Комунистите, комуноидите и копейкаджиите в Мрежа и в живота като им затворя устата със силни аргументи, побесняват хептен и като нема какво повече да изтърсят, почват да пелтечат докато от устата им тече бесовска пяна:
- Да, ама ти си завършил в СССР, ти си руски възпитаник, ти си марксист-ленинец, ти си враг на народа!
И прочие простотии бълват въпросните нещастни и бесни души...
На което аз обикновено отвръщам (понеже съм наивен хуманист и се опитвам дори на такива цепеници да вдъхна капка разум!):
- Не аз, ти си руски възпитаник, драги ми комуноидчо. Аз учих в Русия и то в Санкт-Петербург - и точно затова съм възпитаник на европейското начало в руската култура, което се символизира от Санкт-Петербург; докато Москва въплъщава неевропейското, татарско-монголското, ординското, съветското, комунално-комунистическото начало, на което сте наследници вий, комунисто-комуноидите ("совките"). Понеже си напълно невежествен, ала дърдориш простотии, ти казвам тия тъй прости неща. Първо требва да идеш да учиш много, докато си жив: за да станеш поне малко достоен да говориш с мен, нещастна и озлобена комуноидно-съветско-тодорживкова душо.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
На работническо-селската култура и традиция в цялото и величие!
Публикуване на коментар