
Връщам се от разходката си. Видях много влюбени двойки и се впечатлих; изглежда есента наистина е романтичен сезон, не по-малко от пролетта. Да, но след разходката в съзнанието ми се завъртя следната досадна мисъл, която няма да ме остави докато не я изразя "на хартия"; ето, правя го:
Няма по-жалка картина от влюбеният мъж; в любовта ний, мъжете, си губим изцяло ума. На влюбените жени обаче любовта сякаш съвсем не им се отразява; причината изглежда е това, че те, милите, просто няма какво да губят, другояче казано, онова, което може да бъде загубено в любовта, те поначало си го нямат.
Забележка: Моля изказването ми да не се приема като прекалено дискриминационно или сексистко. Силата на жената, благодарение на която тя дължи своята женственост, по общото разбиране не е умът, а... чувствата, чувствителността, женската душа е женска доколкото се владее от чувствителността. Съвсем не е вярно това, че умът превъзхожда чувствата, нещо повече, съвсем сигурно е, че чувствата превъзхождат ума - поради което жените имат ред предимства пред нас, мъжете, превъзхождат ни многократно в психично отношение.
Е, от това, че умът е мъжка потенция, съвсем не следва, че няма мъже-глупаци - или пък че няма жени, които са значително по-умни от повечето мъже. Но глупавият мъж е значително по-малко мъж, умната, ала нечувствителна жена е толкова по-малко женствена.
Казват, че мъжете особено силно се били впечатлявали от ума на мъжа. Което именно и показва за сетен път, че всеки пол търси и цени в другия онова, което сам няма; затова и половете са си и така необходими, съставлявайки двете субстанциални половинки на цялото, наречено човек.

3 коментара:
Хех, хомосексуалните уклони и женомразтвото на Грънчаров отново изплаваха на повърхността - за пореден път.
Госпожо Анастасова, нищо добро ли не намирате в Грънчаров?
И какво "хомосексуално" намери в тия разсъждения? :-) Или хомосексуалното е у теб самия, в твоята глава?
Публикуване на коментар