Нищо не струва демокрацията ако не е пропита от човещина, от човечност!

Снощи в нашия Философски дискусионен клуб стана изключително грозен скандал (записът стои в ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42, най-вероятно ще си остане последния запис, запис на последната дискусия в него!). Оказа се, че трима-четирима българи, ако се опитат да направят нещо заедно, неминуемо се изпокарват, в резултат българската каруца няма как да помръдне в тресавището, в което сме я набутали! Ето какво написах тази сутрин в месинджър-групата на Клуба:

Аз още не мога да асимилирам наистина ли се случи това снощи? Дали пък не е сън? Нима е възможно?! Не мога да повярвам, че се случи това. Нека всеки обаче осмисли станалото, всяко зло е винаги за добро, а доброто винаги побеждава.

След като изгонихме Емил, сега гоним Николай, той също сам си тръгва. Така не бива. Нищо не струва демокрацията ако не е пропита от човещина, от човечност. (Демокрация без човечност според мен не може да съществува, няма смисъл да съществува, ако съществува обаче, тя е по-отвратителна и от комунизма, всъщност такава "демокрация" не е нищо друго освен мутирал (взел и развил най-лошото!) и затова още по-страшен комунизъм!

Никаква демокрация не може да има ако в центъра не е УВАЖЕНИЕТО КЪМ ЛИЧНОСТТА. Към всяка личност, към всеки човек! Всеки от нас е личност и има свободата спокойно да каже какво мисли. Всички ние сме равноправни, имаме равни права, ако в един момент някои хора почнат да претендират, че имат по-специални права, т.е. са по-важни (щот, видите ли, са непогрешими, щото имат монопол върху "единствено правилното мислене"!), в този момент демокрацията отива по дяволите. Щом някакви демократи почнат да се възприемат като "най-важни" и "специални" и почнат да гонят "неправилно мислещите", от този миг от демокрацията няма и помен. 

Да затваряме устата на някой само щото даже нямаме търпение да го изслушаме (понеже сме преценили, че той мисли "неправилно", понеже той не е "от наште"!) не само не е демократично, не само че е потъпкване на най-базисни принципи на демокрацията (и на правото: без право няма демокрация!), не само че не е справедливо, не само че не е човечно, то е и грозно!

Нищо не струва демокрация, която се базира на толерирането на някои (щот са "от наште"!) за сметка на потискането на други (само щото те, видите ли, не мислели "правилно", само защото те, моля ви се, били в нашите очи "прости", "глупави" и пр., а пък ний, разбира се, сме ентелегентни, сме големи умници и пр.)

След снощната случка аз вече съм песимист относно бъдещето на България, това бъдеще ще бъде много тъмно, страшно, кошмарно даже! Не съм предполагал, че в нашата българска демократична общност неприязънта към различномислещите и разномислието е толкова голяма!

Но това, за жалост, е рудимент на комунизъм: цял живот аз лично съм страдал, щото са ме ругали, че не мисля "правилно", плюли са ме, уволнявали са ме и от университета, и от училищната система. Сега разбирам защо съм толкова ненавистен особено сред т.н. демократична общност.

Уважаеми господа, имам неприятната задача да ви уведомя, че демокрация в свидното ни отечество няма и няма да има! На България й е отредена участта вечно да бъде в руската кочина.

След снощния случай аз вече не вярвам, че промяна към добро у нас може да има. Не, няма да има. Ще затънем в непроходимото тресавище на българската ненавист към разномислещите, която, уви, оказва се, че е не по-малка даже и сред т.н. самозвана демократична общност, в която, както се убедихме, няма нищо демократично.

Чудя се при това положение дали изобщо има смисъл Философският дискусионен клуб да продължи да съществува; ако съществува, май ще се наложи да съществува без мен. Ще ви подаря всичко, и зуум, и канал, продължавайте вие. Аз се отказвам.

Моите опити да повлияя позитивно върху демократичната общност най-вече, но също така и върху голямата българска общност завършиха с пълен провал. Ще се оттегля да си пиша книги, които никой няма да чете (може би вероятно след векове някой все пак ще чете, да се надяваме!).

Благодаря ви за всичко! Желая ви успехи!

 

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo