им помогнем "да стъпят на тукашната грешна земя", ако мога да се изразя така, нима трябва да пропилеем този шанс да станем по-добри? 

3.) Етичната комисия в училището в този си състав изобщо не си върши работата, налага се да бъдат избрани хора, които да си изпълнят отговорната задача, нима можем да отречем, че НРАВСТВЕНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА АТМОСФЕРА в учителската колегия, в учителския екип е крайно лоша, да не кажа злотворна? 

4.) Щом ние, учителите и възпитателите, имаме толкова много недъзи в своето нравствено и психологическо състаяние и поведение (нека да бъдем честни да признаем това!), то нима има място за чудене, че нравствено-психологическото състояние на нашите ученици е, меко казано, плачевно? 

5.) Преди да търсим... "сламките" в очите на учениците, дали не трябва първом да опитаме да извадим "гредата" от собствените си очи? 

6.) Как да постъпим с ония, които са съгрешили, примерно, са си въобразили, че училището е нещо като тяхна бащиния и че могат да гонят този или онзи учител, щото той, видите ли, им бил лично неприятен (или пък имал коренно различни политически възгледи в сравнение с тях!)?! 

7.) За да се спре анархията, която е спътница на БЕЗНАКАЗАНОСТТА, дали не трябва да се наложат строги наказания на ония, които в тази ситуация са подбудители, подстрекатели на анархията, водени от своето в корена си сгрешено съзнание? Още много НЕОБХОДИМИ въпроси се налага да бъдат поставени непременно; да се мълчи в тази ситуация е недопустимо. За момента смятам, че дебатът трябва да бъде проведен ВЪТРЕ в училищната общност, щото изнасянето му в публичната сфера може да навреди на нашите дискусии, но в един момент, ако тези дискусии не доведат до позитивни резултати и до длъжния ефект, ще се наложи проблемите да бъдат изнесени за обсъждане в по-широка или публична сфера. 

Това исках да кажа в основни линии. Смятам, че този казус ни дава БЛАГОДАТНИ ШАНСОВЕ ДА СЕ ПРОМЕНИМ КЪМ ДОБРО, които е глупаво да пропиляваме. 

10 окт. 2023 г. 

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ДОБАВКА:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

от Ангел Грънчаров, учител по философия и гражданско образование в ПГ "П.Парчевич" (сега-засега)

Многоуважаема госпожо Киркова,

Поздравявам Ви, първо, за връщането Ви на поста и, второ, за толкова възхитителната бързина, с която откликнахте на сърдечните вопли на упоменатите по-горе "здрави и обединени революционни и прогресивни мутро-комунисто-гербовако-възрожденско-копейкаджийски сили" и предизвикахте със завидна комунистическа твърдост моето ЧЕТВЪРТО ПОРЕД ЕПИЧНО ОПРАСКВАНЕ от намиращата се в тъй бляскаво състояние "образУвателна" система на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ!!!

Желая Ви нови и нови все так смели подвизи на попрището на вечно заемания от Вас отговорен държавен пост!

Многоуважаеми господин омбудсман,

Пращам Ви за сведение този документ, съпровождам го с най-сърдечно пожелание за вечно все така ефективно омбудсманстване! 

Сам виждате, здравите сили успяват и в промената уж обстановка да си правят каквото им скимне, ведь, както казват братята-руснаци, эта територия все таки ихная, неужели?!

11 окт. 2023 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo