Моята идея да пиша книга за оглупяването дали не е изключително глупава и тъпа, а?

Вчера започнах да пиша текст със заглавие Дали да не напиша книга със заглавие ОГЛУПЯВАНЕТО и подзаглавие "Защо и как оглупяваме - и може ли, веднъж оглупели, да си върнем ума?"?, който, както и подобава за текст с такова заглавие, завърши по много глупав начин: звънна ми някакъв човек по телефона и понеже искаше да обсъждаме дълго някакъв негов казус, не само ми прекъсна работата, т.е. писането, но и ме подразни така, че ми изчезна всякакво желание и настроение да продължа да пиша. И аз прекъснах писането. Да, но ето сега е ранна сутрин, народът спи дълбок сън, аз имам час-два за писане - и запретвам ръкави да продължа.

Писани са немалко книги за глупостта, но за оглупяването книга все още не е написана. Макар че като се пише за глупостта, няма начин да не се говори и за оглупяването. "Възхвала на глупостта" е най-известната книга, авторът й е Еразъм Ротердамски. Пишете в Гугъл нейното заглавие и ще намерите много писано за тази знаменита книга, дори и цитати от нея. 

Глупостта е твърде влиятелно нещо - и е много разпространена. Тя е била спътник на живота на човеците във всички времена. Без нея животът би бил убийствено скучен, значи тя има и някакво позитивно значение. Без нея щяхме да сме прекалено сериозни, а тя внася забава, веселие, развлечение в дните ни. Тя също така ни и ядосва, провокира ни да спорим. Много може да се пише в този дух, но на мен така не ми харесва да пиша. Ще опитам другояче, по свой начин. Ето как.

Вчера, пътувайки с колата си (аз вече казах, че именно тогава ми се яви идеята да пиша книга със заглавие "Оглупяването"!), на един светофар аз направих невероятно жестока глупост, която можеше, без преувеличение, да коства живота ми. Светеше червена светлина и аз кратко си мислех за глупостта и оглупяването. По едно време ми се стори, че виждам зелена светлина и тръгнах - щото си помислих, че се бавя, че стоящите зад мен коли всеки момент ще почнат да свирят да тръгвам. Изобщо не се огледах да видя и осмисля ситуацията. Изведнъж се изненадах, че аз минах кръстовището, а колите зад мен не помръднаха, останаха си на местата неподвижни! Оказа се, че аз съм се заблудил, зеления светофар за пешеходците съм го възприел като светофара за движението; в последния миг забелязах, че свети и червен светофар, но беше късно: ако в този момент минаваше някаква кола, аз неминуемо щях да се ударя в нея!!! Щото се бях унесъл в сладки размисли за глупостта!!! Боже мили, такава глупост досега не бях правил!!! 

Слава Богу, че вчера беше неделя, движението беше по-слабо, че не минаваше в този момент кола или мотоциклетист! Както и да е, аз дълго време след това се ядосвах за това как можах да допусна такава глупост: да тръгна без замисляне на червен светофар като последния глупак! Вярно, заблудих се, не осмислих ситуацията, подведох се, но това не ме извинява изобщо: ами ако някой човек си минаваше в този момент спокойно - щото неговия светофар свети със зелена светлина?! Ето че един пишман-мислител, замислен над идеята, моля ви се, да пише книга със заглавие "Оглупяването", оглупя дотам, че тръгна да пресича с колата си кръстовище на червена светлина - и като нищо щеше да бъде фраснат от някоя кола (ако такава беше минала в същия момент!)! Размина ми се обаче тази глупост, която можеше да стане доста скъпоструваща. И замислената книга със заглавие "Оглупяването" щеше да си остане ненаписана, щото авторът й, представяте ли си, е загинал поради разсеяността си (поради глупостта си!), породена от увлечението си по тази идея! Майко мила, нима не е вездесъща тази проклета глупост, а оглупели сме комай всички, кажете де, дали пък тази констатация не е първото, от което следва да тръгнем?!

"Оглупяваме бавно, неусетно почти...", има хубава песен за остаряването на Богдана Карадочева, да, хем остаряваме, но и оглупяваме явно; а може би, с живеенето, въпреки глупостите, които правим всеки ден, и поумняваме, знае ли се?! "Видимо аз, по-невидимо ти...", още ми звучи тази песен в главата. Кой, аз ли оглупявам по-видимо, откъде-накъде?! Разбира се, че аз съм умен, а оглупяващият е другият, другите са глупави, а аз единствен съм умен, дали пък така не си мислите и вие, а? Доста разпространено е самомнението, че всички други не са прави, грешат, мислят неправилно, залъгват се, а само аз, видите ли, съм винаги прав и... "непогрешим"! Моето мнение е най-доброто просто защото е... мое! - това не е ли изворът на глупостта, как мислите?!

Ще ми се да напиша една приятна за четене книга за опасността от оглупяването, което става все по-застрашително. С оглед хората, които я прочетат, да се позамислят сериозно и да започнат някак да се предпазват от оглупяване - дали е възможно това? А от оглупяване сме застрашени всички, ето това трябва да имаме добрината да признаем като нещо основополагащо. Не е вярно това, че само другите глупеят и оглупяват, а само аз съм застрахован от тази опасност, тя само мен не може да засегне: глупости, хей, глупако, не се самозалъгвай, че си вечен умник! Всички правим глупости, но някои, изглежда, в един момент осъзнават какво правят, осъзнават, че правят глупости, спират се, разкайват се, терзаят се; докато други затъват в оглупяването неспасяемо, т.е. стават непоправими глупаци. 

Лечима ли е глупостта?

Не, великият Кант твърди, че срещу нея няма лекарство. Оглупелият е непоправимо затънал в глупостта, няма излизане от нея. Да се излекуваш от глупостта е кауза пердута, пълна невъзможност. Другите ти казват: "Хей, човече, поспри се, ти дърдориш глупости, това, което твърдиш, са очебийни глупости!", а овладяният от глупостта казва: "Глупако, не е вярно, не аз, ти дърдориш в момента глупости, ти си малоумен, прост, безумен, я го виж ти него, мен ще обижда, а знаеш ли аз как хубаво мога да обиждам?!". И се счепкват, карат се, плюят се, а кой ли от тях е правият? След като караници от този род сами по себе си са нещо доста глупаво?

Живеем в епохата на пост-истината, да, прословутата пост-истина властва и ни омаломощава. Ако погледнете Уикипедия само, ще откриете, че при пост-истината заради емоции почваме да си дърдорим кой каквото му падне, имало, видите ли, "безчет истини", всеки си имал "своя истина", всеки имал право на "алтернативно мнение", иначе казано, имал право да... лъже, щото какво, моля ви се, е алтернатива на истината ако не лъжата? В Уикипедия пише, че при постистината се появява когато са налице „обстоятелства, при които обективните факти се възприемат като по-малко влиятелни при формиране на общественото мнение, отколкото емоциите и личното убеждение“. Сиреч, всеки си тълкува вездесъщите факти както иска, изкривява ги колкото си иска, с оглед да наложи своят пристрастност. Или своята предубеденост. А фактите изискват строго, задълбочено, непредубедено вникване, осмисляне, следва да се подложат на "обективна интерпретация", стига тази, разбира се, да беше изобщо възможна. Щото ние, както и да го погледнем, сме все субекти, нали така, т.е. възприемаме нещата от свой, от различен ъгъл. Но въпреки това сме заинтересовани да се стремим да постигаме тъй потребната ни истина. 

Ама истина, задължителна за всички нема бе, Грънчаров, стига с тия твои глупости, че твоята истина,моля ти се, важи за всички; всеки човек си има своя истина, има суверенното право да има своя истина, да вижда нещата по своя си начин; ти какъв философ си като не признаваш поне това?! Всеки ден чувам по свой адрес такива укори - понеже съм доста активен в дискусиите, в дебатите в т.н. социални мрежи. Казвам им: хора, всеки има право на мнение, така е, има свобода, но това не ти дава правото да изопачаваш нещата, да лъжеш както на теб ти отърва, както на теб ти се иска; хора, вразумете се малко, ако нещо е истина, то е истина за всички, не само за мен или за някой друг, мой приятел, не само за баджанака ми, а за абсолютно всички; даже ония, на които дадено изказване не харесва, ако е истина, трябва да се смирят и да го приемат; щото е глупаво да се инатят: истината изобщо не се помръдва от това, че някой си там не я приема, тя си стои непоклатима. Ако ще не сто, а сто по сто пъти да бъде повторена една лъжа, тя си остава лъжа, ако милиони пъти повтаряме една глупост, тя пак ще си е глупост - до момента, в който вярващите в тази или онази лъжа или глупост прозрат, че това е лъжа, а онова там - глупост. 

Как става това осъзнаване, как протича вразумяването на оглупелите? 

Ето на този въпрос ще се постарая да отговоря в тази книга, която, както виждате, се очертава да бъде странна и необичайна, а може би и твърде... глупава, знам ли?! Видяхте колко тъпо е нейното начало, многообещаващо тъпо е, нали така, поне това признавате ли ми, в поне това дали съм прав!

Често чуваме приказки от този род: "С глупаци не споря!", "Губене на време е да разговаряш с безпросветно тъпи, оглупели тотално хора!", "Аз време за губене да си чеша езиците с тъпанари нямам!" и прочие, какви ли не приказки по този повод можем да чуем. Има претенциозни и дори високомерни хора, които си въобразяват, че тях специално не ги засяга този проблем, именно оглупяването, те един вид сякаш са имунизирани срещу него. Това самомнение, че оглупяват само нашите ближни, а ние, като непристъпна и яка скала в морето или в океана на повсеместната глупост, стоим непоклатими, е пак една от най-разпространените глупости; ний, човеците, сме същества, които не просто грешим, ний също така правим постоянно различни глупости, говорим глупости, е, понякога уцелваме и правилното, доброто, истинното, мъдрото, но тези мигове на неземно щастие сякаш са редки, а, какво ще кажете? Или при вас те са по-чести? Щастливци сте вие, зная си аз, че сте много специални, блазе ви!

Простотията ще ни удави, тя е крайно агресивна, затъваме в калното тресавище на простотията, може ли да се измъкнем някак от него?!

Ето един възглас, който тъй често оглася родните простори. Глупост и простотия дали са едно и също нещо е въпрос, който нека засега оставим нерешен и висящ. Много прости хора се навъдиха напоследък бе, хора, какво да правим, има ли начин да дадем отпор на тази вездесъща простотия?! - чували ли сте нещо подобно напоследък? "Прост народ, слаба държава!" - ето есенцията на нашите разговори не от вчера, а от години. Толкова ли сме прости та не можем да се разберем, да си устроим разумно държавата, как е възможно да се излагаме толкова много? Самият факт, че сме се разделили на две основни партии, на партия на "умно-красивите" и партия на "простите" (вожд на простите нали знаете кой е, он, разбира се, печели почти сички избори от години наред, нали се сетихте вече кой е той?), свидетелства за това, че положението е критично, да не кажа катастрофално. 

Дали ще бъдем първата нация в света, която въпреки че има всички шансове за разцвет и просперитет, е направила нужното да загине от простотия?

А? Кажете де, защо мълчите, дали пък и този въпрос не следва да си зададем? 

Какво излиза, въпроси за обсъждане, дето се казва, бол, не е като да няма. В корена на всичко е оглупяването, нали така? Обезумяването на твърде много хора, да не кажа на всички, е застрашително, щото и умните не са пълни праведници, нали така, вие бяхте от умните, разбира се, ами кажете как мислите де?! Нещо става с ума, някаква метамофоза или трансформация настъпва, че ето този там човек почва да оскотява, да бълва глупости, умът му сякаш изведнъж блокира, такъв човек не разсъждава, говори пълни малоумщини, скудоумия, простотии, като някой му каже да поспре, той почва да се обижда, да плюе, кажеш ли му някаква дори най-проста истина, сякаш побеснява, започва да крещи, че това е пълна простотия, това дали ви се е случвало? Разбира се, че ви се случва всеки ден, само 

Къде е критерият кое наистина е... истина, кое несъмнено е лъжа, а кое е глупост или простотия?

Няма такъв сигурен критерий! - крещят всички, пардон, всички крещят единодушно, че, видите ли

Фактите са критерия за всичко, когато фактите говорят, и боговете мълчат!

Добре де, пустите факти уж са все едни и същи, пък за тях ний мислим различно, караме се за интерпретациите, тълкуванията. Путин нападна Украйна. Факт. Не, не е факт. Кой е фактът? Фактът е, че... американците превзеха Украйна и Путин с право брани Русия от вредното евро-американско влияние, което ще съсипе прекрасната и тъй щастливо живееща Русия! Ха сега де, кой е правият? Къде е истината, таваришч Карбовский? (Питайте него, Карбовски де, он сичко знае! А това е така, че Карбовски мисли горе-долу като самия таваришч Путин - или поне като таваришч Митрофанова, нали си спомняте, че те имаха пълно единомислие по всички въпроси, имам предвид онова интервю!) Само щрихирам проблемите, сега тук, в уводните части, няма как да ги разнищя по-подробно. Опитвам се, ако забелязвате, да ви подбудя да се зачетете в книгата ми, а, дали ще успея?!

Боже, Грънчаров, кой ли чете сега книги, особено пък твоите: натикай си ненужните никому книги там, където Слънце не огрява!

Всеки ден и тия приказки ми казват... потенциалните читатели на моите книги (аз съм плодовито пишещо животно, написах някъде към 30 книги, не им знам бройката вече!), които обаче, за тяхна чест, книга не са пипали от години, да не кажа никога! (Може да се чели някога книга за баба Яга де, да не ги обиждаме прекалено!) Както и да е, явно е мисия невъзможна да накараш умен, от всичко разбиращ и всичко знаещ си съвременен човек да чете някаква си там книга (която при това не е написана от медийна звезда, неин автор не е поне... лорд Евгений Минчев - или Недялко Йорданов!). Но има и още нещо, още по-вълнуващо, ето това:

Има ли надежда оглупели или поне порядъчно интензивно оглупяващи хора да четат книга за... оглупяването - оглед да се спасят от него?!

Няма такъв шанс, нали така? Първо, те няма да признаят никога, даже и през трупа си, че са оглупели или дори че са застрашени от оглупяване, както е известно, те си мислят (без да мислят изобщо!), че са си умни, при това дори най-умните, те са многознайковци и най-проницателно мислещи умници, нали така, правилно ли ми е поне това твърдение? По тази причина явно тази моя книга няма да бъде прочетена от никой, поради което излиза неумолимо, че 

Моята идея да пиша книга за оглупяването е изключително глупава и тъпа, нали така? 

Добре де, но кой може да напише добра книга за оглупяването ако не точно човек като мен, който постоянно говори и пише само глупости, а, поне това предимство ще ми го признаете ли? Умен човек да пише книга за оглупяването е доста странно нещо, на него му е чуждо самото оглупяване, той, така да се рече, нема онтологична съвместимост с него, е, явно е хептен невъзможно да каже или напише нещо стойностно, истински важно и добро. Значи, излиза, аз съм много подходящ за писането на книга за оглупяването, щото отвсякъде чувам ето този почни всенароден вопъл и стон:

Малее, тоя Грънчаров какви глупости дърдори, той е направо луд за връзване, ето, немаме, другари, и добра психиатрия: ах, колко зле е, че такива като него се разхождат все още свободно?!

(Но ще дойде таваришч Путин, да е жив и здрав, да ни освободи, нали така, ще отворим отново "Белене" и Грънчаров, дето ни дразни толкова, ще миряса най-сетне! Ах, колко хубав ще стане тогава животът без тоз злодей Грънчаров?!

Ех, мечти, мечти?! Да де, ам аз съм си още тука и ще ви тровя живота до последната ви минута, дарагие таваришчи, дето се гнусите така много от моите писания, беседи, дискусии, коментари и пр.

Ще пиша книга за оглупяването пък ако ще това да е най-глупавата ми идея в живота!

Интересно ми е на мен какво ще се получи. Даже вчера като пътувах с колата си на ум писах дълго време тази книга, дори оформих мислен план, с глави, подточки, въпроси и пр., които, естествено, веднага забравих, тук-там в главата ми обаче се мержелеят жалки останки от този тъй гениален план за книга за оглупяването, потънал безвъзвратно във водите на безжалостната Лета. (Справка от Уикипедия: Лета (на старогръцки: λήθη, забрава) в древногръцката митология е една от петте реки в Хадес. Според митологията, след смъртта душите отивали в Хадес, царството на мъртвите, а там отпивали от водите на реката Лета и забравяли предишното си съществуване. Оттам, Лета става синоним на забравата и смъртта.) Примерно ето нещичко:

Звездоманията - дали не е един от най-ярките симптоми на оглупяването?

Примерно нали се сещате що ви думам сега? Вие лично поклонник ли сте на звездите? Вие лично писахте ли възмутени думи за това, че е требвало звездата Джокович да бъде "удовлетворен" в своята тъй трогателна страст по песента "Луда по тебе" на звездата Камелия, чиято тъй покъртително убава песен е кавърверсия на песента на звездната икона Лепа Брена (има и гръчки вариант на таз тъй велика песен, нали не бъркам нещо?)? Вие нели сте поклонник също на звездата... Киро Брейка, на звездата Слави Трифонов (нали гласувахте за него, нема начин да не сте направиле и таз глупост?!), вие нима не богоговеете по звезди като Слави Клашъра, Азис, проф. Иво Христов, Кондю, Стораро баща и син, да не изброявам още от ненагледно сиящите звезди на нашия роден небосклон?! Поне на звездата Император Ивелин Михайлов нема начин да не сте поклонник, нали познах? Ха така, иначе сте си умен човек, ами само дето имате леки увлечения по "звизди", щот това си е съвсем есествена човешка потребност да се прекланяме пред талантите, абе хайде мри там, тъй злобни и прости завистнико Грънчаров?!

Вие не ходите да гласувате, нали познах?

Е, значи сте от тъй умните, щот ний, простите, ходиме да гласуваме, но вий не правите такива тъпи грешки, щот стоите над политиката, тази тъй зловонна "мръсна работа", пак ли ви разгадах цялата душа? Разбира се, че нема нужда да се гласува, то и нема за кого да гласуваш, нали така?! 

Сите политици са все от един и същ дол дренки, всички до един политици са маскари и разбойници!

Вие сте си умен човек и това също така повтаряте всеки Божий ден, нали уцелих и тази ваша тъй съкровена и мъдра мисъл? Баналничка е за мисъл или възтъпо е това твърдение, но за сметка на това е кажи-речи съвсем масово, а у нас, знайно е, умници бол, с лопата да ги ринеш, нали така? (Ний познаваме и един кандидат-полудоцент от ПУ, който агитира всеки ден, че не требва да се гласува, щото требва да го изчакаме да основе своя партия и тогава вече ке има за кого да гласуваме!) 

Има още много примерни за потресаващи глупости, които върлуват в клетите глави на съвременниците ни. Не само у нас, ами и по цял свят оглупяването напредва застрашително. Ето, половин Америка е полудяла по шоумена Тръмп, който дърдори глупост след глупост, примерно тази, заради която му се смеят сега здравомислещите: че имигрантите в САЩ били изяли домашните любимци на истинските американци, горките котета и кучета!!! (Прочее, Америка по начало е нация, образувана все от имигранти, нали не бъркам нещо, истинските американци, с изключение на индианците, са все потомци на преселници?!) 

Та ето че има смисъл да се пише за оглупяването като СВЕТОВЕН или дори ОБЩОЧОВЕШКИ ФЕНОМЕН. И аз ще се опитам да кажа нещичко за него, пък да става каквото ще. В смисъл то какво може да стане, се знае. Хората няма да се повлияят от написаното от мен, щото по начало кой ли чете книги, особено написани от незвезден автор като мен? (Леле, ако Карбовски напише книга за оглупяването, ще настане революция, ще се избият да си купуват книгата му, нали така? Ами ако Камелия напише такава книга, чувам, че тя била изключително интелигентна (прочее, участвал съм в нейно телевизионно предаване преди години, умна е, за жена особено е доста умна или поне обиграна!)?! Както и да е, не ми пука колко хора ще четат тази книга, аз ще я пиша, щото ако не я напиша ще се презра.

Всъщност, като се замисля малко, аз цял живот пиша само тази книга, да, сега разбирам, че всичките ми книги досега са все против оглупяването, като философ според силите си съм се борил с тази ПРОКАЗА. Тази вечна проказа, щото щях за малко да напиша "проказа на нашето време". Не, винаги е имало глупости, винаги е имало оглупяващи хора, винаги е имало и философи, които са правели нещичко да се борят с тях не, а да им помагат поне малко да се пазят от болестта оглупяване. Тъй че сега ще трябва един вид да сложа венец на своето жизнено и философско дело с тази моя книга, дай Боже да имам сили да я завърша!

Май прекалих с писането тази заран, а? Дали не се увлякох прекалено?! Кой ли ти чете такива дълги текстове бре, Грънчаров, ти на Луната ли живееш?! Я го виж ти, разписал ми се той, на умен ке ми се прави он?! Я ни се махай от очите, тъй прост и нещастен маниако, дето се мислиш за важен и умен?!

Хубав ден на всички! И приятни размисли! Ако за вас мисленето не е глупав разкош де, "буржоазна измишльотина", пардон, еврогейска простотия, нали правилно се изразих, скъпи другари и другарки "трезвомислещи"?!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo