Най-сетне дойде решението за пенсионирането ми - след пет месеца чакане. Доживях да го видя! (Мнозина мои познати, в моето положение, именно цял живот работили като учители, нямаха този шанс: учителската работа изобщо не е така лека - както, предполагам, си мислите: тях Бог да ги прости!)
Относно размера на моята пенсия (било лоша прокоба човек да каже колко левчета ще получава, заради завистчиите, които могат да те урочасат за да не я получаваш дълго: ми казаха мъдри хора!) мога да кажа само това, че пенсията ми в български пари е 7-8 пъти по-голяма от заплатата, която получих като млад специалист преди повече от 40 години, в далечната 1983 г., когато за първи път сключих трудов договор като учител по естетика в гимназията на гр. Своге.
Тия носталгици по комунизма, дето плюят неуморно по демокрацията, капитализма и по Европейския съюз, нека за малко да замлъкнат.
Ще кажа и още нещо: поради това, че в последните 10 години бях подложен на репресии (заради възгледите си на нестандартен, модерно и демократично мислещ гражданин, учител и публичен философ!) от властващи в образованието мутро-комунисто-гербовашки калинки, поради което 8 години бях безработен, бях остракиран от образователната система, пенсията ми ще е с около една трета по-малка от пенсиите, които получават мои набори и наборки, които обаче са били послушни и Партията, пардон, властта не ги е докоснала и с косъм, т.е. са били "от наште".
Да, ощетен съм доста, но пък аз съм идеалист и за мен парите не са важни, привикнал съм да живея скромно, но пък достойно! (Щях отдавна да съм умрял ако бях станал мижитурка и бях живял послушно: щото аз съм така устроен, че ако замълча, ще се пръсна от напрежение - и от срам!)
Разбира се, не ми е приятно заради преживяната несправедливост, но ми е най-болно за това, че когато мен мутрите във властта почнаха най-грозно да ме репресират (и аз встъпих в жестока и тежка борба с тях, с техните беззакония, а също така дадох пълна публичност на ставащото чрез Мрежата и медиите!), от така наречената демократична общност само неколцина (те се броят кажи-речи на пръстите на двете ръце!) ме подкрепиха и възроптаха, а останалите гледаха сеир и не си мръднаха малкото пръстче да кажат или направят нещо, та да спрем произвола на мутренските разбойници!
Толкова. Бях длъжен да кажа и това. Не мога да мълча. Ако мълча, ще се пръсна от срам...
ДОБАВКА: Искам да изброя имената на неколцината личности с демократични ценности и с жива съвест, които ме подкрепиха:
1.) Томи Томев, от Елхово
2.) Петър Каменов, от Монтана
3.) инж. Венелин Паунов, бивш директор на училището, от което мутрите ме уволняваха, Бог да го прости! (Той почина седмица след като при второто ми уволнение аз 77 дни провеждах граждански протест на тротоара пред училището и той всеки ден идваше в знак на солидарност да си пие кафето в кафенето, на 10 метра от мен, гледаше и въздишаше; получи инфаркт седем дни след като ми каза: "Ангел, прекрати протеста, виждаш какво е положението: простотията ще ни задуши, народът ще измре от простотия!")
4.) инж. Радомир Парпулов, бивш зам.-директор на същото училище, на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ ЛЕНИН"
5.) инж. Калин Христов, бивш учител в същото училище, кандидат за поста директор, участник в конкурса, уволнен преди мен само защото на учителски съвет си позволи да призове директорката да престане с глупостите си!
6.) г-н Иван Бояджиев, от Пловдив, възпитаник на същото училище
7.) Марин Чушков, ученик от същото училище, сега адвокат, той дойде в съда да ми бъде свидетел
8.) инж. Жак Асса, доайен на ПГЕЕ "ТЕТ ЛЕНИН", пенсионер
9.) инж. Ваня Искрова, учителка в същото училище
10.) Мина Ветренска, учителка по философия в същото училище, пенсионерка
11.) Иван Блянтов, перфектен учител по математика в същото училище
12.) Райчо Радев, учител по философия от Перник, бивш директор на Спортното училище в Перник
13.) проф. Константин Райда, философ от Украйна, с него издаваме международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ
14.) Алесиан Пацев, философ и психолог, мой състудент от Санкт-Петербург
15.) Мария Василева от Пловдив, пенсионирана учителка по френски език
16.) Славка Михайлова от Пловдив, учителка в детска градина
17.) Николай Близнаков, от Пловдив, депутат от Великото Народно събрание през 1990 г.
18.) Явор Ганчев от София
19.) Николай Колев-Босия, от София
20.) Константин Спиров от София
21.) Людмил Попов, от Пловдив
22.) Вихрен Михайлов, от София
23.) Николай Димов, от Пловдив
24.) ...
(И още неколцина, не споменавам имената им понеже ме е страх ако им упомена имената, да не би това да им влоши положението в работата...)
Ето че са повече от пръстите на двете ръце, сгреших като казах, че са по-малко! Но ако бяха повече, мутрите нямаше да си позволят да направят това, което направиха. "Задружна дружина планина повдига!", а ний, демократите, за жалост, не сме задружни...
Хубав ден на всички! И приятни размисли ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg.bg
2 коментара:
Добре че го публикува, да видим че ще взимаш руска пенсия. Това ти е морала.
до цент Пашов, небезразличен гражаданинъ.
Таваришч функционално неграмотний кандидат-доценте, нищо руско нема в пенсията ми... 1 ст. не съм получил от руснаците. Имам само стаж. Но не и доходи. Аз бях студент само. Зацепи ли?
Публикуване на коментар