Страх ли ви е от т.н. "психологическа смърт"?

 

По дискусията със заглавие "Може ли умен и възпитан човек да надприказва самонадеян "многознаещ" простак?" някой зрител е написал чудесен коментар, заслужаващ да стигне до повече хора, затова го публикувам отделно:

@DjdbHshei: Страхът от несъществуване (или т.нар. екзистенциална тревожност) е най-дълбокият, първичен страх на човека. На психоаналитичен език това се нарича "страх от психологическа смърт".

Когато се смеем на поредното селфи или статус в мрежите, подсъзнанието всъщност крещи от ужас пред мисълта, че ако никой не ни гледа, нас просто ни няма.

Ето как този дълбок страх ни управлява:

👻 Ефектът "Ако дърво падне в гората..." (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

(Или ТУК) 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo