Как да решим казуса с грозилището, наречено "Альоша" и извисяващо се на хълма "Бунарджик" в Пловдив?

Грозилището, наречено "Альоша", извисяващо се на хълма "Бунарджик" в небето над Пловдив, не е нищо друго освен хубав материал, гранит, камък, скала (в него няма нищо художествено, този материал е толкова грозен, че повече не може да бъде!), която, ако се издяла подходящо от разбиращ от работата си скулптор, може да стане чудесна статуя било на хан Аспарух, било на Христос, било на Васил Левски, нашият Апостол на свободата. 

За три месеца народът ще забрави за грозилището "Альоша" и новата статуя ще заживее нов живот за вечността, а пък бъдните поколения пловдивчани няма да се срамуват като чужденец ги попита: "Абе каква е тази там статуя на върха на онзи там хълм?", а ще отговарят гордо: "Това е статуя на Васил Левски, нашият най-велик национален герой, наричаме го Апостол на българската свобода!". 

Да, драги копейкаджии, ако има у вас капка акъл, да не говорим за българщина, вие първи трябва да поискате от материала на Альоша да бъде направена хубава статуя на Апостола на свободата, защото само с такава употреба на този материал ние, българите, донякъде ще изтрием срама от челото си че 80 години над града ни е стърчало грозилището "Альоша", монумента на тия, които в 1944 г. ни окупираха и посекоха българската свобода за десетилетия, проклети да са! 

Това исках да ви кажа. Приятни размисли и хубав ден! 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo