Отворено писмо до Президента, Премиера и Министъра на образованието и науката (проект)

Не само защото обещах на групата на активно коментиращите (предимно учители) под публикацията Учителка от Перник взриви системата: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа!, но и понеже сам бях решил да спазя традицията от няколко години вече да пиша Открито писмо на всеки пореден нов министър на образованието и науката, тази сутрин решавам да зарежа цялата си останала работа и напиша това дълго отлагано писмо. Отлагах писането на това писмо не просто поради прекалената си заетост с други неотложни работи, но и защото ми се щеше да мине известно време, та нещата да отлежат в съзнанието ми, щото ми се искаше да напиша едно пределно кратичко, синтетично, ала богато на смисъл, сиреч въздействащо писмо.

От само себе си се разбира, че този род писания, минаващи под рубриката "Открити писма" (аз сума ти писма писах под тази рубрика напоследък, писал съм до кого ли не, до Президента на републиката, до Министър-Председателя Бойко Борисов (докато беше такъв, а като падна от власт, му писах в качеството му на вожд на ГЕРБ), до Омбудсмана г-н К. Пенчев съм писал, до Комисията за защита от дискриминация, до кого ли не съм писал; почти не се сещам до някого да не съм писал), та значи наистина е ясно само по себе си, че тия т.н. "Открити писма" са адресирани всъщност не толкова до непосредствения си адресат, а най-вече са писани за хората, за читателите, за гражданите, адресирани са най-вече до членовете на нашата в общи линии толкова заспала общност, че едва ли може повече от това да се заспи. Явно намерението ми е с тия открити писма да успея да посъбудя този или онзи от хъркащите непробудно, а пък то пак от само себе си се разбира, че разните му там отговорни лица едва ли ще се стреснат от това, че някакъв си философ им е писал писмо, те едва ли и ще прочетат каквото и да било открито писмо, колкото и да е експресивно, то, прочее, едва ли и ще стигне до адресата си.

Щото вечно бодрите чиновници, естествено, няма да го допуснат да стигне до съответния адрес и адресат, щото тия писма са и доста опасни: ами представи си, че по някакъв начин туй писмо стигне, примерно, до Министъра, а пък Министърът вземе, та се трогне, загуби си съня под тяхно въздействие и реши да прави, да допуснем, "истинска реформа" - леле, какъв гаф, ние, чиновниците, да допуснем Министъра да се захване да върши същинската си работа за благото на общността! Не, ний това няма да допуснем в никой случай! Затова и тия писма обикновено, прекрасно си давам сметка за това, не стигат до адресата си - и биват старателно крити от него.

Пък и, от друга страна погледнато, Министърът е министър не за да прави нещо истинско, а само да се перчи пред телевизионните камери, да казва умни, възскучновати, изтъркани, ала за сметка на това бляскаво лъжливи, направо вдъхновяващо лъжливи и лицемерни думи, в които и той самият не вярва, да държи също такива речи, да поглъща в промишлени количества разните му там фини закуски на приемите и... какво друго, та нима има изобщо нещо друго, което да върши един нашенски министър?! О, има и друго, щях да забравя: да дреме на разните му там "работни съвещания", но да дреме така умело, че никой даже и да не заподозре, че г-н или г-жа Министърът дреме, това е цяло изкуство, за усвояването на което се полагат поне два министерски мандата, ала пък наште министри, нищо че са примерни ученици в туй отношение - поне това трябва да признаем ако искаме да сме честни! - все пак не могат да го усвоят както го бяха усвоили министрите на бай ви Тодор Живков, които по три-четири петилетки дремеха стоически и неуморно по трибуните! А ний точно това искаме де, да оттучим министрите от склонността към дрямка; затуй ето, да пристъпвам да си пиша своето честно писмо, което при това трябва да е и кратко, сиреч, още по-трудно за писане е. (Аз си зная, че като седна да пиша нещо "съвсем кратко", то става най-дълго, ама какво да правя, такава ми е била съдбата!)

Е, зарязвам прелюдиите и почвам да си пиша писмото; край, няма да пиша повече уводни думи; ето какво писмо се получи, за да му придам повече тежест, решавам в този момент да го адресирам и до г-н Президента на Републиката, щото той назначи този кабинет и всичките министри, явно той носи пълната отговорност за него; от друга страна, налага се, да зачетем чинопочитанието и да пратим екземпляр и до г-н Министър-председателя г-н Близнашки, формално погледнато, той е пряк началник на г-жа Министърката на образованието и науката, нека да го зачетем и него, особено защото г-н Близнашки много ме впечатли с думите си, че бил предпочитал във властта да влизат хора-интелектуалци, това наистина е новост, щото до този момент във властта влизаха предимно простаци, подлизурки и наглеци; току-виж, смяната на стратегията да даде някакъв благотворен ефект, стига Премиерът да я изпълни, щото обикновено добрите намерения у нас си остават само намерения; както и да е, ето, почвам да си пиша най-сетне писмото, на което е съдено да стане и петиция, тъй че още по-трудна задача съм си поставил, я да проверим дали ще имам сили да я изпълня:

До г-н Росен Плевнелиев, Президент на Република България

До г-н Георги Близнашки, Министър-Председател на България

До г-жа Румяна Коларова, Министър на образованието и науката

КОПИЕ: До многострадалния български народ - чрез всички медии, нито една от които, естествено, няма да се трогне изобщо от това писмо и затова всичките ще направят нужното да го скрият от последния му адресат

ОТКРИТО ПИСМО

от група ангажирани граждани и дейци на българското образование, ала написано от упълномощения от тях за тази цел преподавател по философия от Пловдив Ангел Грънчаров

Уважаеми г-н Президент,

Уважаеми г-н Министър-Председател,

Уважаема г-жо Министър,

Драги български съграждани и сънародници,

Това открито писмо, което започвам да пиша аз сега, трябва да придобие формата на нещо като петиция, под която да могат да се подписват и други хора; това усложнява задачата ми за избора на формата, под която то да бъде написано; почти неизпълнима е тази задача. Ако се обръщам от лична форма, а аз като философ нея винаги я предпочитам заради ред нейни предимства, то тогава може да се породи неприятен нюанс на възприятието у тия, които биха подписвали бъдещата петиция; както и да е, решавам в този момент да редувам двете форми, белким грозният ефект се поразсее.

На второ място държа да ви уведомя и това, за да не възприемете писмото като прекалено странно, дотам, че да решите, че явно го писал някакъв човек, който "не е съвсем наред"; за да не се случи това, доколкото е възможно, ето, застраховам се по този начин: аз, авторът на писмото, съм философ, сиреч, съм изключително свободолюбив човек, което пък ми дава правото да руша всякакви предразсъдъци, включително и този за "дължимия тон" на писания по подобна официална тематика; ще пиша пределно искрено, а това ще ме принуди да пиша изцяло свободно, така, както ми повелява моята душа. Вярвам, ще приемете подобаващо "чудатостите" на такъв необичаен стил на писане, те не са израз на някаква самоцелна маниерност, а се изискват от същината на цялата работа: ще ми се привикнем да си казваме истината, колкото и тя да е гола, "неприлична", даже "срамотна" или пък "горчива" на вкус или "недобре ухаеща" на мирис; аз лично предпочитам "най-вулгарната истина" пред най-напудрената, ала нечистоплътна лъжа; позволявам си да ви посъветвам и вие да си промените възприятието в тази посока. Ще пиша това, което сърцето ми диктува, щото то, сърцето, милото, изобщо не умее да лъже, а пък хитростите на ума (от рода на подлизурство, лъжене, лицемерие, угодничество с оглед кариеризъм и пр.) ще ги оставя на ония, които всеки ден ви бомбардират с точно такъв род официозни и намазани с най-приятни парфюми писания. Вкратце казано, дойде момента да престанем да се лъжем, уважаеми господа Президент и Премиер, също така уважаема госпожо Министър; нека да имаме добрината да си казваме цялата и гола истина, нека тя повече да не ни изглежда отблъскваща, ето това според мен е най-важното, което ми се ще да кажа най-напред на отговорни управници като вас.

Искам вкратце да се представя, щото не съм известен като... бай ви Вучков, като Недялко Йорданов или като Митю Пищова, та да ме знаете: аз съм един български учител по философия, работил съм повече от 30 години в сферата на университетското и гимназиалното образование, обучавал съм на свободомислие и морал хиляди български младежи; написал съм поне двайсетина издадени книги, които общо взето никой не чете, понеже са арестувани, книгите ми са държани далеч от евентуалните им читатели, щото са сериозни и в този смисъл са опасни, ала като капак на всичко са и "вредни", щото могат да накарат читателите им да се замислят (а какво ще правим ако повече българи се замислят?). От години издавам (заедно с един интелектуален кръжец от философи, психолози и пр.) едно философско списание, носещо името ИДЕИ, което работи за духовното и личностното израстване най-вече на младите хора, поради което е подложено също така на невиждана дискриминация - щото какво ще правим ако допуснем младите у нас да почнат да се държат като свободни и достойни, сиреч, одухотворени личности, знаете ли каква беля ще стане ако точно това допуснем?! От години съм един от най-активните критици на мухлясалата образователна система, съществуването на която в този й абсурден вид, както подчерта преди време един друг критик (Е. Дайнов), е равностойно на престъпление срещу националната сигурност на страната, аз също мисля като него, дори бих употребил и по-крайна формула, именно, че това, че търпим случващото се в образователната сфера, е същинско престъпление срещу бъдещето на нашата многострадална нация - понеже убива и деактивира оня решаващ фактор, именно човешкия, който единствен може да й осигури човешко, сиреч, достойно бъдеще. Допуснахме тъкмо сферата на дейност, която трябва да очовечава младите, да придобие противочовешки, античовешки характер, сиреч, да стане една крещящо нехуманна, деморализираща, обезличностяваща система. Писал съм и съм издал в последните години няколко книги за тежката, бих казал катастрофална ситуация в българското образование, книги, на които, естествено, никой не обърна капчица внимание. Алармирал съм всички до една отговорни институции за случващото се в българското образование на примера на едно конкретно училище, именно ПГЕЕ-Пловдив, в което всички най-вредни деформации се развиваха пред очите ми и по този повод познайте какво се случи: ами, разбира се, нито една, повтарям, нито една (ако изключим обмудсмана на републиката, той се трогна, човекът, ала какво от това като се е трогнал?) та значи нито една отговорна институция не само че не се трогна, ами нищичко не предприе, а всички до една изпаднаха в някакво гордо атарактическо мълчание - или мълчание, характерно за будистката нирвана. Е, една институция от най-долното ниво все пак, длъжен съм да призная, не само че се трогна, ами се и въодушеви дотам, че за всичко сторено от мен, един вид за отмъщение, че съм смутил идилистическата нирвана, в която пребивава Системата, ми спретна кампания по най-злостно оклеветяване, дискредитиране и "разобличаване", бях обявен набързо за "народен враг", подложен бях на позорни "другарски съдилища" и в крайна сметка, като апотеоз, бях... уволнен! Да, уволнен бях предпразнично, няколко дни преди празника 24 май, уволнителната заповед ми беше връчена под формата на предпразнична честитка, в момента от няколко месеца съм "безработен", щото бях изритан по недопустимо груб начин от системата. Тъй като, видите ли, за да ме уволни, въпросната администраторка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова, поради нямане на сериозен мотив се видя принудена да прибегне до съвсем смехотворен: бил съм, видите ли, "изцяло некадърен", "абсолютно неспособен да бъде учител", "негоден за системата" и прочие позорни квалификации си позволи да напише тя в своята заповед-шедьовър, която един ден ще се учи в университетите като най-драстичен пример за нравствената развала на българското образование в печалната епоха на войнстващия посткомунизъм, сиреч, мутирал комунизъм. Точка, спирам да пиша за мен, щото тия истории са епични, аз, вече казах, всичките тия любопитни истории ги описах, драга г-жо Министър, ако наредите да Ви дадат пощата до Министерството от мен, сигур ще Ви докарат една... количка, пълна с жалби, обръщения, възвания, апели, петиции и пр.: завиден е стоицизмът на предходниците Ви на този пост, те доста са напреднали в практикуването на будистката нирвана, санким, постигнали са пълната невъзмутимост.

Мал-мале, както я подкарах кога ли изобщо ще мога да завърша?! Леле, да взема да изнамеря някакво средство да бъда по-лаконичен, дали да не почна да номерирам основните моменти, които искам да кажа? И то да ги кажа не толкова от свое име, а и като говорител на една група крайно обезпокоени и възмутени даже български граждани, предимно учители, бивши и настоящи. От друга страна моля да ме разберете и да ме извините, в тежко положение съм: писането е израз на творчески и духовен процес, който не може да се контролира, не подлежи на планиране, регулиране и пр.; е, ще пиша, казах, както душата ми го иска, пък на вас, уважаеми дами и господа, ще ви се наложи да почетете; пак обещавам да не е прекалено дълго. За да постигна това трябва да прибегна до някои чудеса. Понеже не ги умея, нямам такива способности, ще моля да бъдете пределно снизходителни и търпеливи. Почвам да предприемам нещо в тази посока, ето какво.

Г-н Президент, г-н Премиер, г-жо Министър,

Българското образование е в тежка и при това продължителна, несвършваща криза от десетилетия, която с право може да се нарече и същинска катастрофа, а аз предпочитам да наричам това гниене, тази развала "агония". Българското образование, ако ми позволите да прибегна до една по-изразителна метафора, е мъртвец, е труп, който отдавна гние, ала няма кой да го погребе; мен даже ме е страх да не би да се е оказало, че поради всичкото това вече имаме вместо разлагащ мъртвец... един кръвожаден вампир, имам предвид вампирясалият призрак на комунизма, който от години смуче ненаситно кръвта и на младите, на учениците, и на учителите, на възпитателите, на нещастните хорица, които се грижат за децата ни в невъзможните условия на Системата. Да, Системата, която още е недокосната от всичките ония епохални "риформи", които се правиха в последните 25 години, е изцяло тоталитарна, директивна, командна, административна, основана е на пълния произвол, на хегемонията и на властовия монопол на образователната министерска бюрокрация. Ако трябва да използвам една друга терминология, ще си позволя да кажа следното: това, което имаме в българското образоване, е един разлагащ се комунизъм, обогатен с предимствата на ранносредновековния див, вулгарен и варварски феодализъм, поради което всички в тази въпросната Система се чувстват като роби, ако изключим вманиачените господари, робовладелците, това са именно директорите, инспекторите, министерските чиновници. Санким, тук имаме и статукво, което изцяло отговаря на отношенията, характерни за робовладелския строй, да не кажа и за за най-ранни стадии на първобитното дивачество, щото робовладението, пък и феодализма, са били що-годе цивилизовани общества. Така е, принципите на всички изживени и отдавна отречени от човечеството епохи и социални устройства са възкръснали в нашата родна агонизираща Система на образование, чийто модус вивенди, тъй да се рече, е комунистическото презрение към личността и нейната свобода. Тук, г-н Премиер, ще ме извините, но съм длъжен да отбележа, че не споделям решително Вашата преценка, че комунизмът, видите ли, бил "прекрасен идеал", нещо такова май казахте, не помня точните Ви думи; не е така, Вие явно не сте му се насладил още на този пусти комунизъм, щом ви се вижда "идеал": е, ний пък не го щем веке, писна ни от него, драги г-н Премиер на модерна европейска и демократична България! Прочее, да отбележа, голям гаф направихте с това свое изявление за комунизма, длъжен съм да Ви го кажа, понеже предпочитам да бъда искрен; остана като бившия премиер Б.Борисов да кажете, че се възхищавате и от Сталин, от Мао, от Тодор Живков (който "бил построил еди-колко си Българии" и пр.), та съвсем да се издъните като него! Да не се отклонявам, а да карам по същество; ето най-важното по този повод:

Г-н Президент, г-н Премиер, г-жо Министър,

Позволете ми да ви запитам: а вие как изобщо спите като съзнавате, че българското образование е в такова тежко положение? Как изобщо ви хваща сънят? Вие знаете ли, че сте длъжни на постовете, на които сега се намирате по приумица на някакъв хазарт на съдбата, от сутрин до вечер, дето седнете и дето станете, да повтаряте все ето това:

- Хора, българи, граждани, човеци: и миг повече не трябва да търпим развалата в българското образование! Давайте да правим нещо, давайте да си запретваме ръкавите и да почваме да работим за промяната към добро! Това, което е, не може да се търпи и миг повече! Давайте да работим кой с каквото може: законодателите да правят, ако трябва без да спят денонощия наред, един нов и съвременен либерален и демократичен закон за образованието, основан на свободата на участниците в този процес, именно учители, ученици, родители, граждани, сиреч, всички ние! Нужна ни е демокрация в тази сфера, без демокрация загиваме: как е възможно да търпите това бе, драги европейски българи?! Давайте да направим нужното за връщането на свободата в тази по същество духовна сфера, иначе всичко ще продължи да отива по дяволите! Без свобода в сферата на ученето, на възпитанието, на образованието не може, без свобода всичко загива, всичко бива омъртвено - как до този момент не сме осъзнали този прост факт, че ако продължаваме да търпим изцяло враждебната на свободата казармена и по същество сталинистко-макаренковска съветска система на "образование", нямащо нищо общо със смисъла и идеята, със самото понятие на това що е образование, възпитание, култура, духовност, личностност и пр., ще загинем като едното нищо бе?! Щото животът не търпи такива природни аномалии, това поне е сигурното. Учители, молим ви - и това ви съветвам да повтаряте непрестанно, г-да Президент и Премиер и г-жо Министър - бъдете свободни, работете изцяло свободно, бъдете личности, молим ви се, недейте да бъдете повече бездушни чиновници, щото ако го допускате това, вие сте вредни за младежта, а търпенето и на това е престъпление! Млади хора, ученици, и вие бъдете свободни, работете свободно, учете, занимавайте се с познание, с творчество, отдайте силите си да се изявите, молим ви се, иначе нищо не се получава, иначе всичко е гнило, неверно, е фалшиво, изопачено, опорочено, неистинско, е менте! Стига, престанете да бъдете прости изпълнители, стига търпяхте фалшивото образование само заради пустите хартийки, наречени "дипломи", които, да си признаем, получавате само и предимно като преписвате, щото отдавна всички знаете, че е глупаво да се учат наизуст, да се зубрят и рецитират неща, които изобщо не са ви нужни - и които вие не сте избрали! Които не отговарят на вашите индивидуални интереси, нали така? Ало, чиновници от МОН и от инспекторатите, вий пък умряхте от скука бе: я бегом отивайте в училищата и почвайте да преподавате на учениците, тунеядци неедни! Скъсахте се да вредите и да пречите на учителите-новатори, да потискате всичко ново, не ви ли омръзна да тикате всички учители и ученици в проклетите калъпи, това да не са ви... тухли, а училищата да не са... тухларни фабрики?! Нямаме нужда от идеологически и прочие цербери, разпускаме тия безплодни структури като инспекторатите. Ало, граждани, що спите като гледате как Системата вреди на децата ви бре, вий малоумни ли сте? Що не се трогнете малко бре, какви родители сте? Абе вий изобщо на кой свят живеете бе?! Сега е XXI-ви век бе, я се събудете малко?! И се трогнете малко, обричате със своето безхаберие бъдещето не само на своите деца, но и на страната си бе, дремлювци неедни! Дайте да работим за спешна промяна, щото тая наша България иначе по никой начин няма да я извадим от гнусното тресавище, в което я натика комунизмът!

Да, г-н Близнашки, комунизмът натика там всичко, той е отговорен за плачевното положение в тази страна, не демокрацията, какво твърдят Вашите бивши съпартийци. Както и да е, това именно или нещо подобно вие трябва да повтаряте всеки ден по медиите, драги ми г-н Президент, г-н Премиер, г-жо Министър, вашият глас ще се чуе, ето, моят, изобщо не се чува. Ако от утре не започнете постоянно да говорите, че тежкото положение в българското образование е най-големият, най-опасен, най-тежък, съдбовно важен проблем на България, то това означава, че вие самите ставате съучастници в това най-тежко престъпление срещу бъдещето на нацията, ставате съучастници в престъпление, което застрашава не просто националната сигурност на страната, а самото й съществуване, обрича я на пълна развала, на абсолютен банкрут. Щото и децата знаят, че от образованието, от подготовката, от жизнеустойчивостта на човешкия фактор в едно общество зависи всичко! Докога, мама му стара, ще ми се налага да повтарям тия азбучни истини, изморих се вече, писна ми, егати безхаберието - какви управници сте вие като мълчите по тия най-важни въпроси бе, докога, кажете, ще мълчите?! Или ще говорите с половин уста, казионно, сухо, "деликатно", сакън, да не обидим... филанкишията! Аман от безхаберие: ало, като сте се хванали да управлявате, ще си гледате работата както трябва, ще мислите, ще определяте приоритети, ще работите неуморно по тяхното осъществяване, няма да ни занимавате с глупости, че дяволите ще ви вземат! Вие нас за малоумници ли ни мислите бе, я ги виж ти - ще ни подценяват те! Ще ни мислят, че не разбираме! Всичко разбираме вече и повече няма да търпим: който не си върши работата, който се занимава с ала-бала и с шменти-капели - шут и да си ходи! И да идва следващия. Кандидати за министри у Нашенско бол, не е като да няма...

Това в основни линии исках да ви кажа. Да не бъда дълъг и досаден, ще спра дотук. Който иска да се информира повече, нека, воаля, да чете от книгите ми, там съм обяснил всичко. Ето само техните заглавия, имам предвид книгите ми от последните две-три години, посветени на темата пряко за образованието, възпитанието, личностното израстване на младите, не другите ми книги (които също са много близки до тия теми, те са философски и психологически, но нека сега да не прекалявам да изброявам и тях): основната ми книга в тази област е ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, тя излезе преди три години; ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (и подзаглавие "Що е академичност и доколко тя вирее у нас?"), НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (и подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), VERITAS ODIUM PARIT (подзаглавие "Нравствен, психологически и правен казус, взет от самия живот"), Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (подзаглавие В контекста на общата ситуация на българския живот).

Спирам дотук, моля да ме извинят хората, които ми поръчаха да пиша петиция, в която да вложа техните искания. Аз пак ги вложих, ала по друг начин, с оглед да бъда по-кратък. И ги вложих в една пределно искрена и човечна форма. Ако трябва, ще напишем и отделна петиция. Впрочем, нещо важно да не изпусна да кажа, нищо че е накрая, то затова е най-важно:

Ето ви "гласът на народа", така да се рече, или какво казват коментиращите в една чудесна и много откровена дискусия на граждани, учители, а може да има и ученици, също и родители: Учителка от Перник взриви системата: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа!. Там е писмото на въпросната учителка, също пределно откровено, до болка откровено, дано някой от вас, г-н Президент, г-н Премиер, г-жо Министър вземе, та се трогне поне малко. Моя милост си даде труда да оформи тия коментари в по-прилежен, приятен за четене вид, като им запазих буквално и смисъла, и формата, поизгладих ги само малко: могат да се прочетат ето в тия две публикации в блога ми Разтърсваща в своята безпощадна прямота дискусия за катастрофата на българското образование и училище и Продължение на дискусията за катастрофалното положение в образователната сфера на България. Това е. Четете и мислете. И му мислете ако се направите пак на ударени.

Да се надявам, че това своеобразно и оригинално Открито писмо все пак ще стигне до адресатите си. И дано го прочетете. Ще видим. То ще се разбере. Не вярвам, ала имам плаха надеждица. Промяна трябва да има. Тя ще дойде - с вас или без вас все едно. Питайте г-жа Коларова, тя е политолог, да ви каже как стават тия неща в историята. Г-н Близнашки също трябва да разбира от тази материя като професор. Г-н Президентът пък като гражданин би следвало също да разбира от тия неща. Има шанс, важното е да не го проспим. А работите стигнаха до нетърпимост. Вие, господа и госпожо, май не сте го разбрали това, ето, аз имах добрината да ви известя. Нетърпимо е! Не може да се чака повече! Престъпление е да се чака и да се мълчи. Аз го казвам, пък вий ако искате ми се смейте. Изборът е ваш. Отговорността - също.

Приятно президентстване, приятно министър-председателстване, приятно министерстване! Бъдете здрави!

21 август 2014 г.

Пловдив С уважение: (подпис)

ПРИСЪЕДИНЯВАТ СЕ КЪМ ТОВА ОТКРИТО ПИСМО, ПОДКРЕПЯТ ИСКАНИЯТА В НЕГО С ПОДПИСИТЕ СИ СЛЕДНИТЕ ЛИЦА:

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo