ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ:
Някакъв човек е написал коментар в ютюб-канала ПАРАЛЕЛ42 - където излъчваме сбирките на Философския дискусионен клуб и където аз правя свои беседи, отзиви, коментари и пр. Пише този човек преценката си за видния български журналист-демократ Иво Инджев, пита ме какво мисля по повод на това, и тъй като аз не бягам от дискусии, напротив, смятам ги за необходими, решавам да му отговоря. Същевременно за мен това е хубав повод да поставя някои принципни и твърде важни, по моето убеждение, въпроси, свързани с медийната среда у нас, пък и не само у нас, примерно:
● "Какво означава да си журналист в истинския смисъл?",
● "Каква е ролята на журналистите?",
● "Как да различаваме истинския журналист от менте-журналиста, каквито у нас, пък и не само у нас, има бол?" и пр.,
Но в тази връзка възникват още по-важни въпроси от рода на:
● "А що е истина, как да разпознаваме истината в морето от спекулации, манипулации, полуистини, лъжи, постистини?" и пр.
Ето защо реших да се изкажа по тия въпроси или поне да ги поставя, пък по тях дискусиите, убеден съм и в това, никога няма да престанат, но за сметка на това са толкова по-оздравителни за живота в обществото, т.е. са животворни, тъй да се рече.
Понеже обществата стават здрави тъкмо когато правдолюбиви и свободолюбиви журналисти като г-н Иво Инджев започнат да определят тона на дискусиите и дори да са водещи в медийната област, а не обстановката да я тровят манипулатори и далавераджии като ония, които само се представят за журналисти и дори за "обективни изследователи", но съвсем не са такива, имам предвид нашенски медийни "звезди" като таваришчите Карбовский, Бареков, Нидялку Нидялкув, Кеворкян, Волгин, Сидеровский, прафесар Ива Хръйстав, Цанов и так далее, и таму подобное.
Ето по тази причина публикувам тук коментара на въпросния човек за Иво Инджев, а моя отговор можете да чуете във видео-форма, което е специфична покана за дискусия по повдигнатите на двете места въпроси, към която и ви призовавам:
@George-kx6ej: Защо човек с възгледите на Иво Инджев е работил в едни и същи телевизии заедно с изброените от вас?
Ако Иво Инджев е про -западен човек, демократ, докато изброените са про-руски - как е възможно да са в една и съща телевизия години наред? С Волен Сидеров е същото. И двамата с Иво Инджев са били редактори на вестник Демокрация...
И аз харесвам като вас начина на мислене на Иво Инджев, но не съм убеден дали не е демагогия и дали не е мисия към ДС.
Иво Инджев никога не е бил обективен журналист. Гледната му точка е силно пристрастна. Много от новините, които поднася са пропаганда, а не журналистика.
Поради тази причина Иво Инджев никога не разкритикува Росен Плевнелиев, чиято гледна точка за Костов и приватизацията съвпада напълно с тези на Трифонов и Кеворкян. Последният поне показа, че Костов ненавижда Доган, докато Плевнелиев каза, че не прави разлика между Костов и Ахмед Доган. Каза го публично. Да сте чул мнение на Иво Инджев по въпроса?
За сметка на това многократно е критикувал достойни хора като д-р Николай Михайлов и то за дреболии.
Иво Инджев многократно се е изявявал като цензор в блога си и не дава да се каже гък ако е различно от неговото мнение. В това няма нищо демократично.
И последно.
Ботев и Левски не са имали деца, защото са служили на родината. На същият принцип монасите нямат право да се женят, защото е ясно, че ако имат деца ще спрат да служат на Бога и на хората и ще се грижат за децата си.
Иво Инджев има пет деца.
Повтарям пет деца.
Да са му живи и здрави, но това все пак предполага, че се е грижил повече за себе си отколкото за каквито и да било други каузи.
Да ме прощава г-н Инджев, но как се гледат пет деца с писане в блог и оперно пеене?
Такива като Иво Инджев отклоняват вниманието от актуалните проблеми в ежедневието ни с много по-маловажни неща. Ето, МОЧА го няма, но животът ни не е станал по-добър от това. Хубаво е че се махна, но приоритетите трябваше да бъдат други. Например грозните панелки да се санират. Вместо хората да бъдат стимулирани да направят това те са стимулирани да играят хазарт ежедневно, като са държани умишлено бедни. Това е много по-страшно от мъртвия камък на МОЧА.
В заключение - Иво Инджев ме блокира в блога си, защото споделих мнение за неговата книга, която си купих, прочетох и дадох и на други да прочетат. Отзивите ми бяха, че очаквах повече да е обърнал внимание на българската част от историята около Сан Стефано и 3-ти март, каквото беше заглавието на книгата, а за сметка на това е отделено много на друга тема - антисемитизма в Русия.
Заради това ми впечатление ме блокира.
Та убеден съм, че наистина мислите еднакво с него, както споделяте във видеото.
Иначе да сте блокиран.
Дали това е демократично и прозападно - сами си отговорете...
Това казва този човек. А моят отговор е във видеото, което скоро ще приложа тук - щом стане готово (в този момент още не съм го започнал!)...
ДОБАВКА, СЪДЪРЖАЩА МОЯ ВИДЕО-КОМЕНТАР ИЛИ ОТГОВОР:
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Мен Инджев ме блокира преди 10, а може би и повече години. Беше написал една гнусотия за Валери Петров, на която остро възразих. Оттогава съм изгонен от това сакрално сборище.
Съветският комуноид, нарекъл се Бачу Колю, е пример за пословична комунистическа извратеност. Правилно е постъпил колегата Инджев че по хигиенни причини е изхвърлил толкова гнусно като теб същество от мислещата общност на неговия блог. Щото ти друго освен да цапаш и да тровиш не можеш...
Много глупости се пишат за Иво Инджев. Все пак има разлика между доносник и разузнавач. Всяка държава си има разузнаване. Георги Жеков чете досието на Инджев в едно свое предаване. Разбира се, той даде свое манипулативно тълкуване на нещата. Само че там нямаше и един ред, който може да се определи като донос. На никого не е сторено нищо лошо. Инджев е давал информация за политическата обстановка в Ливан, за настроенията сред политиците и общественици, за публикации в техния печат. Не се опитвам да деля ДС на добро и лошо, но има огромна разлика между доносниците и тези, които са били част от разузнаването. Инджев в онези години не е навредил по никакъв начин на никого, било то българин или чужденец. Докато в досието на агент Димитър е пълно с доноси за колеги и приятели, с клюки и мръсотия...
Публикуване на коментар