Във вчерашната публикация със заглавие Нашенски чудесии на чудесата, какво друго да каже човекът, не можещ да се надиви на идиотщините, които животът ни поднася всеки ден! писах, че ще ходя на визита при началничката на РИО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, там даже представих писмен вид въпросите, които ме вълнуват и който възнамерявах да ù задам. Е, ходих вчера на приема, той се състоя, време е сега да кажа нещичко за него. Та значи разговаряхме с г-жа Киркова, казах ù по-голямата част от въпросите си и чух отговорите ù, какво да ви кажа, разговорът, дето се казва, протече, както се казва в комюникетата в новините, "в обстановка на човечност и пълно взаимно разбиране"; това за човечността май го няма в комюникетата из новините, ама сега не се сещам за точния шаблон, използван в прословутите комюникета. Аз вчера възнамерявах да дам точен и пълен отчет за случилото се, за разговора ни, но сега, признавам си, съзнавам, че това едва ли е необходимо, достатъчна е да изразя общата констатация, общото си впечатление: г-жа Киркова показа разбиране на ситуацията, в която се оказах, предвид скандалното ми уволнение от ПГЕЕ-Пловдив, заяви, какъвто е обичаят, че ръководената от нея институция вече с нищо не може да ми помогне, но като човек има добрината да ми пожелае успех в предприетото от мен усилие по съдебен ред да защитя правата си, с оглед истината и справедливостта да възтържествуват, което все пак е нещо, съгласете се.
Аз по едно време предложих на г-жа Киркова, в качеството си блогър, един вид като медийно лице, да запиша разговора ни на видео, съжалих, че не се сетих да ù предложа това по-рано, но тя заяви, че не търсела медийни изяви и предпочитала да не записвам нищо. Разбира се, уведомих я, че ще изпълня обещанието си пред читателите на моя блог и ще разкажа за впечатлението си от срещата. Общо взето, оказва се, за сетен път констатирам: висшестоящите институции в образователната административна йерархия са склонни да си измиват ръцете със закона, със сега действащия закон за образованието, който наистина дава огромни права на директорите, превръща ги в нещо като самовластни феодални владетели и властелини; разбира се, това съвсем не е така, хем е така, хем не е, щото директорите, от друга страна, са доста зависими от висшестоящите звена, послушно изпълняват волята на висшестоящите началства, щото от тях именно зависи докога въпросният директор ще блаженства на поста си; по този начин, разигравайки една съвършена дипломация, някои директори в Пловдив успяха да директорстват комай по четвърт век, а най-прилежните и образцовите уверено са се запътили към половинвековно властване, примерно това може да се каже за доайена на директорския корпус в Пловдив Соли Христов, директор на СОУ "П.Хилендарски", преживял всички власти още от байтодорово време, устоял на всички ветрове на демокрацията и пр., същото почти може да се каже и за директорката на Хуманитарната гимназия Соня Киркова, които, както е тръгнало, ако Бог ги дари със безсмъртие, ще могат да седят на директорския трон повече от английската кралица Виктория, те вече комай надминаха сегашната кралица на Обединеното кралство Елизабет Втора. Както и да е, това между другото, г-жа Киркова също призна, че системата се нуждае от спешно ремонтиране, модернизиране и реформиране. Долових също така и позицията ù, че и според нея не е този начинът в днешно време директори да се разправят с другоячемислещите образователни дейци, доколкото такива изобщо ги има в пределите на системата (щото такива системата изобщо не търпи, не може да понася), а именно, както беше постъпено с мен: бях обявен за нещо като "народен враг", бях изритан по безцеремонен начин от системата, щото, видите ли, съм бил "вреден" и "опасен" човек! Имам чувството, че тя с разбиране посрещна моята теза, която най-прилежно ù развих, а именно, че демократичният дебат в училищните общности е благодатен, ала, за жалост, той не се практикува, ето, моя пример е показателен за това как се постъпва с хора като мен, явяващи се носители на един по-изявен демократичен манталитет или съзнание. Та в общи линии това е, аз си излязох от сравнително ранната среща в добро разположение на духа, имах чувството, че съм срещнал пълно разбиране и дори нещо като проста, но така потребна ни човешка солидарност, човешко разбиране. Щото независимо какви сме, дали сме директори, началници или "обикновени хора", ние, да не забравяме, сме все човеци, ето това е най-главното, това е нещото, което не бива да забравяме. Аз така разбирам нещата - и от това свое разбиране не мога да отстъпя.
Излязох от сградата на Инспектората, която е срещу Джумая джами, "на пъпа на Пловдив", дето се казва, до римския стадион непосредствено, от другата страна на джамията; навън валеше пороен дъжд, едва се прибрах, добре че си бях взел омбрелата, чадърът де. Прибрах се в къщи за да се подготвям за съда, щото от 14.00 часа се откриваше моето съдебно дяло за клевета, което съм завел срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова. И стана така, че в един момент започнаха невероятни, направо фантастични събития, като в сън, нещо повече, такива неща даже не съм си и представял че мога някога да ги сънувам: телефонът ми внезапно иззвъня, оказа се, че ми се обажда самата директорка на ПГЕЕ-Пловдив, именно подсъдимата Анастасова (!); поиска да се срещнем и да разговаряме; аз таман се приготвях да излизам, да тръгвам за съда, имах уговорена среща с адвоката си преди съдебното заседание, беше някъде към 12.00 часа; е, няма как, приех да се срещнем и да разговаряме с директорката; тя ме попита къде се намирам, казах ù, била с кола и щяла да дойде след десетина минути. Дойде в моя квартал в "Тракия", в моята махала, и там, в кварталното кафене-кръчма се наложи да разговаряме. В основни линии директорката (с която, оказа се, вече е разговаряла по телефона началничката на РИО Киркова, с която се срещнах преди около час) значи беше узряла за приемане на идеята, на моето предложение или инициатива да подпишем досъдебно споразумение, сиреч, дялото да бъде прекратено преди да е започнало. Моята аргументация е простичка: ще ми се да избегнем този превъзходен капан, в който и двете страни се оказахме, аз, примерно, наново, за кой ли път, да трябва преживявам все същите унижения, именно да доказвам и да убеждавам, този път съдията, че, видите ли, не съм "психично болен"; директорката пък, оказва се, е попаднала в още по-неприятен капан, на нея пък ù се налага пред съда да доказва обидната, клеветническата си "диагноза", че аз, видите ли, съм бил имал "чести нервно-психически разстройства", сиреч, да доказва, че клеветата ù, видите ли, не е клевета, а "истина", тоест, ще ù се наложи наново и наново, този път пред съда и пред свидетели, да ме обижда и оклеветява, сиреч, да затъва все по-дълбоко в неправомерното си отношение към моята личност, щото има нещо, наречено "личностен суверенитет" или достойнство, според което друга личност, с всичките си различия и особености, колкото и те да не ти харесват на теб лично, е свята, неприкосновена и заслужава безусловно уважение; вярно, тя продължава да смята, че нейното отношение към личността ми не било клеветническо, а, видите ли, било "самата истина" (ако съдим по писмения ù отговор, който адвокатката ù е имала неблагоразумието да напише). Разбира се, този великолепен правен и морален казус и направо гордиев възел, в който се оказахме заплетени, може да бъде разсечен по един-единствен разумен начин, именно чрез досъдебно споразумение и спогодба. Та значи в кварталната кръчма, където се проведе първият тур от нашите преговори, именно на четири очи, се разбра, че принципно директорката е съгласна да сключим спогодба и да прекратим дялото. Но се налагаше да уточним параметрите на спогодбата, наложи се по този пункт в преговорите да участват и адвокатите ни. Моята позиция е ясна: готов съм да приема спогодба при две условия, първо, писмено извинение и писмен решителен отказ от въпросната директорска "психиатрична диагноза", второ, изплащане на обезщетение за нанесените ми неимуществени, сиреч, морални щети. Понеже времето напредваше, аз бързах за срещата с адвокатката си, пък и часа на откриването на дялото неумолимо наближаваше, се наложи да прекратим разговора, уговорихме се да се срещнем с директорката пред съдебната зала, където, в присъствието на адвокатите, да продължим преговорите.
Тук ми се ще, понеже съм психолог, да обърна внимание на един чудесен момент: все пак директорката, в пълно противоречие със собствената си теза за моята "разстроена психика", дойде сама да се среща с мен, което е великолепно самоопровержение, санким, тя не се побоя да се срещне с мен, аз лично не бих дръзнал да се срещам насаме с един наистина "психично болен" човек, щото, знаем, тия хора понякога могат да са и опасни. Разговорът ни премина в много спокойна обстановка, ако директорката наистина беше убедена, че, дето се казва, "не съм наред" психически, щеше примерно поне да покани на срещата ни своя съпруг, който, както разбрах, я докара с колата си, но на срещата не присъства, останал е да я чака някъде. Имаше и един друг, вече нравствен момент на цялата сценка, който на мен лично ми беше доста интересен: оказа се, че директорката след всичко, което успя да направи с мен, именно, опозорен да ме изгони от училището, да ме уволни, да ме обяви в заповедта си за уволнение за "напълно негоден", за "абсолютно некадърен" и пр., видимо не изпитваше никакво неудобство, това за мен, признавам си, е крайно интересно, нека, ако ми позволите, да не коментирам този момент, той иначе и интересен, нека също да спестя и описанието на собствените си чувства по време на срещата, един ден, ако е живот и здраве, когато всичко отмине, може да изтълкувам всичко, но засега нека да запазя дискретност и пр.
И сега идва този памятен момент за това какво се случи в съдебната зала, пък и преди да влезем в нея. Някакъв нетърпелив читател на блога вчера привечер ме запита "Какво стана в Съда?", знаете, аз съм човек с благ характер, ето какво му отвърнах, копирам точно отговора си, написан, по моя си обичай, съвсем спонтанно:
Много интересни неща се случиха преди съда, в съда и около съда, но сега не мога да ги опиша, утре, живот и здраве да е, ще опиша обаче всичко. Случиха се сюблимни събития, неочаквани, примерно това, че за откриването на съдебните дирения беше доведена цяла сюрия или тайфа свидетели на другата страна, с две коли бяха докарани, със служебната кола на училището и с някаква частна, много приятно и дори вълнуващо беше да гледа човек тази компания, водена от доайенката на приближените до директорката инж. Лиляна Попова, дамата, която ме мрази от душа и сърце, щото имах дързостта да й кажа в лицето и публично една истина, именно, да си гледа пенсията (и някои други неща й казах), което тя едва ли някога ще ми прости. И всички се стараеха да покажат пълното си отвращение от "народния враг" и "злия душманин", с оглед, предполагам, да получат за заслугите си по-голям дял от наближаващото диференцирано заплащане! :-) Беше домъкната и някаква родителка, твърде патетична дама с театрални способности, абе изобщо се беше подготвила агитката, ала остана много разочарована, че дялото не се откри, един другар даже протестира, как именно, ще пиша утре. Предполагам, жеста му беше забелязан от директорката и ще бъде отчетен при определяне на диференцираното заплащане! :-) Та такива работи, суперинтересни, но утре ще разкажа, сега просто не съм привикнал да пиша по никое време. Имайте търпение, всичко ще разберете. Но се иска на всяко нещо неговото време. Въпреки че ми се струва трудно всичко да опиша и да предам, дали пък да не направя някое клипче? Ще видим. Но трябва да се документира случилото се, за историята...
Това написах като кратък отговор; сега откривам, че съм се увлякъл малко, опитал съм се да се пошегувам, това за старанията на някои да бъдат забелязани с оглед да бъдат почетени при определянето от директорката на т.н. "диференцирано заплащане", е просто една шега, недейте, колеги, да го възприемате така драматично, но това мое шеговито подхвърляне има за цел да ви помогне да осъзнаете какво сте се захванали да правите. Аз съм човек, който преподава етика и право, много години съм преподавал тия предмети, навлязъл съм в дълбочина в тях, заслужава си, ако искате, да се вслушате в коментара ми по този тъй щекотлив проблем. Съвсем вкратце ще си позволя да кажа, като експерт, ето какво, което имам чувството, че не осъзнавате: о`кей, идвате да свидетелствате в полза на шефката си и да злословите против мен, но има един тънък момент, който би следвало да породи у вас известно неудобство, а именно - та тя ви е шефка, по дяволите! Схващате ли за какво става дума? Да ви помогна ли още? Размислете, моля, опитайте да изтълкувате във вярната посока този многозначителен факт - или това обстоятелство. Ще ви помогна малко, щото имам чувството, че сте затруднени да схванете. Ами разбира се, че има известен или лекичък момент на безчестие: да оплюеш колегата си с оглед да угодиш на шефката си, нали така? Вие с лекота сте се съгласили да свидетелствате в нейна полза, щом сте нейни свидетели, нали така? Да, обаче тя ви е шефка, вие сте под нейното ведомство, под нейна власт, вие много зависите от нея, от мен изобщо не зависите - сфащате ли вече накъде бия? Ами оформя се крайно интересна нравствена ситуация, ето, да ви помогна още малко, ще кажа и това: присъстваше сред свидетелите и педагогическият съветник, младо момче, психолог, аз лично имам добри впечатления за него, той беше свидетел на всички ексцесии в месеците преди уволнението ми; директорката го постави в ситуация на ужасно изпитание, момчето се червеше много пъти или просто мълчеше от преживявания конфуз, щото явно разбира всичко, но в служебно отношение е приклещен ужасно, та ако каже една думичка само в моя защита, сиреч, ако се опита да бъде безпристрастен, той мигновено, понеже е зависим изцяло от благоволението на шефката си, ще ù стане крайно неприятен, което ще доведе дотам, че най-малкото ще му бъде дръпнато ушенцето, а пък е много възможно и да не бъде продължен договора му, сиреч, да загуби работата си. Признавате ли го този конфузен момент? Все пак сте учители и възпитатели, страшно е, ако изобщо не съзнавате това! Наистина е страшно това, че изобщо сте се съгласили да свидетелствате за шефката си, тази работа, признайте си, е възмръсничка, много хора не биха се съгласили, особено ако имат някакви, така да се рече, морални скрупули.
Ама разбира се, че свидетелят пред съда ще говори "истината и само истината", ала аз съм готов да се обзаложа с всеки от вас, дето сега се чувствате засегнати от тия мои "философщини" и "писаници", че всички вие пред съда ще говорите само угодни за шефката си неща, все неща, които подкрепят нейната теза, никой, обзалагам се, няма да посмее да каже нещо, което да не е изгодно на шефката си, а да е угодно за мен, щото това е равностойно на безумие. А в същото време, отбележете, вие сте под ведомството и властта на шефката си, давате ли си сметка колко изобщо струват такива свидетелства в очите на страничния, непредубедения човек, в случая на съдията? Не си давате сметка, така ли? Е, оставили сте се да бъдете използвани, да бъдете употребени за нечии цели, сякаш не сте человеци, а нещо като вещи или предмети - съзнавате ли поне този важен нравствен и психологически момент? Аз съм философ и моята работа е да дълбая тъкмо в тия толкова неприятни моменти, за които цялото човечество предпочита да мълчи. Е, изпълнявам си работата като философ в случая, поемайки всички рискове, и то не за друго, а защото по този начин ви помагам; ако искате ми благодарете, ако искате, ме намразете, изборът си е изцяло ваш. Ваша воля. Аз обаче съм длъжен да кажа това и вашето неудобство там, пред съдебната зала и по-рано, когато пред сградата на съда вашата сюрия или тайфа (не приемайте толкова на сериозно тия думи, просто те изникнаха в съзнанието ми в първия момент като ви видях, затуй, не за друго, ги пиша!), та значи вашето собствено неудобство - никой, повтарям, никой от вас не посмя да ме погледне в очите, от какво, моля, се срамувахте толкова?! - подкрепя тезата ми относно гафа, който вашето съгласие да свидетелствате в полза на шефката ви съдържа в самата си сърцевина. Точка. Помислете ако искате над думите ми. Проблемът си е изцяло ваш. Аз каквото мога го правя с оглед да ви помогна, сиреч, изпълнявам си дълга. Понеже съм преподавател по етика, ето, приемете, че ви изнасям в случая един твърде полезен нравствен урок. Вярно, обявен съм от вашата толкова любима шефка за "най-некадърния учител", но нека, аз от това нещо изобщо не се смущавам, а гледам да си изпълнявам дълга. Учители и възпитатели като вас трябва да имат доблестта да възприемат с благодарност такива нравствени уроци, щото те съдържат огромен, направо безценен смисъл. Ний, възпитателите и учителите, не сме никакви възпитатели или учители ако почнем да мразим оня, които има добрината да опитва да ни каже нещо важно, което сам е научил - и затова се смята за длъжен да ни го каже, да ни предпази от глупави постъпки, от излагации и пр.
Аз вас за нищичко не ви виня. Разбирам конфузната ви ситуация. Как можете да излезете от нея сами решете. Аз ви показах как изглежда поведението ви, погледнато отстрани, обективно, не само в моите очи, а, примерно, в очите на моята адвокатка, която направо се сащиса като ви видя! Щеше да падне от изненада, наложи се да я подкрепя в последния момент, наистина за малко щеше да падне от удивление адвокатката ми като ви видя. Тя, горкичката, само се прекръсти. Разбира се, има нещо още по-важно: да се чуди човек и да се мае кому е хрумнало в акъла чрез свидетели да опитва да "доказва" една толкова екстравагантна теза, именно, че вашият колега, моя милост, драги колеги, "не е наред с акъла" (!), и то публично, и то пред съда, давате ли си сметка какво това значи? Ами този умник направо иска да ви подведе и вие да станете съучастници в клеветата, за наказването на която е заведено това дяло, разбирате ли сега за какво става дума?! А един грях, ако е споделен от повече хора, не става по-малко грях, някои хора явно страдат от доста неверни остарели представи. Имащи направо комунистически генезис: в онези, в "блажените времена" така нареченото "колективно мнение" имаше решаваща тежест, в днешно време ако ще цялото човечество единодушно да твърди нещо, а само една личност да казва противното, това изобщо не значи, че тия, дето са повече, мислят "по-правилно", ето това поне се опитайте да разберете. Та значи адвокатката или, направо да го кажем, шефката ви, са ви поставили, без вероятно да си дават сметка какво точно правят, в тази свръхконфузна ситуация, която ми прилича на опит да гасиш пожар като плискаш кофи... бензин в него, сфащате ли какво ви се налага да правите, разбирате ли сега каква роля са ви отредили?! Помислете повечко, аз спирам. Нека и адвокатката ви да помисли, г-жо Анастасова. Размишлявайте, ето, уважаемата госпожа Съдия ви даде предостатъчно време за размисли: до 25 ноември, когато ще се състои следващото заседание по това очертаващо се да бъде, както сами се убедихте, историческо съдебно дяло, пред което нищо чудно може да помръкне и славата на знаменития съдебен процес на великия Сократ. Нарочно пиша така помпозно, защо го правя се опитайте сами да разберете. Пък си изпълнявам и ролята на философ: да дразня - с оглед да подбудя замислянето на дадени хора. Такава като философ ми е ролята. Ний, философите, сме като конските мухи или като комарите, страшно сме досадни, жилим, но пък сме полезни, с оглед незаспиването на мисълта на человечеството. Толкоз. Спирам веке.
Ами това е. За да завърша своя очертал се да бъде безкраен "репортаж" от залата на съда - виждате какви любопитни и интересни за изследване нравствени и психологически моменти се очертават около туй дяло, не мога да им устоя, простете, но такъв съм си! - ще кажа в завършек следното. Като влязохме в съда (трите подсъдими, двете адвокатки, моята и на подсъдимите, моя милост като тъжител, тайфата бойко настроени свидетели останаха извън залата, не сфащайки, че дялото е открито и могат и те да присъстват, така и така са дошли, поне да видят и да чуят нещичко) съдийката откри дялото и призова, както и очаквах, към спогодба на страните. Моята адвокатка веднага прие, показа готовността ни да преговаряме за споразумение. Другата се съгласи. Съдийката разпореди да ни се даде време да обменим мисли. Навън, извън залата, в един ъгъл на коридора се проведе първия тур от трудните преговори. Другата страна прие условието за извинение и в пълно противоречие с него се заинати да не приема искането ни за изплащане на обезщетение! Давате ли си сметка какво означава това? Примерно, шибваш един юмрук в зъбите на някой, счупваш му някой и друг зъб, пък после, като те призове той в съда, дръзваш да нахалстваш и му заявяваш: абе извинявай, счупих ти зъбките, ама ето, извинявам ти се, но пък обезщетение никакво няма да ти платя! Нещо такова се получава, особено ако вземем предвид, че душевните мъки и терзания, които аз бях принуден да понеса, са значително по-болезнени и страшни от физическата болка. Да, ама ето, това другата страна не ще да го признае и не ще да се реваншира с обезщетение за понесените, за изконсумираните вече вреди или щети от морално естество. Когато влязохме в съдебната зала и заявихме, че не можем да се споразумеем, съдийката поиска да разбере в какво се разминават позициите на страните. Моята адвокатка заяви нашата позиция: извинение и обезщетение, което в парично изражение е 50% по-ниско от заявената в тъжбата сума (за да не си помисли някой, че искаме някаква астрономична сума, съм принуден да кажа и точното число: искаме обезщетение от 1500 лева, което е половината от поисканата в тъжбата сума, сиреч, искаме една по същество символична сума, поне колкото да си покрия разходите за адвокати). Адвокатката на другата страна без да се церемони много-много чистосърдечно заяви, че те, видите ли, нямали били да плащат никакво обезщетение, което, съгласете се, е доста странна позиция. Както и да е, госпожа съдията даде срок за размисъл на другата страна, явно се налага да помислят повечко, ето, желая им успех в размислите!
Изморих се, я да спра дотук, а, какво ще кажете? Вие сигурно също капнахте, убеден съм в това. Аз пиша тия неща, щото, дето се казва, вече съм се хванал на хорото, като се фанеш, ще рипаш, няма накъде да се дърпаш. Описвам тия чудати феномени на нашия живот, на живота, който ми биде отреден от милостивата съдба на мен, по причина на това, че в тях прозира истината за това какви сме ний, съвременниците, в ето този исторически и преходен момент. Не сме добре, нали така, нещо дълбоко не е наред, нещо вътре в нас самите, щом се държим по този начин. Аз така виждам нещата, ето, честно ги казвам точно както ги виждам. Нека това да се смята за страшен грях, нека да ме ругаят, нека да ме плюят, нека да ме обиждат, че съм бил "луд" и прочие, тяхна воля. Аз обаче няма да мълча.
Като свърши историята в съда, излязох да се поразходя. За щастие на главната улица на Пловдив след малко срещнах един човек, с който ми беше много приятно да разговарям. Бивш учител от ПГЕЕ-Пловдив, един от неколцината доайени и най-велики учители, които това знаменито навремето училище е имало. Той също беше мигновено уволнен и пенсиониран от новата директорка, също е много обиден, не за друго, а щото го е направила по крайно обеден начин. Та си поговорихме с него. Оказа се, че и той четял блога ми всеки ден. Хвана се човека за главата и каза: е, Ангеле, какъв е тоя комунизъм бе, братко, дето ни се стовари на главата?! Няма да кажа името на този човек, не за друго, а защото... да има момент на загадка кой е по-точно или именно. Комунизъм в терминологията на този човек, пък и в моята терминология е точно това: пълното незачитане на личността, на достойнството на личността, на правото ни да бъдем личности, да се ползваме от свободата си, това е същината на комунизма, не нещо друго е комунизъм, не слушайте тия, дето ви лъжат, че комунизъм било нещо друго. Комунизмът е страшна ненавист спрямо личността и ужасно грозно преклонение пред всемогъществото на комуната, дето била имала право да мачка личностите както си иска. Тази е същината на комунизма, а най-лошото е, че този комунизъм си стои непокътнат в толкова много души, в душите на толкова много хора у нас: ний затова нямаме никакъв напредък, причината е, че личностното у нас продължава да е тотално пренебрегвано и елиминирано. Да си личност у нас е същинско проклятие, нека пак да повторя най-изстраданата истина, на която животът ме научи...
Е, някои хора не позволяваме да ни мачкат. Държим да сме личности. Не се отказваме нито от свободата си, нито от достойнството си. И затова сме "врагове". Затова ни и мразят толкова. Е, бъдете личности, това ви пожелавам, сиреч, не се оставяйте комунизмът да ви гази и унижава! Изобщо комунизмът не си е отишъл, той продължава да вилнее в душите на много хора, комунистическото презрение към личността и към личностното отношение към нещата от живота си стои непокътнато и е разпространено в застрашителни масови мащаби: е, бъдете личности, борете се за правото си да бъдете достойни човеци! Да, това само ви пожелавам - щото оттук всичко останало тръгва и започва. Това е най-важното мое пожелание според мен в този контекст, което мога да ви отправя днес. Чао и до скоро!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
32 коментара:
Ще отговаряш за това, че ни описа и представи като идиоти, ще те дадем под съд, това няма да ти се размине, нещастник такъв!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Г-жа Анастасова ще загуби и това дело. Очевидно е. Защо ли? Защото е декларирала пред съда, че е готова да поднесе извинения! Това означава признаване на вина. От тук насетне делото става елементарно. Съдът трябва да присъди обезщетение и толкоз.Това обезщетение трябва да покрие направените разноски от ищецът и да обезщети, донякъде, причинените му неимуществени вреди. Единственото утешително е, че в това дело Директорката не може да ангажира финансово учебното заведение, а трябва да покрие ВСИЧКИ разноски от собствения си джоб. Но това си е неин личен проблем.
Ти май си ивярваш,в това което пишеш!
Ще видим как ще приключи процесът. Това ще покаже на кого и за какво да вярваме и на кого - не.
Весел Патилан
То за хората с неизродена чувствителност и сега е пределно ясно кой е правия и кой кривият, ама явно някои са си загубили усета за нещата щото чувствителността им е повредена или извратена...
Грънчаров ще загуби делото защото очевидно е луд, а госпожа Анастасова е най-добрата и човечна директорка, която ТЕТ-ЛЕНИН е имал в своята славна 50-годишна история.
"госпожа Анастасова е най-добрата и човечна директорка, която ТЕТ-ЛЕНИН е имал в своята славна 50-годишна история."
Добра шегичка! Г-жа Анастасова е на ниво като администратор само с другарката Такова. Тези, които познават историята на Техникума ще го потвърдят.Разликата между двете е само в това, че Такова след 6 месеци изпълнения беше "издухана" от директорския кабинет, а Анастасова продължава да го обитава. До кога ли???
Ние от колектива на тета не приемаме вашия опит да принизите госпожа Анастасова като я сравнявате с недоразумението Такова. Това е злобна инсинуация. Госпожа Анастасова за краткото си управление постигна повече, отколкото всички предишни директори, включително и прехваления от Грънчаров бивш директор Паунов. Тя е роден талант и най-вече е изключително отзивчива, колегиална, справедлива, безкомпромисно честна, искрена, поради което целият колектив я уважава от цялото си сърце. Дано ни управлява още много години!
Вие от "колектива" разберете в кое време живеете - на колектива ли или на кадърните специалисти. Очевидно ви е много удобно да имате за директор на професионално учебно заведение филолог. Като погледне дъската след урока ви да не разбере на какво сте учили учениците в изминалия час - на история на техниката или на съвременните й постижения. За това ви е удобна г-жа Анастасова, която лесно можете да ухажвате с комплименти и която не се интересува какви специалисте сте. Все истински директор веднага ще прецени как си вършите работата и колко "тежите" пред учениците другарки от "колектива".
И трите помощник-директорки са инженери, те разбират от техника. Госпожа Анастасова може да не разбира от техника, но за сметка на това тя е страхотен мениджър, разбира страшно много от управление, аз затова я определих като най-добрия мениджър на ТЕТ-а от създаването му досега. Което е самата истина - за ония, които разбират и не са пристрастни като Вас.
А най-важното е, че госпожа Анастасова, нашата любима директорка, е изключително човечна, отнася се с любов към всеки член на нашия сплотен колектив. Ангел Грънчаров не беше член на нашия колектив, той беше наш враг, който работеше за внасяне на раздори в него, в името на колектива госпожа Анастасова напълно правилно го уволни. Демокрацията на никого не позволява да се поставя над колектива и колективния интерес!!!!!
Грънчаров стига си писал разни коментари за да ни правиш по-големи идиоти отколкото сме! Засрами се малко, подлецо!!!!!!!!!!!!!!!!!
"Госпожа Анастасова може да не разбира от техника, но за сметка на това тя е страхотен мениджър" !???
И Йорданка Господинова не разбираше от техника, но си "тежеше" на мястото в директорския кабинет. Като е такъв администратор*
защо всяка нейна заповед, оспорена пред съд, се отменя?! И какви са тези безсмислени дела с Грънчаров. Защо при Паунов този човек си беше един от редовите учители, а сега се превърна във враг?! Защо този "страхотен" администратор закри Контролно-измервателната лаборатория? Знаете ли как се получава лиценз за такава лаборатория? Защо уволни такъв доказан специалист като Калин Христов? Защо се унищожава засиленото обучение по френски език, което беше традиционно още от създаването на Техникума? Защо лиши училището от, макар и скромни, наеми от кафето-бюфет и службата по трудова хигиена? Къде ще хапват сега учениците? Ще кажете заведения много, но тук можеха да се уговарят по-ниски цени за закуските им. Това ли ви е страхотния мениджър, другарки от колектива, които се нуждаете от любов и сплотеност. А твърденията, че стои наравно с такива директори, като Ичевски, Кирова и Рашков, ако не са направо смехотворни, то издават или пълна некомпетентност или безочливо сервилничене, драги другарки от "колектива" на мисловната импотентност.
* Българската дума за "мениджър"
От статията Ви останах с впечатлението, че имате желанието да подканите едно определено общество към събуждане! Подкрепям Ви! Нека всички се събудим, нека всички използваме главите си главно, за да мислим, а устите си най-вече за да изрзяваме нашите собствени мисли и емоции.
Но за съжаление, в коментарите по-долу забелязвам искрения отказ от каквото и да било събуждане, по-скоро виждам желанието сънят да продължава. Ех, колко сладко!
Жалко само, че светът върви само и единствено към промяна и такива души в състояние на сумнамбулизъм в един момент ще се събудят много разочаровани, че всичко това е било само един сън - лош или хубав, но сън!
Пожелавам им все пак да намерят качествата чест и достойнство някъде из себе си! Ще им бъдат нужни!
Благодаря!
Успех!
Господинова лека и пръст беше авторитарна, а госпожа Анастасова е либерална и демократична, същото може да се каже и за Ичевски, Кирова и Рашков. От госпожа Анастасова по-добър директор не сме имали. Тя направи парно, много други неща, грижи се за всичко, повиши ни и заплатите. Заведе ни на семинар в чужбина. Обичаме я всички, и ученици, и учители. Нашият колектив е щастлив че директор ни е госпожа Таня Анастасова. Няма да позволим да ни я отнемете!
Тази другарка съвсем е изкукуригала чудя се само дали схваща колко се излага....
Кметството ви направи парно отопление, благодарение връзките на съпруга й - зер новата директорка трябва да натрупа някакъв актив.Повиши ви заплатите, но на кого и по какви критерии? Заведе ви на екскурзия в Хърватска с пари от бюджета на училището - това си е направо престъпно разхищаване на държавни средства. Харчи за безсмислени съдебни дела от същия бюджет. Кой от директорите го е правил. Но защо ли пиша за всичко това? Все пак човек трябва да води дискусия с хора, които могат да мисля, а тук, като на футболен мач, само се вика "Анастасова, Анастасова е нашата мечта! Ура, ура, ура!"
Е, нека пък и да е така... От едно блато какво можеш да чуеш?
Некадърните винаги завиждат на талантливия човек ето и вие с Грънчаров завиждате на госпожа Анастасова понеже ви превъзхожда безгранично затова и правите всичко това да и подливате вода. Но няма как да си постигнете целта защото както е писал поетът "Не се гаси туй що не гасне!".....
Г-жа Анастасова ли е талантливата? Та и Мими Михайлова и Минкова са къде, къде по-добри литераторки от нея. А Михайлова се прояви и като добър администратор. Ето заслужено е директор на българското училище в Прага, за което Таня може само да мечтае. Но за това място се искат качества, а не партийни протекции. А вие как решихте, че аз и Грънчаров сме некадърни? Вие имате ли като нас Първи клас квалификация? Колко книги сте написали и издали? Е, имате извинение - не ви остава време за това, защото от сервилничене и хвалебствия къде време за нещо стойностно. Треперите си за мястото, защото първият свестен директор ще ви издуха като мушичка от него и никой повече няма и да се сети за вас. А нашата цел е този техникум да се върне на нивото, което е заемал благодарение на качествените учители и ръководство, които е имал.
Мими Михайлова е властолюбива и затова отиде чак в Прага да си задоволява властолюбието, а госпожа Анастасова си пожертва спокойствието и здравето за да работи за доброто на нашия колектив. За нея интересите на колектива стоят над всичко друго, в това се състои и до това се свежда нейното нравствено превъзходство над такива като М. Михайлова, като Грънчаров и като тебе. Ако Грънчаров не се представя в случая за друг. Кой си ти, би ли си подписал под думите си или си производна на този нещастник Грънчаров?
20 коментари ! То си е цял дискусионен клуб на ПГЕЕ!Аз работя в СОУ и проблемите ги обсъждаме на оперативки .
Аз съм си аз! И не се подписвам, защото не ми се ходи по съдилища да отменям глупави заповеди за наказания и уволнение. Който не хвали директорката в това школо, в което се превърна Техникума, това го чака! А ти с ибрика защо не се подпишеш, та Анастасова да знае кого да хвали и на кого да дава бонуси? Каква квалификационна степен притежаваш, галенико на властта? Защо и ти не отидеш чак някъде като Мими Михайлова да ръководиш българско училище? Защото за това се искат професионални качества, ето защо! Иначе си готова, нали, другарко от колектива? И не си властолюбива? Чакаш колективът да те издигне, нали? Защото сама не можеш.
Аз съм била вече директорка и пак ще бъда - стига да поискам. Но откакто госпожа Анастасова ръководи нашия колектив не само аз, но и целият колектив (с нищожни изключения) е напълно доволен от нейното ръководство, а най-много са доволни учениците, понеже рязко се вдигна успеваемостта, особено пък след премахването на Грънчаров. За един месец след уволнението му новата преподавателка по философия успя да обучи учениците така, че те се представиха бляскаво, в някои класове успехът беше над 5.50 тоест отличен. И по много други предмети е така. Особено големи успехи бяха постигнати в обучението на учениците ни по техническите предмети понеже това е основното за една професионална гимназия. При Паунов обучението по тия технически предмети беше в плачевно състояние, но сега за няколко години нивото се вдигна рязко благодарение на грижите на госпожа Анастасова, на госпожа Камелия Стоянова и изобщо на целия ръководен състав, пък и на целия педагогически колектив, защото в нашето училище колективизъм и демократизъм за едно и също нещо. Госпожа Анастасова обича градивната критика а не безплодното критикарство от типа на грънчаровото. Така че няма какво да се боиш ако си наистина работещ в ПГЕЕ ама се съмнявам. Грънчаров фактически сам се уволни защото той не харесваше системата, а не го е уволнила госпожа Анастасова, тя само изпълни желанието му да се махне. Ние обаче имам предвид колектива на ПГЕЕ смятаме, че съществуващата система е много добра просто човек трябва да има хъс за работа и да работи, а не да бъде претенциозен мързеланко като Грънчаров........
Благодаря на всички участници в тази чудесна дискусия! Много ми е интересна, наистина, по тази именно причина до този момент се въздържам от участие в дискусията - понеже не желая да я развалям. Аз съм се изказвал прекалено много по всичките тия проблеми, моята позиция е пределно ясна, как аз виждам нещата съм го представил безброй пъти, тъй че наистина сега повече не е нужно да се изказвам и да влияя някак на участващите в започналата дискусия. Да се надяваме, че моята намеса в този момент няма да прекъсне дискусията, ще ми бъде интересно да се включат и други хора, включително приканвам към изява и хората, които са предмет на обсъждане, примерно г-жа Анастасова, другите дами от ръководството, някои други представителки на "колектива", които кой знае защо така упорито мълчат и пр. Този е начинът, този е пътят за постигане на истината по такива важни и сложни проблеми, в които има различни оценки на случващото се: дискусията, свободният и демократичен дебат, този е пътят, за жалост, в ПГЕЕ-Пловдив тази възможност не беше използвана, "колективът", под влияние на ръководството, не пожела да се включи в предлагания от мен и то толкова дълго време демократичен дебат по най-острите, най-горещите проблеми на училищния живот. Ала ето че сега някои хора сякаш започнаха да се отпускат, което е чудесно, е знак за настъпваща промяна, която аз, разбира се, приветствам с цялото си сърце!
Ти Грънчарски изобщо не си диалогичен и ето сега след обаждането ти дискусията положително ще прекъсне :))) Колективът те мрази тъй че хората не желаят да се обаждаш - защото ни изтормози със своите критики, млъкни малко и спри да дразниш така грозно хората от нашия колектив!!!!!!!!!!
Пак сам аз от СОУ-то и съм мъж .Името е без значение.
Коментар : успех 5.50: има и по-мързеливи учители с успех 6.00
Успели ученици в миналото : сега работещи инженери в BG и чужбина колко са? Някой беше казал , че "мързеливият" учител в час развива УМСТВЕНИТЕ способности на учениците .
От СОУ-то Коментар на!!!!!!!млъкни, спри,дразниш :интересна дискусия от УЧИТЕЛИ
Коментар на " не си диалогичен " : има диалози и то доста
Не знам колко беше средният успех на учениците на Асса-та, но не беше повече от 4,50. Та, високи бележки лесно се пишат и те не могат да са определящи за работата на учителя. За това има независими проверки, като провеждане на матура - въпросите и проверката им се извършва на министерско ниво. То затова и много хора бяха против тях - изведнъж "лъсна" кой как си е вършил работата, госпожо ех директор. Не ви вярвам, че отново ще бъдете такава, защото никога не сте била. Замествахте известно време Камелия Стоянова, но това е друга длъжност. Катя - гл. счетоводителка, е замествала Анастасова и то доста успешно, защото е умна и организирана. Но и нея я "прецакаха" на конкурса, както навремето Тонито Менева в полза на Татяна Вълкова - едно друго, известно с "успешното" си ръководство, недоразумение. Като дойде Паунов какво направи - смени цялото ръководство и толкоз. От това ви е страх най-много и за това сте се хванали като за спасителен пояс за статуквото. Всяка промяна ще е гибелна за хора без качества.
Така е , ама "луди" учители като Г-н Грънчаров са отсранени от системата.
поне да си вземе обещетението от 1500 лв и да плати на адвокатката си
Много интересни коментари. Веднага става ясно кои са написани от г-жа Анастасова. Защото не вярвам, редовите учители да са паднали толкова ниско, за да се слагат на тази пишман Директорка!
Ангеле, тази жена заслужава да бъде осъдена! Защото е вредна за ПГЕЕ Пловдив! Гимназията загуби много, като учебно заведение заради късогледството и липсата на елементарна техническа компетентност от страна на тази жена. Хората са възмутени от безцеремонното и гадно отношение към учителите. Най-интересното е, че самата тя се определя, „като един остър кинжал, който ти се забива в гърба, когато очакваш най-малко“.
За Бога брате не я оставяй да се измъкне!
Този последният коментиращ лъже безобразно! В нашия колектив няма възмутени от госпожа Анастасова, защото няма от какво да сме възмутени, та тя е толкова добра и справедлива, от какво да се възмущаваме? Тя към всички се отнася най-човечно и по тази причина всички я обичаме. Ако има някой, който е толкова злобен, че да мрази госпожа Анастасова, този човек е или завистник или извратен или пък иска да и седне на мястото. У нас винаги е имало завистливци, които не могат да понасят истински способните и добрите хора и ръководители като госпожа Анастасова.
Публикуване на коментар