Образователна чиновничка ме прати да преподавам на агората, сиреч, на площада, на улицата - трябвало насила да ставам "пловдивски Сократ"!

Веднага след вчерашната ми среща-разговор с инспекторката по философия А.Кръстанова аз направих кратък видеоотчет, който обаче остана недовършен - щото бях прекъснат от шум на косачка или тракторче в градската градинка, където правех в това време записа си: Кратък отчет за мой задушевен разговор с инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова. Но понеже искам да документирам тия неща в писмен словесен вид (щото, не е тайна, че аз не съм друго, а нещо като най-старателен хроникьор-архивар на случващото се в нашата образователна система), то така или иначе ми се налагаше да пиша за въпросната среща, щото ми се иска да изтълкувам случилото се, да представя своите усещания, изводи и пр., да потърся съдържащия се в тях важен смисъл. Тази именно и е същината на работата ми като философ, да търся смисъла, да го изявявам в най-ясна, в пределно ясна форма, та да се настани този смисъл в съзнанията, което пък вече е предпоставка за онзи поврат в душите, който ще доведе и до поврат в "реалната ситуация", по-скоро в действителността; всъщност най-реалното, истински реалното е онова, което е в душите, а всичко външно и действително е негова проекция, тъй че аз затова работя най-вече за промяната в съзнанията. Тази е работата на философа, тази е неговата нива - и аз смирено, както забелязвате, си тегля оралото.

Ако трябва да бъда изчерпателен за това, което се случи вчера в обширния кабинет на г-жа Кръстанова в Инспектората по образованието (той, наистина, се заема не само от нея, но и от неколцина други чиновници), ще ми се наложи да напиша, без преувеличение, цяла една брошурка; ние засегнахме сума ти въпроси, за щастие аз много пъти преди това съм писал за тия епохални истории, тъй че сега няма смисъл да се повтарям за вече казаното, а ще акцентирам само за новото, за онова, което и мен самия ме впечатли и дори изненада. Ще се опитам да бъда пределно кратък, въпреки че добре зная: направя ли такава една уговорка относно желанието ми за "пределна краткост", писанието ми тогава става най-обширно; но да видим сега какво ще се получи, самият аз съм преизпълнен с любопитство по този така интригуващ въпрос.

Аз звъннах сутринта към 9.00 часа, когато започваше приемният ден на г-жа Кръстанова, но се обади друг чиновник, посъветва ме да звъня пак, щото телефонът бил дериват, ако тя е там, той нямало да вдига слушалката, та тя да вдигне, е, звънях втория път, звънях, но никой не вдигна; аз се захванах пак с моите си работи, именно писане и четене, и в един момент се увлякох, гледам, станало вече близо 10.30 часа, пък имам и повече от половин час пътуване дотам, уплаших се да не закъснея, приемният й ден свършваше в 13.00 часа, та значи звъннах, този път тя ми се обади, попитах може ли да дойда, тя каза да, не зная дали ме позна, може и да ме е познала; е, към 11 и нещо вече бях в кабинета й, охладен с климатик; насреща седеше друга чиновничка, която през цялото време уж нещо работеше, ала явно с интерес слушаше. Толкова за обстановката, аз бях поканен да седна и се заговорихме. Ето как протече разговора ни.

Аз си бях намислил няколко въпроса, които и й ги зададох; писах вече какви въпроси възнамерявам да й задам и й ги зададох почти същите, е, в хода на разговора добавих още. Сега няма смисъл да описвам целия разговор, щото той протече в продължение на повече от час, ще стане дълго. Ще се задоволя да ви предам най-вече онова, което ме порази мен лично. Което усетих и което все повече съзнавам ето сега, след като мина известно време за премисляне след самия разговор. Ще се задоволя със смислов анализ, а не с просто описание на засегнатите теми - и представянето тезите на двете страни. Щото тия тези и на другата страна, и особено пък на моята ний си ги знаем, аз толкова пъти съм писал за всичко това, че направо, дето се казва, се "изписах", втръснало ми е да пиша за тия неща. Прочее, тия дни ще ми се наложи да пиша за всичко това и до новата министърка на образованието и науката, ще пиша и на г-жа Коларова, щото желая да й помогна бързо и лесно да се ориентира в тежката ситуация в предоставения й ресор. Даже съм измислил един умен начин как да й го представя всичко, но засега, позволете, да запазя в тайна замисленото. Та ето най-важните ми изводи:

Първо, установих за кой ли път, че е налице пълна несъвместимост на позициите на двете страни, моята и на онази, зад която стои инспекторката - като примерна служителка на изгнилата отвсякъде Система. Моята позиция е известна, аз съм най-радикален критик на Системата, дотам, че вече съм убеден, че тя ще може да се промени само по революционен, не по реформистки, по еволюционен път. Тя просто трябва да бъде съборена. И върху нейните отломки да израсте нещо свежо, което самия живот иска отдавна, за което самото битие отдавна ни зове, но ний сме глухи; а особено глухи са именно тружениците на Системата, нейните предимно усърдни труженички (като г-жа Кръстанова, като нейната вярна сътрудничка директорката на ПГЕЕ-Пловдив, като останалите началства на изгнилата отвсякъде бюрократична образователна система). Не съм привърженик на декретирането отгоре на новите правила, на директивното внедряване на... самата свобода, щото така тия неща не стават. Те стават по друг път: самият живот всичко ще породи в един естествен процес. Просто церберите на Системата трябва да бъдат изритани, за да не пречат. Държавната бюрокрация в своето всевластно самодоволство не прави нищо друго освен да охранява печалното статукво - и да вреди непрекъснато на всички, най-вече на младите хора, на учениците, но не по-малко на учителите, които искат да останат верни на мисията си. Тази компрометирала се тотално администрация-бюрокрация, изцяло вредна за растежа на новото, просто трябва да бъде премахната - и тогава новото ще почне да расте. Всичко в новото образование, за което така силно жадуват душите ни, трябва да бъде сътворено от самите реални участници в процеса, именно учениците и учителите, при подкрепата и дори с участието (най-активно!) на родителите. Няма, не е изобретен и не може да се изобрети друг път или начин. Но най-напред трябва да настъпи промяна в съзнанията. Ето, аз за това работя. Пишейки например почти всеки ден в блога си за тия неща. Няма друг път и начин и тук. Трябва много да се мисли, пише, разговаря. Ето, аз вчера направих и нещо такова, повече от час разговарях с тази чиновничка. Научих доста неща. За тях именно ми е думата.

Второ, налице са непреодолими ценностни разминавания между съзнанията на ръководния чиновнически персонал в образованието и съзнанието на ратовниците за промените, към които има честта да принадлежи и моя милост. С удивление установих вчера, че думата "свобода", примерно, направо втриса тази инспекторка, забележете, по... философия!!! Тя винаги употребяваше думата "свобода" с ето този израз: "така наречената...", "толкова любимата Ви...", "прехвалената..." и пр., тия хора явно наистина силно ненавиждат свободата, ето тук се крие коренната ми разлика с тях. По начало един философ да мрази свободата е аномалия, даже и човек с някакво философско образование би следвало да изпитва пиетет към свободата; в случая от такова нещо няма и помен. Пълна ненавист към свободата, както и към всичко онова, което й принадлежи, именно към цялата свита на свободата: суверенна личност, достойнство, избор, самостоятелност, автономия и пр. Тия неща органически не се приемат от въпросния образователен персонал, който, на тази основа, вече силно мрази и също така органически не може да понася такива като мен, хора, дето сме влюбени в свободата и това, представете си - като капак на всичко! - ни и личи в поведението, в действията, в мисленето, в говоренето, във всичко. Г-жа Кръстанова не се постара да скрие това нейно пълно отвращение от типа личност, която моята скромна персона, така или иначе, олицетворява. Всеки има суверенното право да бъде себе си, ето, така е, но въпросната административна особа по никой начин не може да осъзнае, че аз въпреки всичките й "отрицателни становища" пак ще си бъде себе си, че заради нея и дори заради цялата система от такива като нея властни чиновници аз никога няма да се откажа от себе си, аз на себе си няма да изневеря. Да, това е принципно важно: тия хора ето толкова просто нещо не могат да го осъзнаят и приемат, изглежда Системата така здраво ги държи в клещите си, че не смеят да мръднат. Явно обречеш ли се на вярност на Системата, ще й служиш до гроб, мърдане няма! Системата никому не прощава, ето, и на тях никак не е простила - и няма да им прости. Пълен отказ от собствената личност - тази жертва иска Системата от своите слуги и адепти. Те са принесли вече тази жертва и оттук-нататък вече са впримчени да й служат. Като емпирическа личност същата тази г-жа Кръстанова е много приятен човек, аз никога към нея не съм изпитвал някакви отрицателни чувства или нещо подобно, не крия, тя е приятен човек; но в своето, тъй да се рече, "социално качество" тя ми е доста чужда и дори неприятна: щото не смее да каже нищо лично, тя явно, заради хубавата си служба, е дръзнала да пожертва всичко личностно и дори... човешко. Ще акцентирам върху този момент щото го оценявам за особено важен.

Трето, за да разбера този така силно вълнуващ ме момент й казах примерно ето това:

- Г-жо Кръстанова, ето, аз вече съм уволнен, с Вашето активно участие и съдействие бях жигосан и то завинаги като "пълен некадърник", като "абсолютно неспособен да бъде учител", като "негоден за Системата" и пр. Първо, искам да Ви попитам: Вие очаквахте ли, че ще се стигне до този резултат? Вие желаехте ли го това предварително? Вие към това ли се стремяхте? Та в тази връзка сега, не крия, много ме интересува ето това: Вие сега как се чувствате след като благодарение на Вашите усилия фактически съм лишен доживотно от преподавателски права, сиреч, съм изхвърлен като мръсно коте от Системата? Интересува ме в човешкия смисъл как се чувствате, имате ли известни угризения на съвестта, чувствате ли някаква вина, съжалявате ли за нещо? Все пак сме хора, колеги и пр. На мен да ми се беше случило нещо такова, примерно, заради мен да беше пострадал така грозно някакъв човек, аз място нямаше да мога да си намеря от съжаления, а Вие лично, уважаема г-жо Кръстанова, интересно ми е да науча: как спите всяка нощ, многоуважаема г-жо, след като знаете какво ме сполетя заради Вас? Как се чувствате? - аз ето заради това най-вече дойдох на среща с Вас, това най-силно ме вълнува. Аз това искам да го задам като въпрос и на Вашата приятелка, на директорката Анастасова, щото много ме вълнува и тя как спи след като дръзна да стори това, което стори. И ще го задам този, предполагам, крайно неприятен й въпрос, включително и пред съда. Ето, задавам го Вам. С интерес чакам да чуя отговора Ви.

Знаете ли какво ми отвърна г-жа Кръстанова на този толкова интересен въпрос? Ако тя се беше съгласила да запишем разговора ни, сега щяхме да имаме същински шедьовър, е, тя те лиши, драги ми читателю, от щастието да чуеш от нейните собствени уста какво тя ми отговори на този прочувствен въпрос. Е, ще ми се наложи аз да й предам приблизително думите, щото няма как да претендирам за пълна точност; но смисълът беше ето този:

- За какво да съжалявам бе, Грънчаров? Не виждам за какво да съжалявам, да се кая, да чувствам вина, не, няма за какво да съжалявам или да се виня. Аз и сега ако се наложи пак бих направила същото, от нито една своя дума или постъпка не се отказвам, това категорично го заявявам! Ти трябва да съжаляваш че не прие протегнатата ръка, след първото ми посещение, помниш ли, когато пак много спорихме? Ти не пожела нищичко да изпълниш от моите предписания, а именно, да почнеш да преподаваш от официален учебник, а не по твоите помагала, по официалните теми, а не по някакви твои и прочие, да не се повтарям. Самият ти си си за всичко изцяло виновен. Не пожела да се наместиш според правилата в Системата, ето, беше изхвърлен от нея. Ами ти като искаш да преподаваш някакви си там твоя чиста и свободолюбива философия що не вземеш, като Сократ, да излезеш на улицата, на агората, и да почнеш на минувачите да им разказваш философските си откровения?! Преподавай на улицата, защо искаш да преподаваш в държавно училище? Я го виж ти, изхвърлихме те, щото ти така пожела, ти това избра. В нашите училища няма нужда от такива като теб, разни "сократовци", щото ти най-безсрамно се самообявяваш за някакъв си там "пловдивски Сократ", как изобщо не те е срам да скверниш по този начин името му! Да съм била аз съжалявала за нещо, да съм била аз чувствала някаква вина за неговото положение да е сега на улицата: ами ти нали това сам си го избра? Ако си кютеше както правят това другите, ако изпълняваше инструкциите, щеше мирно да си доживееш до пенсия. Сега стой на улицата и мри. Ти си си виновен за всичко, не аз, това разбери!

И в този дух, като есенция, приблизително това ми каза инспекторката по философия в Пловдив вчера. Този е централният момент от нашия разговор, който аз лично ще го запомня за цял живот. То малко ми остана да живея де, но до края на живота си ще помня тия нейни думи. Ако неправилно съм предал тенденцията на нейните думи, моля, да напише каквото иска да каже, ще й публикувам текста. Тя сама ми се довери аз да и предавам думите, е, предавам ги, според моето "чуване", според това както аз съм ги чул, както те са прозвучали в моите уши. Ако иска точно да каже каквото мисли по въпроса, да го напише, ще го публикувам тук. Съвестта ми е чиста, аз й предложих да запишем на видео разговора, тя не пожела. Пое този риск аз да предавам думите й. Предавам ги така, както са отекнали в мен. Със свои думи ги предавам, тя иначе положително нямаше точно така да се изрази. Може би и не може така като мен да се изрази, но това си се подразбира. Ние сме различни личности. И това е прекрасно. И точно затова има смисъл да разговаряме. Иначе нямаше да има никакъв смисъл изобщо да разговаряме. Тя това би следвало прекрасно да го знае, щото има известни претенции спрямо философията.

Ох, иска ми се да предам адекватно точния смисъл, но е безкрайно трудна тази работа! Пък се и изморих вече. Ще трябва да побързам, да претупам разказа си, по-скоро анализа си. Ето още един-два възлови момента.

На следващо място, оказва се, въпросната инспекторка продължава да се инати и да не приема моето суверенно право да имам оригинален и творчески преподавателски подход. Тя изглежда и не успява да схване същината на подхода ми, категорично не желае да го признае. Аз се държа като... стопроцентов философ в часовете си, щото преподавам тъкмо философия, а на нея това й е крайно неприятно, разбирате ли в какво се свежда цялата работа? Тя не може да се държи като такъв стопроцентов философ, то това е и дарба, и талант, и се постига с много практика, е, като не може, иска и на мен да ми забрани да се държа така, няма да стане това, няма да се получи, няма как да стане аз точно да се откажа от личността си за да угодя на това или онова началство! Аз пък и имам пълното право, бидейки преподавател по философия, да се държа именно като философ, а не като някакъв там... чиновник. Безброй пъти й казах вчера, че тия неща са суверенни, че става дума за неотнимаеми права човек да бъде себе си, не и не, трябвало да бъда "като другите" преподаватели, да бъда смирен, изпълнителен, покорен, бездушен, да бъда, един вид, най-презрян и унизен български даскал, е, тая няма да я бъде! Аз на малодушие учениците си няма да уча, както на нея й се иска, аз ще ги уча тъкмо на онова, което е така омразно на чиновниците: учил съм ги и ще ги уча да бъдат свободни и достойни, суверенни личности, учил съм ги, сега ги уча и за в бъдеще ще ги уча да не постъпват малодушно, като презрени плъхове, а да постъпват като човеци! Всеки в крайна сметка може да учи другите само на това, което е той самият, нали така? Всеки учи другите на това, което сам може. И в което сам вярва. Точка по този въпрос. Тя самата, прочее, инспекторката де, защо е дезертирала от учителството и се и скрила в този уютен кабинет, защо не отиде и тя да преподава малко, кеф й на улицата да иде да преподава (като мен съветва да го направи сама, сама да се възползва от умния си съвет!), кеф й да иде в училище! Ама нещо май не й се ходи в училище; аз съм забелязал кои и какви учители предпочитат да се наместят на администраторско място, но ще запазя този секрет - за да не ми се обиди някой, не че не го знаят всички де, това е една публична тайна.

Та значи инспекторката де факто не можа да отговори убедително на нито един мой въпрос, колкото повече я приклещвах с въпросите си, толкова повече тя се ядосваше и почваше да говори на моменти пълни нелепици. Примерно това, тя си повтори мантрата, която с директорката Анастасова я повтаряха до втръсване, която тази нощ някой я е написал и в блога под моето видеоизявление: че, видите ли, ученициТЕ и дори родителиТЕ били недоволни от мен! Попитах я: вие как го разбрахте това? Ами как така, разговарях с ученици! - отвърна ми тя. С колко ученици разговаряхте? - я попитах. С много! - ми отвърна тя. Колко много? - безжалостно продължавах да я мъча аз. Ами доста бяха, не помня точно! - отвърна тя. Всички питахте ли? - садистът Грънчаров продължаваше да я тормози без жал. Е, всички не съм питала! - отвърна тя. Щото и всички да си попитала, и всички до един, направо на 100% да ти бяха отвърнали "Грънчаров е много лош човек!", ти пак не трябваше да им повярваш, щото когато цяла една група от хора отговаря така единогласно, то тук има нещо крайно съмнително и подозрително - това поне би следвало да го знаеш, нали си философ? А иначе нормалното е това: всеки от нас на едни хора се харесва, на други - не. На всички който се харесва не струва обикновено нищо особено. Безгръбначните, безличните хора се харесват на мнозинството. Ний, дето сме личности, нас обикновено съвсем не ни харесват. Колкото по-стойностен е един човек, толкова по-малко хора го харесват - това поне знаеш ли? И така нататък. Темата, виждате, е благодатна. Както всяка философска - и психологическа, човешка! - тема.

Аз безкрайно обичам, даже обожавам тия теми. Затова вчера се вдигнах и в разгара на лятото, когато всички "нормални хора" си пекат белите задници на слънце край морето, край реки или басейни, където си искат да си пекат пустите бели задници, та значи точно в тия дни се вдигнах да ида в инспектората да си водя най-задушевни философски разговори със самата инспекторка по философия! Това ако не е подвиг от моя страна - сполай му кажи! Някой някога да е правил същото?! Ако има такъв друг човек, намерете го и ми го доведете. Само човеч като мен и като Сократ, сиреч, философ или, другояче казано, "луд човек", е способен да извърши такъв нравствен подвиг! И точно такъв като мен всеотдайно предан на философията човек, способен на такива подвизи, ме обявиха за "пълен некадърник" и ето, сега самата инспекторка, видите ли, ме праща да ида на улицата, на площада, на мегдана, на агората, като Сократ - да преподавам на минувачите философия! И да стана за резил, да ме фанат и да ме натикат в психиатрията, това ли иска та да ми се случи? Много жестоко бе, Кръстанова, Вий милост малко немате ли?! И Вие ли сте безжалостна и безпощадна като онази Ваша приятелка Анастасова? Мерси за комплимента да ме сравнявате със Сократ, но аз ще преподавам не на улицата, а ще преподавам в училище - щото тия училища са мои, те не са на вас, на бюрократите, та се разпореждате с тях сякаш са ваша частна собственост! Тия училища са наши, те са на нас, българските данъкоплатци, не на вас, бюрократите - това отвърнах на тъй усърдно мислещата инспекторка. Що пък тя не отиде да преподава на улицата, а мен праща? На нея значи й харесва да си клати краката на чудесното й бюро, а пък мен праща на улицата - каква наглост само, а?!

Виждате на какви подвизи и способна родната ни бюрокрация, нали, убедихте ли се вече? Аз спирам, няма повече да пиша, че се изморих, пък ми и писна. Ако се сетя за нещо важно, ще го пиша отделно, имам предвид около вчерашната среща, за която, вярвам, се убедихте, че беше много ползотворна и богата на смисъл. Ех, да се беше съгласила г-жа Кръстанова да я запишем на видео сега какъв шедьовър щяхме да имаме! Голяма загуба, спор няма, ето, сега ви се налага да се задоволявате с трохи. Животът, живият живот е по-богат от всяко изкуство, от всяка литература, той е изворът на всичко, даже и на философията. Аз ей на такива "лоши неща" уча учениците си. А на чиновничките от образователната сфера не ща да угаждам, предпочитам да ги ядосвам. Много си падам по това да ядосвам разните му там предани на Системата чиновнички, вервам, сте го забелязали това.

Казах й нещо в заключение, ето, казвам го и на вас: онзи чиновник от по-висше ниво, на когото аз съм сигнализирал за крещящите злоупотреби с власт и за фрапиращите грешки на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, и той в резултат не си е мръднал и малкия пръст да направи нещичко да я озапти и да я постави на мястото й, с това е поел пълната отговорност за нейните злоупотреби и грешки, нанесли толкова вреди на училището и на учениците. Имам предвид и инспектори, организационни експерти, и началници на инспектората, и дори самата министърка, да не говорим пък за подчинените й от апарата на Министерството. Ала неслучайно никой не си мръдна пръста - не си мръдна пръста щото Системата е такава. Тя е система на пълната безотговорност. Върхът на пирамидата носи пълната отговорност, по-долните звена си измиват ръцете с по-горните, а най-горното вместо да опере целия пешкир, нищичко не опира, министърът напуска, идва нов - и отново нищичко не се променя. Много удобна е тази система, нали така? Е, казах на г-жа Кръстанова, че като убеден враг на тази система ще направя всичко, което е по силите ми и даже свръх това един ден виновните да си понесат поне отчасти вината. Тя втренчено и уплашено ме погледна. Какво имам предвид ще се разбере съвсем скоро... à la guerre comme à la guerre - нали тъй думат в такива случаи французите? А англичаните тъй ли думаха: "at war as at war"? Леле, как злокобно прозвуча накрая есето ми, майчице, дали пък някоя чиновничка няма да се уплаши? Ще се уплаши, ама друг път...

Ами това е в общи линии. Хубав ден и приятен уикенд! Печете си задниците на плажа и не мислете за нищо. За абсолютно нищо не мислете непременно! За какво има да мислите я - некой да не е прокопсал много от мислене?! Мисленето пък особено и говоренето у нас са опасни. Видяхте аз какво постигнах като много мисля, пиша и говоря. Пратиха ме като Сократ на агората да преподавам философия, пратиха ме в... лудницата, къде ли не ме пратиха, само и само да ме накарат да млъкна. Е, аз няма да млъкна. А вий си мълчете старателно и гледайте най-вече задниците ви хубаво да се опекат на слънцето. Та да имате наесен кафяви задници - иначе какво ще правите ако задникът ви не е хубаво опечен на слънце? Как ще се покажеш пред хората с неопечен на слънце, сиреч, със суров задник? Чао! До нови срещи, уважаеми мълчащи и покорно излежаващи се на слънце... задници!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo