Кои са възможните разновидности на демокрациите?

ЗА ИНДЕКСИТЕ: СЪЩНОСТТА ИМ И ТЯХНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

Иванка и Жак Асса

Като хора на „точните“ науки ние просто сме „болни“ от математически изчисления (според Козма Прутков „математиката е единствената наука, която като барон Мюнхаунзен може да се самоизтегли като се хване за косите си“). Ето защо много често прибягваме към ИНДЕКСИТЕ, които почиват точно на математически изчисления.

Припомняме, че написахме статия за „ИНДЕКСЪТ НА ДЖИНИ“, който показва как се разпределят доходите в една държава. Индекс 0% отговаря на равномерно разпределение на доходите между всички жители, а индекс 100% - на абсолютно неравномерно разпределение (целият доход се дава само на един човек). Ето как изглежда индексът на Джини за 2023 година, където България е сред държавите с голям индекс на Джини.

Оказва се, че и ДЕМОКРАЦИЯТА също си има индекс. Преди обаче да покажем как се изчислява този индекс, искаме да се спрем на „всичко известно“ (което или не се знае или умишлено се забравя).

Ако се разлистят учебниците по ПОЛИТОЛОГИЯ можем да съставим следното резюме за демокрацията:

Форма на политическа организация на обществото, основана на признаването на хората като основен източник на властта. Характеризира се с:

а) Политически плурализъм (наличие на легална опозиция, различни идеологически движения и различни политически партии);

б) Господството на закона във всички сфери обществения живот;

в) Висока степен на реализиране на правата на човека;

г) Избор на държавни органи и тяхната редовна смяна при липса на капацитет;

д) Прилагане на принцип: разделение на властите;

е) Наличие на развито гражданско общество.

Чрез спазването на тази резюмирана дефиниция можем да систематизиваме възможните разновидности на демокрациите в различните държави:

Пълна демокрация. Държави, в които гражданските свободи и основните политически свободи не само се зачитат, но и установяват политическа култура, благоприятна за процъфтяването на демократичните принципи. Тези страни имат: функционираща система от държавни проверки и баланси; независима съдебна система, чиито решения се изпълняват; правителства, които функционират правилно; и разнообразни и независими медии. Тези страни имат само малки проблеми в демократичното им функциониране, които лесно отстраняват.

Непълни демокрации. Държави, в които изборите са привидно честни и свободни; основните граждански свободи се зачитат, но може да възникват проблеми (например нарушаване на свободата на медиите или честното отчитане на изборните резултати). Тези страни имат значителни недостатъци и в други демократични аспекти, включително недостатъчно развита политическа култура, ниски нива на политическо участие и проблеми във функционирането на системата на управление.

Хибридни демокрации. Състояние, в което по време на изборите се случват определени нередности, които редовно им пречат да бъдат честни и свободни. Тези държави обикновено имат правителства, които оказват натиск върху политически опоненти; липсва независима съдебна система; широко разпространена корупция; тормоз и натиск върху медиите; нефункциониращо върховенство на закона и други ясно изразени недостатъци. Поради погрешните демократични възгледи не се развива достатъчно политическата култура и са ниски нивата на политическо участие; има проблеми във функциониране на управлението.

Авторитарни режими (автокрации). Държави, в които политическият плурализъм е изчезнал или е изключително ограничен. Тези държави често са абсолютни монархии или диктатури, но могат да имат някои традиционни демократични институции с оскъдна стойност, нарушения и злоупотреби. Гражданските свободи са обичайни, но непълни. Изборите (ако се случат) не са честни и свободни; медиите често са собственост на държавата или се контролират от групи, свързани с управляващия режим; съдебната система не е независима; има широко разпространена цензура и потискане на критика спрямо правителството.

България има собствен принос към систематизацията: фасадна демокрация. Всъщност терминът е въведен от Платон в съчитението „Държавата (книга 7)“, в която са въведени „търтеите“, които „в кошера на демокрацията всички са равни, но търтеите са най-равните“. Според българската журналистическа критика „уж всичко е в ред, но управляващите се грижат само за себе си и само за собствените си поддръжници“.

И стигаме до най-известният ИНДЕКС на демокрацията и неговото изчисление.

Индексът представлява средната стойност, изчислена въз основа на отговорите на 60 въпроса, всеки с два или три възмжжни отговора. Въпросите се съставят от експерти, които преценяват и отговорите. Някои отговори се получават чрез проучване на общественото мнение в съответните страни. В случай на държави, за които не могат да се направят проучвания, се използват резултати от проучвания на подобни държави и техните експертни оценки, за да се попълнят пропуски. Въпросите са подразделени за проучване на следните пет категории на демокрацията:

1) Изборен процес и плурализъм; 2) Граждански свободи; 3) Функциониране на правителството; 4) Гражданско участие в политиката; 5) Политическа култура на гражданите.

На всеки отговор се присъждат точки: 0 или 1 (за въпросите с два възможни отговора): 0; 0,5; 1 (за въпросите с три възможни отговора). За всяка категория, резултатите се събират, умножават се по десет и се разделят на общия брой въпроси в категорията. Има няколко модифициращи зависимости, които са обяснени много по-точно от процедурите на основните правила. В няколко случая отговор, който дава нула за един въпрос, анулира друг въпрос; например, ако изборите за национален законодателен орган и глава на правителството не се считат за свободни, тогава следващият въпрос „Изборите... честни ли са?“ не се взема предвид, а автоматично се оценява с нула. По същия начин има няколко въпроса, считани за толкова важни, че нисък резултат по тях води до наказание върху общата сума на резултатите за съответните им категории, а именно: „Дали националните избори са свободни и честни“; „Сигурността на свободата на избирателите”; „Влиянието на чужди сили върху правителството“; „Способността на държавните служители да прилагат политики“.

Индексите за посочените пет категории се осредняват, за да се намери общият резултат за дадена държава. И накрая, резултатът, закръглен до втория знак след десетичната запетая, определя държавата към кой вид демокрация може да се класифицира.

През 2022 година индексът на демокрацията обхвана 165 държави плюс две територии, т.е по-голямата част от света (без микродържавите). Според толерансите на индексите на демокрация може да се състави таблицата:

ВИД ДЕМОКРАЦИЯ	ТОЛЕРАНС НА ИНДЕКСА	% ОТ 167 ДЪРЖАВИ ПРЕЗ 2022 ГОДИНА
Пълна демокрация	8,01 - 10	6,4%
Непълна демокрация	6,01 - 8	28,7%
Хибридна демокрация	4,01 - 6	27,8%
Авторитарен режим	0 - 4	37,1%

България през 2022 година е на 57 място с индекс 6,53, т.е. попада сред държавите с непълна демокрация. Ако се направи измерване през 2024 година индексът на демокрацията ни ще спадне много и може би ще преминем към хибридната демокрация. Причина за това ще бъде намаляването на точките ни по ВСИЧКИТЕ пет категории на демокрацията, които се измерват чрез индекса.

Обаче положителното е, че според народопсихологията българите не се плашат от трудности. Те са устойчив народ, тъй като са си останали БЪЛГАРИ от идването си по тези наши „парчета от рая“ до днес. И вярваме, че ще си останат тук ВО ВЕКИ ВЕКОВ, независимо колко е кадърен ДНЕС управленческият „елит“ (макар че можехме да използваме и по-подходящо определение - не може да се отрече деликатността ни).

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg.bg

Добави в Svejo