На едно място във фейсбук (където аз бях казал нещо, което по моя преценка е важно!) стана така, че от едно малко недоразумение (в което моя съседка, с която се знаем от деца, се била почувствала засегната от нещо казано от мен - бил съм я нарекъл "другарка" без да се досетя, че това е именно тя!) се породи интересен казус, имащ нравствен, психологически, а това значи и възпитателен (най-вече за по-младите, но и не само за тях!) смисъл. По тази причина аз направих нужното да се върнем назад в "светлото минало" на прехода, в ранните му години, да си припомним някои неща, ето завръзката, надявам се, че въпросната госпожа (!) ще има добрината да откликне на моя тъй добронамерен призив към пределна откровеност, честност и смелост:
Ива Василева: Другарю, познавах баща Ви, Бог да го прости, чичо Ванче беше трудолюбив, скромен и добър човек, но мисля, че и моя баща Васил Захариев, също има принос за това Вие да бъдете, образован и възпитан човек?! Ангел Грънчаров Ива Василева Не разбрах, комшийке, защо твоя баща, Бог да го прости, да има роля в моето възпитание, щото той беше директор на гимназията след като аз вече бях завършил. (Той има заслуга за възпитанието на моя по-малък брат, Бог да го прости, щото го изключи от училището и така му попречи да завърши средно образование.) Интересно ми е защо ме наричаш с комунистическото прозвище "другарю" след като знаеш добре, че аз винаги съм бил антикомунист, даже и по времето когато ти беше "седесарка" и танцуваше "Последен валс". 🙂 Да не си вече комунистка и путинка? 😉
Ива Василева: Ангел Грънчаров Веднага ще обясня. В предишният ни контакт ти се обърна към мен с ,,другарко" и аз реших, че предпочиташ така да се обръщаме един към друг. Съсед в много по-добре! Споменах баща ми защото знам лично от него, че е съдействал за това да бъдеш студент в СССР по философия, а по-малкият ти брат е изключен по причини, които няма да коментирам защото не е м/у живите и не е етично, Бог да го прости, но и двамата знаем, че дълги години беше болен и от какво. А аз не само танцувах ,,Последен валс" и бях седесарка, но и лично гарантирах пред Петър Стоянов (Бог да го прости) за теб, защото той не те познаваше, както и другите и така стана кмет за кратко време, а сигурно си спомняш ти как се отнесе с мен след това?!
Ангел Грънчаров: Ива Василева Съседке, да си призная, изобщо не съм загрял, че това си ти, затова съм те нарекъл "другарка", хиляди извинения! 🙂 Никога иначе не бих си позволил да те нарека "другарка" щото имам хубави спомени когато бяхме седесари на млади години. Пак извинявай! Не си спомням как съм се отнесъл с теб като станах кмет. Тогава бяха болни времена и не знам дали не съм направил и някаква глупост. Спомням си смътно, че вие двамата с покойния Петър Стоянов, Бог да го прости, имахте някаква разпра, но подробности не помня.
Ива Василева: Ангел Грънчаров Минало-заминало! В днешна дата ти пожелавам здраве и бъди благословен!
Ангел Грънчаров: Ива Василева Така е, разбира се, миналото не може да се върне, но от него си извличаме поуки. Понеже ти обаче отправи тук публично един вид обвинение към мен (а аз държа на добрата си репутация!), имам предвид ето този фрагмент "... а сигурно си спомняш ти как се отнесе с мен след това?!...", и то след като ти си била "гарантирала за мен" за да стана временен кмет, та те моля да разкажеш какво имаш предвид, много ми е любопитно, ей-така, да го обсъдим; щото, пак повтарям, по мой адрес разни клеветници и мерзавци си позволяват да дърдорят какво ли не, убеден съм, че ще се възползват и от това твое подхвърляне; благодарение на публичните демократични дебати тук, в Мрежата, ние се учим не само на демокрация, но и на морал, а пък аз, знаеш добре, съм учител, та ето, на тия основания те моля да развиеш мисълта си, да обсъдим казуса, с оглед хората да не останат с погрешно впечатление спрямо моята личност. За мен това е изключително важно, държа на авторитета си, не допускам да бъде цапано достойнството ми, пак понеже съм особняк и странник, за когото тъкмо тия, личностните и моралните неща, имат най-голямо значение.
Аз живях така, с Божията помощ и насърчение, че да не се срамувам от нищо, което съм правил, стараех се да не правя зло, ето, по тази причина те призовавам смело да говориш, след като веднъж си взела думата, пролича си, че нещо те мъчи, ето, сподели го тук пред хората, подчертавам, това са важни и поучителни неща, които за младите могат да бъдат безценни. Нека да обсъдим казуса, заповядай!
Силата на любовта Васил Захариев
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар