Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 11 май 2012 г.

Нравствен и психологически казус: урок по демокрация

С притъпяване на чувството за обида ми се притъпи и ищаха да пиша за случващото се с мен през тия дни; затуй и все още няма продължение на публикацията Щрихи от нерадостното битие на един учител от оня ден; затова мълчах цели два дни. Но, от друга страна, вече съм длъжен да победя отвращението си - понеже ми се случи общо взето една съвсем гнусна история - и пак да седна да изложа своята позиция и своето възприятие. Защото историята си заслужава, направо е същински брилянт. Или диамант. Прочее, брилянтът е обработен диамант, както ме информира г-н Гугъл - като се запитах дали брилянт и диамант не са едно и също нещо. Е, само диамант е моята история, дето ми се случва тия дни, но това малко ли е?! Текстът, който следва надолу, е, така да се каже, "обработката на диаманта". Та да блесне в цялата си сияйна красота. И в гнусотията може да се открие красота, помнете ми думата!

А допълнителното основание за това е, че много хора, колеги, учители, пък дори и ученици, като ме срещнат, спират и ме питат: "Какво става, какви са тия работи, които чувам за теб, възможно ли е да е така, както го чувам, или е само слух, кажи?!", а учениците се изразяват, разбира се, по друг начин: "Господине, абе чуваме някакви неща за Вас, верно ли е това, какви са тия работи, звучат направо невероятно?!", а пък аз и в двата случая съм поставен в трудно положение, понеже съвсем не зная какви ли нелепици е донесла до техните уши мълвата. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

8 коментара:

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров,
Съжелявам за случилото се с вас, но донякъде и вие сте си "виновен". И вината е в вашия "устрем" да се правите на "новатор", особено в оценка на знания на ученици и то по филисофия, предмет който по принцип не подлежи на оценяване. По философия всички ученици ТРЯБВА да имат 6 или 5. Защото философията е наука именно на свободата, а свободата г-н Грънчаров не бива да се оценява с точки. Друг момент- вие сте наемен работник и нямата право да въвеждате оценяваща система различна от стандарта за държавата. А ако искате вашета система "да пребъдне", създайте си частно училище и докажете че вашият път е по правилен. Защато когато си наемник, си длъжен да спазваш редЪт на работодателя. Така е било и така ще бъде. Експерименти с човешки души НЕ СЕ правят....

Ангел Грънчаров каза...

То по тая логика и да се мисли в държавното училище не се позволява, нали така? :-) Логиката е желязна. Но знаете ли защо аз считам, че имам право да проявявам "произвол" в тази система? На едно желазно основание считам, че имам това право. А именно: защото съм български гражданин и тия училища не са бащиния нито на Боко, нито на министъра, нито на директорките, дето така хубаво се мазнят на началството, само и само да полагат фустите си на директорски столове, понял меня, тавариш? Училищата са и мои, понял меня? Като български гражданин българските училища са и мои. А пък като български учител на още по-голямо основание са и мои. Надеюсь, все таки ты понял меня?!

Ангел Грънчаров каза...

И в моето училище ще правя онова, което считам че съм длъжен, а не онова, което някой ми е разпоредил. Щото учителите не са чиновници, а нещо доста по-различно. Вы меня вообще понимаете что я говорю?

Анонимен каза...

щом не спазвате реда в училищата, не виждам защо се учудвате, че не ви плащат или даже мислят да ви уволнят. Вие просто искате всички като папагали да повтарят постулатите на неолибералното мислене. Е, няма да стане. Ще ви сгазят като с валяк.

Анонимен каза...

Из „Классная Америка”:

Теоретически, если ученику что-то не нравится — учитель или сам предмет, в начале года он может поменять своего педагога на другого, ведущего этот же предмет, или иногда даже сам предмет, так как даже среди обязательных предметов есть простор для маневрирования. На практике же просто по техническим причинам не всем и не всегда удается это осуществить.
Системой предусмотрено все, чтобы любой ребенок получил оптимальное для себя образование и при этом ни разу не был обижен или каким-то иным образом пострадал от субъективного к нему отношения со стороны учителя. Права детей действительно не ограничены, и они знают об этом.
В этом, я считаю, огромный и очевидный плюс американской системы образования по сравнению с российской. Вспомните, сколько детей в наших школах страдают из-за предвзятости учителей. Сколько бездарных педагогов проходит через жизнь каждого ученика за одиннадцать классов? Я уже не говорю о целенаправленном третировании тех учеников, чьи родители не могут или не хотят делать материальные взносы школе и учителю лично, что так широко распространено в сегодняшней российской школе. Американские ученики и их родители в полной мере ограждены от произвола учителя и школьной администрации.



И вы эти двойки ставите, и на душе становится немного легче… Вводите эти двойки в компьютер и видите, что текущие оценки учеников резко меняются… Как вы думаете, что скажет директор школы, если увидит такие оценки?
Он скажет, что вы не справляетесь со своими обязанностями. Посмотрите, у других учителей какая успеваемость! 20 процентов — отличники, 40 процентов — хорошисты, 30 процентов — удовлетворительно. И только 10 процентов неуспевающих. Вот как!

http://warrax.net/93/07/usa_class.html

Анонимен каза...

Между другото не съм съгласен, че философските знания не подлежат на оценяване. По тази логика повечето, ако не всички предмети не подлежат на оценяване. Защо знанията по „точни науки” като математика и физика да може да се оценяват, а при хуманитарните да е различно? Нещо повече: дори има конкурси за оперни певци, пианисти, цигулари и т.н., на пръв поглед съвсем разтегливи области. Но и там се правят класации и раздават награди.


Макар че в някакъв общ план съм враг на бележките, оценките и цялата т.нар. децимология и стремежа на хората всичко да сравняват и оценяват. Платон 6, Аристотел 5,50, Бетховен 4,50, Бах 5,10 – не е ли смешно?

Ангел Грънчаров каза...

Вие просто искате всички като папагали да повтарят постулатите на неолибералното мислене

Нещо, дарагой таваришч, си се позаблудил; аз не съм ти :-) Вий правехте така, задължавахте всички като папагали да повтарят догмите на марксизмо-комунизма, а не ние, демократите, и това, че прехвърляте вашите табиети върху нас, е крайно безочлива проява на комунистически цинизъм...

Анонимен каза...

На мен в началното и основно "учене" ми пишеха оценки не по знание,а по това,че съм "на оня Бръцов неграмотнио" бачкатор с лопата голяма,не син на другар или другарка от "висшата" комунистическа класа.Класната ми ("учителка" по български език и литература) беше казала "за 10 да знае повече от 3 няма да му пиша" пред баща ми.Аз никога несъм искал да ми се пише оценка,която не заслужавам.
Един път ме вдигна да ме изпита тази "мила даскалица" на тема издекламирване "Две хубави очи,душата на дете".Издекламирах като за 20,а получих 3.Прибрах се "радостен" у дома ,показах "оценката" ударих главата си в винкела на леглото и я сцепих (пелега и сега си стой на главата ми.Така бях стимулиран да намразя литературните изящни чтения и писания.От тогава ми се попиляха запетайчиците.Имаше приказка ученическа на времето "шестицата се пише,тройката се изкарва".Тая система,при която заплатата на учителя зависи от колкичеството на 666,произвежда чиновници и нищоможеша посредственост с дипломи.Чалга - казано за краткост!
А тези "даскали" по време будително по каква ли система "чиновническа" са будили българчетата?!
Румен Бърцов