Фейсбук тази сутрин кипи от много коментари, особено по повод терористичния акт в Париж; опитах се да се ориентирам във всичко, дори да се включа тук-там в дискусиите - понеже тия реакции са ми интересни, особено предвид това, че пиша в момента помагало по вяра и религия, един вид темата директно кореспондира с ония въпроси, които ме занимават напоследък. Ала нямам време на всичко да обърна внимание, ще ми се и нещичко да напиша. Имам доста натрупали се проблеми за осмисляне и за писане по помагалото, примерно ето тези (записвам ги, с оглед да не забравя някой):
- "Има Бог, има морал, няма Бог - няма морал, следователно всичко е позволено" - така ли е, истина ли е това?
- Какво представлява човекът, който няма понятие или съзнание за грях?
- Съзнанието за вина у вярващите и безбожниците, какво е общото и различното?
- Кой ни е дал живота - Бог или... родителите ни? На кого следва да сме благодарни за това, че сме живи, че ни има?
- Истина ли е, че нито една вяра, нито една религия не учи да човек да убива човеци, другояче казано, че всяка вяра в Бога и всяка религия забранява такъв страшен грях като убийството? Е, дали не се оказва, че само безбожничеството може да подтикне човека към убийството, към това да убива?
- Допустимо ли е да защищаваме свободата си с военна сила, нехуманно, с прилагане на насилие, на груба сила срещу други и различни хора, хора с други разбирания и култура?
И т.н., сега нямам време да изброя всички ония проблеми или въпроси, които витаят в съзнанието ми, а причината е, че след около половин час трябва да тръгвам за телевизията, в която водя своето предаване. Още не съм решил и каква ще е темата на това излъчване на предаването, имам големи колебания, аз вече писах за това - явно ще мисля по темата и ще решавам в автобуса, на път за телевизията. Разбира се, предвид това, че съм притиснат откъм времето, няма как днес да коментирам случилото се в Париж вчера, общо взето моята позиция, забелязвам, е защитена от други хора, което ме облекчава; примерно ето това: Казус: винаги ли е добре непременно да се възползваме от всяка свобода - без да се замисляме за последствията?; виждате, че така формулиран, този казус е добра предпоставка за дискусия, е, и той отиде в папката, в която трупам материал по помагалото си (имам предвид това, което пиша сега, това за вярата и религията). А че има нужда от такова помагало се демонстрира по най-убедителен начин от последните събития, и тези в Париж, и евентуални такива ексцесии и е нас, където е не по-малко опасно, не ми се мисли докъде може да се стигне ако крещящата нетолерантност към ценностите, културата и вярванията на другия, на различните, на малцинствата е стигнала до крайна степен. Да, наистина не ми се мисли докъде може да се стигне предвид и на това, че медиите у нас не си изпълняват мисията да помиряват, по-скоро правят обратното, насъскват ни едни към други, което е много опасно.
Понеже наистина времето ми напредва, да кажа няколко думи и за вчерашното ми явяване в... полицейския участък, аз вече писах за това, вярвам, си спомняте: Несресани утринни разсъждения по всякакви въпроси, свързани с богоявленския ритуал и с извикването ми в... полицейския участък днес!. Налага се все да кажа за какво се оказа че ме вика полицейският инспектор. Ето за какво било.
Както и можеше да се очаква, с писмена жалба в полицията срещу мен се е обърнала една дама, която се е била почувствала... обидена заради това, че някой бил злоупотребил с името й - написвайки коментар, под който е сложил нейното име! Представяте ли си, някой анонимен пише нещо, слага под писанието си някакво име, и хоп, мен ме викат в полицията да давам обяснения, щото някой си се е пожалвал, почувствал се е обиден от този коментар, който, видите ли, не бил негов! Младият полицейски инспектор се чувстваше доста неудобно че му се налага да се занимава с такава глупост. Е, трябваше да снеме моите показания, аз му заявих, че в моя блог, първо, няма цензура, аз не трия никакви коментари (с изключение на неприличните, на вулгарните, на хептен просташките), второ, казах му, че най-обижданият в моя блог съм тъкмо аз, но въпреки това се виждам принуден да понасям всекидневните обиди и оплювания, дето се сипят така обилно връз личността ми (свободата има и някои леки... неудобства!), трето, заявих му, че внушението на жалващата се, че евентуално аз самият да съм написал нейния коментар е абсолютно неоснователно по простата причина, че на мен не ми се налага да пиша анонимни коментари предвид това, че всичко, което искам да кажа, винаги го подписвам със собственото си име, аз съм принципен противник на анонимното писане, което се прави обикновено от хора аморални, малодушни, безволеви, прави се от хора с явните наклонности на мерзавци. Горе-долу тия мои обяснения записа полицейският инспектор, заяви, че не вижда някакво нарушение на закона и ме пусна да си ходя; извини ми се, че му се налага да изпълни такава една процедура. Аз ми изразих удивлението си, че полицията може да бъде занимавана с такива неща, но ето, оказа се, че могло. Предполагам, и прокуратурата може да бъде занимавана. Възникна въпроса за това може ли да се докаже кой е писал това или онова, прави ли се такова разследване от полицията, полицейският инспектор обаче не пожела да влиза в обсъждане по тия въпроси. Очевидно може. Е, да разследват тогава кой какво е писал, стига да става дума за сериозни престъпления, не за дреболии, примерно, че някой се бил почувствал засегнат от нечии думи, при това неизвестно чии...
Толкова по този повод. Няма да трия никакви коментари, с изключение на пълните простотии, на грозните и вулгарни, на мръснишките изказвания. Има всякакви хора, с всякакъв морал, има много мерзавци, е, аз не мога да им забраня да бъдат такива - щом така са решили. Свободата наистина има ред неудобства, които трябва да понасяме някак, по една-единствена причина: че въпреки всичко тя е благо, а пък алтернативата й, именно несвободата, тиранията, диктатурата са най-голямото зло, което можем да си представим. Е, винаги ще има хора, които ще мърморят против "злоупотребите със свободата", против "пълната свободия", но нека тия хора да знаят: по-добре да се злоупотребява със свободата, отколкото съвсем да нямаме никаква свобода. Както и да е, темата е голяма и безкрайна. Факт е, че у нас има много хора, които не обичат свободата и вечно ще мърморят срещу нейните съблазни и изкушения. Тяхна си работа. Аз не мисля като тях...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
4 коментара:
Във връзка с това бих добавил следните въпроси и съображения за размисъл:
1. Предполага ли либерализмът ПЪЛНА свобода, т.е. свободата да се публикува ВСИЧКО, което му хрумне или се иска някому?
2. Как да се отнасяме към окарикатуряването на религията, одобрява ли Ангел Грънчаров подигравките с християнството и исляма?
3. Как става така, че с всяка религия, вкл. с атеизма, доведен до крайност, в крайна сметка може да се злоупотребява? Работата е там, че с всяка ДОГМАТИЧНА позиция, била тя религиозна или антирелигиозна, може да се злоупотреби. Религията винаги в някаква степен е догматична, докато науката скептична и критична. Ето защо няма случай в историята на убийство поради научни разногласия, докато религиозните войни са в изобилие. Факт е обаче, че и науката не е съвсем невинна, понеже с нейните постижения пък може да се злоупотребява и да бъдат убивани хора.
4. Какво биха отговорили радикалните ислямисти на въпроса дали са СИГУРНИ в своите убеждения до степен, че могат да си позволят да убиват е тяхно име? Откъде имат тази увереност? И ако я имат, какви аргументи могат да приведат, че и ние останалите да прегърнем тази вяра?
A идеята, че тези хора всъщност били „безбожници“ впрочем мен не ме задоволява, това е евтин опит да бъде оневинена религията.
Накрая бих казал, че специално Франция сега я настига нейното колониално минало, понеже тези хора идват главно от нейните бивши колонии. Чешкият дисидент и антикомунист Шетър Цибулка смята, че Европа е прекалено толерантна и казва:
„...Европа е изправена пред смъртна опасност от две посоки:
(1) Проблемът на глобалната бедност не може да бъде решен чрез преместване на милиони бедни хора от най-бедните нации в богатите страни. Няма по-добра формула за унищожаване на най-успешните нации на планетата.
(2) Всяко достойно човешко общество, достойно за името си, се основава на морални ценности. Такова общество се опитва да предпази тези ценности от всеки, който е опасност за тях. Масовата имиграция от национално и културно най-примитивните и религиозно най-екстремистките части на света ще застраши всяко общество, чийто висок социален статус се крепи на качествено по-висши споделени ценности...“
Един въпрос: къде предпочитате да живеете – в Париж, Лондон, Ню Йорк или Мадрид – или в Пловдив или Долна баня? Аз избирам Пловдив или Долна баня, защото опасността от терористичен акт там е много по-малка, а в случая с Долна баня почти нулева. Не че съм загрижен за жалкия си животец, но не смятам да се подлагам на допълнителни и излишни рискове.
Иначе от един определен момент нататък особено за един философ местонахождението на физическото му тяло е безразлично, още повече че предвид глобализацията навсякъде може да си свързан в всичко и всяко, телевизиите, стоките, магазините, развлеченията и информацията са едни и същи, така че животът в Долна баня не се различава съществено от този в Ню Йорк, само дето не е така стресиращ.
Грънчаров и българинът от Австралия--едно и също лице? Ха!
Всичко жертви на терора заслужават внимание и почит, но само „за протокола“ ще отбележа, че редакцията на това списание беше крайно лява, т.е. в терминологията на Ангел Грънчаров „товарищи, комуноиди, другари, гниди и т.н.“ Те неслучайно бяха и така войнставащо антирелигиозно настроени, друго от марксисти не може и да се очаква.
Разбира се, всеки е свободен да заема всякаква позиция по отношение на религията, стига да проявява разбиране, уважение и толерантност към позицията на другия. Така например няма нищо отрицателно във философски и научни спорове за религията, за съществуването на Бог и т.н., но от недогматични позиции. Съвсем друго е да си войнстващ атеист като комунистите например.
Допустими ли са подигравки с религията, карикатури и т.н. Лично аз не бих се подигравал по този начин с вярата. Тук не става дума формално да се ограничава свободата на словото, а за самоналожени етически граници. Много неща, дори всичко може да се окарикатури, но ние знаем, че има нравствени граници, които не бива да се прекрачват.
Нещо повече: добре известно е, че ислямистите нямат чувство за хумор и не разбират от майтап. Защо тогава е необходимо в името на свободата на словото тези хора да се дразнят допълнително и да се провокират към подобни постъпки? Какъв е смисълът? Просто за да демонстрираме, че ние в Европа имаме пълна свобода на словото?
Публикуване на коментар