Защо - и за какво! - безсъвестни роми-строители ми отмъстиха така жестоко?

Книгата с работно заглавие ОГЛУПЯВАНЕТО (за подзаглавие тепърва ще мисля) вече се пише сама: животът, реалността ми дава "матрьял" всеки ден! Темата е благодатна, просто е трябвало да се вгледаме в съществуващото от този ъгъл и да разберем, че глупостта е вездесъща, немирна, буйна, бясна, неуморима и пр. И да осъзнаем, че всеки от нас е способен да каже или да направи глупост, да, никой не е застрахован да не говори и да не прави глупости, да имат здраве многознайковците, дето се смятат за непогрешими (в днешното време на интернетните дремлювци този човешки сорт на всичкознайковците даже е неизчислим, е господстващ!). 

Вече, както казах тия дни, книгата за глупостта ще се ражда по своеобразен, бих казал даже новаторски начин: тя няма да се състои само от текстове, тя няма да се пише само по традиционния начин, тя ще се състои и от... видеа, от дискусии в нашия Философски дискусионен клуб или от мои видеобеседи по въпроси, по които предпочитам да се изкажа във видеоформат, а не в текст. Това комбиниране на текст с... говор дали пък няма да накара някои хора да се зачетат в текстовете, които ще съдържа книгата, което е пък предпоставка да се замислят по-сериозно? В това е надеждата, щото се иска задълбочено мислене, а това е неприятна работа в днешното тъй динамично време, в което не намираме спокойствие за четенето на книги, нали така, вие нима четете книги, нима намирате време за книги? (Или те си стоят на бюрата и на нощните ви шкафчета недочетени - както това се случва дори и на мен?) Та значи ето по тази начин се ражда тази необичайна, но необходима книга, а нищо не пречи един ден говоренето, дискусиите и пр. да бъдат превърнати в текст и книгата дори да излезе в книжен, в хартиен вариант. Но засега нека да е така, пък да видим какво ще излезе от нея.

Сега искам да напиша нещо, което е свързано с казуса, който ме занимава, волю-неволю, тия дни: във връзка с моето пословично "помътняване на разсъдъка", с моето лично оглупяване, при което аз допуснах да бъда подведен и измамен да платя луди пари за ремонта на покрива на родната ми къща. Много хора не пропуснаха случая да ми се подиграват: "Хей, Грънчаров, ти имаш претенция, че си философ, че можеш нас да учиш как правилно и разумно да живеем, а пък ето, оказа се, че ти самият си един глупак, си един малоумник, допуснал някакви си там неграмотни роми да те измамят и да ти вземат парите!", "Браво, пада ти се, да видиш истината за себе си, Грънчаров, а тя е, че си един вманиачен че е умен... тъпанар!" и пр., разбира се, имаше и съчувствени думи от някои хора, на които благодаря; но общо взето в последните дни не само чета, но и с ушите си слушам какви ли не укори, обиди, "многоумни съвети как се правят тия работи" и пр., общо взето главата ме боли от тях! Но ето че цялата история за мен има и един много позитивен смисъл: щото ми дава хубав шанс да изследвам самия себе си, да се вгледам в своето поведение, да преосмисля някои неща и пр., изобщо историята е поучителна, надявам се, не само за мен. Общо взето всяка нощ като се събудя и се сетя за станалото, повече не мога да мигна, затова и по цял ден съм недоспал и... дремлив; което обаче не ми пречи да участвам, по своя си обичай, във всякакви дискусии, и в лайфове, и в дискусии на живо, и в текстови вид; това е моето всекидневие не от вчера, а така протичат дните ми комай всеки ден. Както и да е, но ето каква странна, дори щура идея ми се яви наскоро.

Това, което ще напиша, може да звучи като някакъв хитър (а може би тъп?) опит за оправдание или за извинение, но ще рискувам. Нямам намерение да се оправдавам, щото многократно казах, че поемам цялата вина за станалото. Но нещата трябва да се разбират в тяхната цялост, в богатството на смисъла, който се крие в тях. Иначе рискуваме да си останем с невярна, с изкривена представа. Ето че сега искам да добавя един нов щрих към картината с оглед да се опитаме да постигнем нейната цялост.

Въпросните "сръчни майстори на покриви" бяха 9 човека - четирима съвсем млади, а другите на средна възраст, но и те нямаха 40 години; само двама бяха на по-голяма възраст, около и малко над 50-те; бяха цяла бригада. Но това, че са роми и на каква възраст са няма никакво (почти) значение. Другото обаче е истински важното: а именно, че те ме измамиха по най-нагъл начин, а също че не изпитаха никакво съжаление, капка човечност не открих в тях, а открих колосални количества безчовечност (лъжливост, арогантност, наглост и пр.), а най-вече открих страшна ненавист към мен като представител на мнозинството (в случая на мнозинството на неромите, на "българите", макар че и тия хора, бидейки родени в България, в някакъв смисъл също са българи, нали така излиза?!). Ето по тия два пункта искам да поразсъждавам.

Ние водихме "преговори" за цената на услугата, но интересното е, че те в случая, като мнозинство (аз бях един човек, а те бяха девет!) се държаха напълно авторитарно, т.е. диктаторски: заявиха ми офертата си, направиха ми "щедра отстъпка" от цената каквато била в... София и по-нататък не само че изобщо не се вслушаха в моето мнение или позиция, а направо по най-груб начин я потъпкаха и игнорираха; те просто не слушаха моите опити да се "пазаря", да, "пазарлък" изобщо не се състоя, а това, което се състоя, беше "сделка" без моето съгласие и под техния пълен диктат. Когато аз заявявах, че не мога да приема техния подход, щото те мен изобщо не ме слушат, те скачаха и, гледайки ме с враждебен, да не кажа кръвнишки поглед, пълен с нескривана омраза, заявяваха, че ще си тръгнат, оставяйки къщата ми без покрив, без керемиди (опасността да завали си стоеше, а т.н. "каратавани" са от глина, един проливен дъжд означаваше да ми се открие още по-страшен ремонт и на таваните, те това го знаеха и спекулираха с този фактор по грозен начин, шантажираха ме отвратително! 

В тия многочасови изтощителни за мен "преговори" (или по-точно казано: караници!) аз се изтощих напълно и в един момент им казвах: "Хей, вие хора ли сте, аз съм възрастен човек, имайте малко милост, от напрежение мога да получа инфаркт, сърцето ми е болно, проявете малко човещина!", а те ме глеха с още по-враждебни очи, с очи, пълни с нескривана омраза: ето тази неподправена ромска омраза към мен като представител на "държавното мнозинство" (не знам как да се изразя, ще търся по-подходяща дума!?) на какво ли се дължеше според вас, а? Тук според мен е възелът, разковничето на цялата история, тук е отговорът на загадката защо тия хора постъпиха толкова грозно с мен. (Когато се видях принуден да отида в полицията да им разкажа как вървяха "преговорите" с моите "майстори", полицаите ми казаха: не можем да се месим, това са си ваши частни отношения, но ти с кой акъл се хвана ТАКИВА да ти работят?!) Ето това "такива" е също възлов момент, в общата представа на мнозинството у нас ромите като цяло са именно "такива", т.е. с тях нормалният, неглупавият, разумният човек изобщо не допуска "да има работа", добре де, а такива хора, дето са принудени да се занимават с този занаят (строителство) как смятате ще си намерят клиенти, след като цялостната БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПОПУЛАЦИЯ се отнася към тях с нескривата враждебност, изразена вкратце с думите "Ти с кой акъл се хвана или върза да работиш, да имаш нещо общо с... ТАКИВА...?!" (да не употребявам обидните думи, с които ги наричаме тези хора, разбирате ме какви думи имам предвид, нали така?).

Ромите нима не чувстват това наше общоразпространено КРАЙНО ОБИДНО ОТНОШЕНИЕ към техния етнос? Разбира се, че го чувстват и го знаят добре, те са негови жертви всеки ден. Те са принудени, за да си изкарат някак хляба, да прибягват до какви ли не хитрости, подлости, лъжи и какво ли не още, дори кражби и т.н. Добре де, кой е виновен ромите у нас да са именно ТАКИВА (разбира се, тук дебело подчертавам, че не всички роми са ТАКИВА, разбира се, че не всички роми са ТАКИВА, но заради тия, дето наистина са ТАКИВА (лоши и пр.), ВСИЧКИ РОМИ СА ВСЕКИДНЕВНО ОБИЖДАНИ ОТ НАС по безброй начини, не само с думи, ами как ли не още. (Ако ром се яви на събеседване за работа при кандидати-българи нима някой предприемач, "дето е с всичкия си", ще предпочете представителя на унизяваното и оскърбяваното всеки ден малцинство?!) 

Е, щом така масово обиждаме ромите, ето че много от тях се чувстват длъжни да ни отмъщават. В мое лице те видяха подходящ обект да си излеят омразата и злобата за обидите, които им нанасяме всички ние; аз станах жертва на това отмъщение за тези нескончаеми всекидневни обиди и унижения, които тези хора понасят! И те по безцеремонен начин си отмъстиха, разбира се, не пропуснаха да ми отмъстят и то жестоко! (Слава Богу че не си стигна до пребиването ми, щото в един момент и дотам можеше да се стигне, слава Богу и че Бог ме пощади и не получих инфаркт - щото сега нямаше да има кой да пише тия неща и да обижда и вас, благоразумните и добродетелни българи, дето ТАКИВА не пускате в дворовете си, камо ли пък да се качат на покривите на къщите ви! Аз обаче не съм като вас и ги допуснах, платих огромна цена за това: за работа, която струва около 5-7 хиляди лева, те ми взеха 19 хиляди! И с целия си акъл (понеже умни нашенци, дето си правеха покрива, ме бяха наплашили, че цяла година се било чакало за "добрите майстори" на покриви!), аз като пуснах ромите-строители в двора си и на покрива си, даже на вратата ги посрещнах с думите:

 - Момчета, сякаш Бог ви изпрати да ми свършите работата!

 На които мои думи те се ухилиха, а пък после почнаха да ми казват, че и те били "християни", е, оказа се, че тяхното "християнство" е доста специфично, но това е друга тема, за която ще пиша може би скоро. Но сега ми писна да пиша и спирам.

Хубав ден на всички! И приятни размисли! 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

 

Добави в Svejo