А след няколко дни вече стана същинско чудо: не само в Русия писаха, че Стийв Джобс победи Ленин (тъй мил на руското сърце!), но даже в Америка, в Щатите, се появиха публикации, че в едно училище в България, в Пловдив, американецът Стийв Джобс може би ще победи болшевишкия вожд Ленин!!!
Писаха и всички вестници, вземаха интервюта от мен и от ученици, абе никога не съм вярвал, че една малка публикацийка в моя блог може да предизвика такава медийна сензация! (За разлика от сега де: ето, 13 години по-късно всички медии единодушно мълчат за всичко, което пиша, а аз продължавам да пиша и говоря за не по-малко важни неща, примерно всеки ден пиша и говоря за реформата, за модернизирането на българското образование, за това как българската демокрация да бъде оживена, да проработи и пр., но мълчанието по тия теми в нашите медии е пълно!)
Какво стана тогава след цялата медийна шумотевица ли?!
Станаха прелюбопитни неща, които съм описал отдавна, ще спомена нещичко, щото е много показателно:
Училищната общност се раздели на две "партии", едните бяхме Стийв Джобс да ни стане патрон, другите казваха, че щом не може да е Ленин, по-добре е изобщо да нямаме патрон, без патрон да я караме е най-добре (и тази партия, оглавявана от мутро-гербовашката директорка, победи, властта винаги побеждава народа у Нашенско: училището още си няма патрон, безименно е, безлично е!).
Интересно е, че младите хора, учениците, в мнозинството си бяха Стийв Джобс да ни стане патрон, даже се стигна дотам, че самите ученици решиха да организират... референдум по въпроса, направиха урни и бюлетини (в тях имаше и други предложения, примерно някой си акад. Джаков, друг академик Наджаков и пр. бяха предложени от "здравите сили", Джон Атанасов не беше предложен щот в Пловдив вече има училище, на което той е патрон, нищо че също е американец!), ученици с урните минаха в цялото училище, във всички класове, гласуваха почни 100% от учениците (и почти никой от учителите, с изключение на мен, разбира се!); както и можеше да се очаква, Стийв Джобс победи на референдума със огромно мнозинство; както и може да очаквате, мутро-комунисто-гербовашката директорка не призна резултатите от този ученически референдум!
От тия събития започна безпощадната и епична война на въпросната директорска мутреса срещу тъй лошия учител Грънчаров, увенчана с две мои поредни уволнения, след първото три съдебни инстанции, включително и Върховният Касационен съд, отмениха заповедта за уволнението ми, върнах се на работа, след година директорката отново ме уволни по абсолютно същия мотив ("няма качества да бъде учител, не става за учител, пълен некадърник", мутрите не си поплюват когато искат да шибнат някой непослушен с бухалка, в случая с бухалката на правосъдието, което те вече, в паметната 2017 г., вече бяха овладели напълно!).
Това е вкратце тази наистина интересна история. Ето и един прелюбопитен детайл, с който и ще завърша този мой спомен:
Делото за второто ми уволнение пак стигна до ВКС. Решението на Окръжен съд в Пловдив пак беше в моя полза, той отмени заповедта за уволнението ми, но директорката намери елитни адвокати в София и се овълчи да спечели делото на всяка цена (тя парадира с връзките си, стигащи дотам, че съпругът й бил... личен приятел на самия тогавашен премиер Боко Борисов, този нейн съпруг при това е бивш партиен секретар на Окръжна дирекция на ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ в Пловдив, нещо повече, майка му е сестра на министър-председателя на Тодор Живков Георги Атанасов, сиреч, директорката-мутреса е от "големото кокунистическо доброутро", тя е нещо като комунистическа "аристократка"!). За моя зла участ председател на този състав на ВКС беше добре известният ви сега Белазелков, който наскоро станА конституционен съдия, седна на кресло в най-висшата институция на страната ни! Същият този Белазелков се оказа със "слаб ангел", както казва Кирил Петков (който по ирония на живота го предложи за конституционен съдия!), той, без да се вълнува от това, че преди две години по абсолютно същия съдебен казус, със същите страни, има вече решение на ВКС в моя полза, т.е. отменящо уволнението ми, постанови обратно решение, т.е. УЗАКОНИ БЕЗ ДА МУ ТРЕПНЕ ОКОТО АДМИНИСТРАТИВНИЯ МУТРЕНСКИ ПРОИЗВОЛ!!!
И аз за 7 години останах извън образователната система, т.е. ми бяха отнети де факто преподавателските права, бях остракиран от българското образование, бях превърнат в дисидент и еретик, преживях небивали унижения, за да не умра от глад ми се наложи да работя като нощен пазач, а като капак на всичко мутрите уволниха месец след мен и моята съпруга, също учителка, при това с две магистратури, по начална училищна педагогика и по английски език, моята съпруга също пострада от гнева на мутрите, тя, горката, все още не може да си намери работа като учителка (!!!), не я приемат никъде само защото е съпруга на "лошия Грънчаров", казахме, аз съм лош щото съм демократично мислещ, щото съм си гледал най-съвестно работата като учител, щото съм учил младите хора да мислят самостоятелно и критично, щото съм личност, щото знам какво е достойнството, т.е. щото не съм послушна мижитурка и пр..
Спирам, не се плашете, че няма да спра. Защо пиша това ли?
Аз вече съм в пенсионна възраст. Получих пенсия, заради тези близо 9 години безработица съвсем орязана и хилава, здраве да е де, парите не са най-важното в този живот. Шефката на РУО-Пловдив, т.е. на пловдивския регионален филиал на образователното министрество е все същата Иванка Киркова, която министър Денков уволнява два-три пъти, но тя също толкова пъти беше връщана на поста си от мутренското ни "правосъдие", т.е. ПРАСОВЪДИЕ, май така е по-правилно да го наричаме, нали правилно разсъждавам, а, кажете де?!
Толкова от мен! Приятни размисли ви пожелавам! И хубав ден!
Виж:
Стив Джобс победи Ленин: Ученици от Пловдив искат смяна на името на училището им
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар