Грозилището
Альоша, раковият тумор върху снагата на хилядолетния град Пловдив...
подлежи на хирургическо отстраняване в най-скоро време!
Ето какво съобщение получих на месинджъра, авторът му е млад човек, на когото навремето съм преподавал философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"; понеже поставя важни въпроси, публикувам краткия ни диалог и тук (понеже не съм го питал дали да предам публичност на разговора ни, не слагам името му):
Здравейте!
Прочетох "Аз съм българче", което сте споделили и е точно така, както е допълнено.
Интересна ми е Вашата позиция, защото сте психолог и философ - по темата с русофилството в България.
Хората, които защитават и обичат Русия и комунизма са като правени в калъп. Психологически са идентични и са като празноглаво стадо овце, които се ръководят от "кораба майка" и лесно ги манипулират, като в основата е, че Русия и нейните служители в България ги пазят от лоши неща, които идват от определени западни държави и български партии.
Вменява им се страх и те стават силно обострени по дадени теми.
Бих казал, че дори са агресивни!
На какво се дължи тази психологическа настройка в тези българи?
Прост народ ли сме?
Каква е тази психология, която манипулира толкова лесно група хора?
Дали ще говориш с един или друг такъв представител, ще чуеш едно и също, като правени в калъп!
Когато с факти му обясниш, че бърка... за момент мозъкът му бъгва, след което настъпва момент на "рестарт" и връщане към основната програма...
"Злият" Запад, който ни наврежда по много начини: пръскат ни; 5Жи; не гледай новини и телевизия (което е добра психология, ако искаш да държиш някой в измислена реалност...); ваксините...; джендърството от Запада; и ако ги натиснеш се стига до: "Ако не беше Русия, щеше Хасан да се казваш!"... И много други глупости...
Ще ми е интересно, ако напишете нещо по темата "Психологията на русофила".
Също и за Альоша... Който и да питате от тях: "Долу лапите от Альоша!"; "Всичко ли оправихме, че стигнахме до паметника?!"; "Това е история и не трябва да я рушим!"; "Ще има бой, ако някой посегне!" и други подобни.
За мен Альоша е индикатор за обвързването ни с Русия и управлението и. Ако падне, значи вече сме по-свободни.
Значи, че нашите управници вече не са руски марионетки: това ще значи, че сме станали веаче окончателно и безвъзвратно европейци...
Дали, след 20 години, ще изчезнат този тип хора?
Как мислите?
Може би и зависи нещата между Русия и Украйна как ще се развият?
Ако системата там се смени, може би и дебилите в България ще замлъкнат?
Той: Много добре написано и вярно!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар