Историята ни е еманация на нашето съзнание за свобода

Политическите и психологически явления у нас през тия вече 18 години "мирно-нежен преход" от комунизъм към... нормално общество съдържат една загадка, която тепърва трябва да бъде разгадавана. За тия години видяхме какви ли не чудесии на т.н. "масово съзнание", което се люшкаше във всякакви крайности, което демонстрира невероятна непоследователност, което, да си признаем, се държеше изключително странно. Би трябвало да има някаква все пак логика в протичането на едни назрели отдавна обществени процеси, каквато логика обаче у нас не се забеляза: всичко ставаше крайно бавно, мъчително. Обществото се движеше и още продължава да се движи все на "ръба на провала" и дори на пропастта, позитивните промени бяха омацани от тонове мръсотии, злоба, психози, страхове, лъжи, манипулации, простотии от всякакъв вид, род и сорт. Тия неща не са нормални, те са твърде странни и точно поради това трябва да се направи всичко та да се проумее защо нещата станаха така, както станаха.

В други страни като Полша, Унгария, Чехия, прибалтийските републики мнозинството от хората бяха твърдо решени за кратко време да отстранят без всякаква жалост туморите на комунизма от обществения организъм - и го направиха с възхитителна решимост. Приложена беше примерно в Полша една "шокова терапия" за оздравяване на икономиката, приватизацията беше направена във възможно най-кратки срокове, поляците, вярвайки в спасителността на този курс, стискаха зъби и понесоха страшната цена, изпиха без дърпане и недоумение горчилката, а пък след това страната, поставена на здрави основи, почна своя възход. Комунистите (а и тяхното раково образувание - службите за контрол, тормоз и насилие на населението, именно на държавна сигурност) във всички тия страни още на първите избори бяха изтикани от всички властови позиции, те загубиха завинаги възможността си да определят съдбините на тия нации и страни. У нас за всички години на преход нереформираната още неокомунистическа партия запази водещи позиции, като употреби силата си за да пречи, да обърква, да вреди на всеки опит за реформи и промяна. Тя беше силата, която направи всичко, за да провали даже замисъла на всички реформи, да изопачи, изврати и изкористи порива на нацията към свобода и демокрация. Сега съзнаваме, че в най-решаващите сфери - трансформацията на собствеността, в политическите отношения, в преразпределянето на богатството, в идеологическия и медийно-духовен живот - кадрите на ДС у нас запазиха най-решаващи и контролираци позиции, един вид "промените" тук се осъществяваха под тяхна диктовка и под техен сценарий. Така нацията поне три пъти - при Живков, Луканов, Виденов - беше тотално ограбена от бившите комунисти, които направиха нужното та да турят ръка върху цялото национално богатство, а също и да държат под тотален медиен контрол и диктат обеднялата и унизена нация. И трябва да признаем, че у нас "капиталистическата революция" беше направена именно от комунистите и техните чада, които днес са тъкмо капиталисти и дори "водачи на нацията"! Което само по себе си е връх на цинизма, цинизъм, който може да бъде търпян само от народ, чието чувство за достойнство е тотално прекършено, смазано и потъпкано.

За да се проясни и проумее защо всичко стана точно така, за да се схванат механизмите на тия подмени и манипулации се иска да се вникне най-вече във вътрешните, в психологическите, идейни и ценностни фактори, които, оказва се, имат не само доминираща, но и решаваща значимост. Ако не се прозре в интимната душевна и човешка мотивация на случващото няма как да се установи как е възможно огромни маси от хора да бъдат тотално дезактивирани за решително политическо действие, да бъдат обезверени, отчаяни, безкрайно объркани, да бъдат доведени до положение да проклинат свободата и демокрацията, та на тази основа да се оставят на благоволението на политици-менте с крещяща личностна, морална и умствена недостатъчност, именно на шарлатани като Симеон, Сидеров и бат Бойко. Всички тия странности на "българската душа", с които ние удивихме целия свят - в някоя друга страна бивш монарх да е бил избиран по народна воля за... премиер?! - цялата тази масова лудост, която в наше време води до политическия възход на един най-обикновен арогантен мутраген, комуто отчаяният народ вече е готов да повери съдбините си, та цялата тази психологична екзотика, повтарям, се дължи на задействането на някакви дълбинни и тайни социо-психологични фактори и детерминанти, които именно могат да обусловят такова едно абнормно политическо и също така аполитично поведение на огромни слоеве на нацията. В тази ужасна и кошмарна политическа и народностна ситуация, в която се намираме, като неизбежен резултат се стигна дотам, че ония политици, които въпреки всичко успяха да допринесат нещо за бъдещето на страната и за нейната европейска перспектива - имам предвид политиците от десницата, Костов и някои други - днес са изтикани полето на общественото одобрение и получават минимална подкрепа с тенденция изцяло да бъдат изгонени от политическия живот, та да започне неудържимата вакханалия на нашенската исконна байганювска и популистка чалга-политика. Сиреч България все повече да се доближи до оня тотален олигархичен монопол, който днес символизира путинова Русия, една мечта на нашата олигархия, на която обаче нацията на никаква цена не трябва да позволи да се сбъдне. Защото е скандално една страна, член на Европейския съюз, да реставрира в себе си един пропутиновски олихархичен неокомунистически режим, сиреч тази страна да замъкне в Евросъюза не друго, а самата азиатщина!

Но нека сега, след като обрисувах отчасти по-пълно сложилата се ситуация, да пристъпя и към интерпретацията на въпроса как беше възможно всичко това, или защо, а също и по какви причини допуснахме да доведем като нация нещата именно дотук. Възможни са тук две диаметрално противоположни концепции или обяснения.

Първата е, че всичко се дължи сякаш на "природно предопределената" българска неразумност, на крещящата умствена ленивост на българите, на това, че те са някак си изначално податливи на лъжата, на най-примитивни далавери и шмекерии, на манипулации от всякакъв род. Дори, за да се открои същината на това разбиране, мога да го изразя в още по-екстремно ясна и откровена форма: на колосалната нашенска простотия се дължи това, че народът позволи така хитро да го прецакат, да го измамят, и на всичкото отгоре да му се подиграят, пък и също така да принудят този същия малодушно-благодушен народ да изпие докрай чашата на униженията, като сам понесе на ръце в някакъв лудешки екстаз собствените си мъчители и тирани! Трябва да признаем, че мнозина наши сънародници са склонни именно така да обясняват ирационалността на случилото се не само през тия 18 години, ами и през цялата ни досегашна история. Изглежда имат някаква право да мислят точно така, макар националният нихилизъм никога не е бил и няма как да бъде добър съветник.

Другата възможност е да се приеме, че ние бяхме "извозени" не за друго, ами защото някакви свръхумни "заговорници", подпомагани от също така свръхнадарени експерти-политолози и психолози, знаещи най-интимните механизми за управление на масовата психика, са осъществили ред успешни операции по зомбирането и обезверяването на нацията, като са стигнали в крайна сметка дотам в своето умение да манипулират, че вече могат да постигнат с нас каквото си пожелаят. Така всеки един обществен феномен значи е бил инспириран или иницииран от тези свръхумни конспиратори, в чиито програми са били налети много пари именно от ония обществени сили, които имат интерес точно така да протекат събитията. Склонните така да интерпретират случващото се си имат дълголетна традиция в такъв род обяснения: примерно теориите за зловредната историческа роля на евреите или на масоните са също от този род. В по-ново време по подобен конспиративен начин се говореше, примерно, за "дългата ръка на ЦРУ", но също и за "всемогъществото на КТБ" или пък на нашата ДС. Явно и този род интерпретация си има своите основания, тя си има своя логика и целият въпрос е доколко една такава логика може да се съгласува с вътрешната закономерност на самия исторически процес.

Моето разбиране е, че главната причина за разпространението на такива "свръхумни" теории за политическия процес е, че обществените науки в тия години бяха в тотална криза, което пък отприщи самата възможност по най-произволен начин да се интерпретира случващото се. Тази криза не е само на обществознанието (социология, политология, психология), но е и също криза на целия хуманитарен дял на знанието, на знанието, имащо за предмет вникването в така многоликата човешка реалност, основана тъкмо на свободата. Това последното обуславя изключителната трудност на познанието, имащо за предмет човешките и исторически феномени, които са многопластови, в които има много психология, в които има и най-значима ценностна и също морална инградиента. Именно тази сложност на всеки опит за проумяване на такъв род "тотални човешки феномени" ме кара да приема, че човечеството, а също и "тайните служби" не разполагат с такова "свръхзнание", което да им позволи да контролират, направляват, да стимулират, да водят историческия процес в желани от някои сили насоки, които сили пък предварително да са платили на някакви центрове постигането на желания резултат. Ако така се правеше историята, тя отдавна щеше да е станала същински кошмар; но това, че у нас сме на път да достигнем този кошмар не е основание да си мислим, че този именно е начинът да се прави историята или да се манипулира ставащото с нас самите.

Моите дългогодишни занимания с анализи на такъв род сложни обществени феномени ме доведоха до заключението, че в тази сфера, както и навсякъде, са се наплодили твърде много шарлатани, които продават на сергии амбулантната си стока, крещят и се опитват да примамят особено по-състоятелните купувачи. У нас такива шамани, които успяха да си спечелят славата, че могат да програмират хода на събитията чрез своите "свръхумни прогнози" и програми, са примерно политолозите Евгени Дайнов, О.Минчев, Иван Кръстев и някои други, които пък се подвизават и са се специализирали в продажбите на стока, която е по-примамлива за левите политически сили (А.Райчев, Гронев и др. такива). Разбира се, тия наши "експерти-шамани" подплатяват своите изобретения именно с "най-новите постижения" на западната и на световната наука, и с това сякаш без да искат се издават, че дори самите те нямат особено високо доверие в собствените си интелектуални сили. При тия "учени" главното е да изкопчат някакви пари оттук-оттам, като за тях няма особено значение кой им е господарят - важното е добре да плаща; те също са готови за пари да слугуват всекиму. Славното братство на социолозите пък, което печели главно от "прогнози на обществените настроения и на политическите симпатии", и което е готово да потвърди и най-съкровените желания на ония, които дават парите, вече окончателно успя да се дискредитира, и тях вече всички ги приемат просто като неизбежна част от пейзажа, населен с всякаква екзотична фауна. Не ми се говори за "прочути експерти", специализирани в продажби на друг вид стоки, като примерно Божо Димитров, Пантев, Вежди, Дърева и пр.

Когато се позовават на някакво "бомбастично научно откритие", както е в случая с "Типинг пойнт", нашите продавачи на "най-модерната наука" обаче съвсем съзнателно крият факта, че и на Запад също има един слой от паранаучни дейци, ориентирани главно в това да произвеждат всякакви екзотични шмекерии, с който да се вдигне достатъчно шум по медиите, та в крайно сметка да нанесат своя удар, именно да спечелят колкото се може повече пари. Щом се случи такова нещо с някой на Запад, нашите научни импотенти тук също се възторгват неимоверно и се хвърлят смело във водата, та да могат и те да се възползват от голямата вълна та да изкарат и те някакви парици. А че има кръгове, които имат доста пари за даване, и които са склонни да дават за всякакви проекти, понеже добре знаят, че ако стане някаква промяна в политиката, може и да излязат наяве кирливите и дори кървавите им ризи, в това никой не се съмнява. По тази причина нашите "експерти" не правят нищо друго освен да търсят кому и как по-изгодно да се продадат.

Ето няколко цитата, които по мое мнение издават явно спекулативния и шмекерски характер на подобна масова и печалбарска псевдонаука; отбележете как бомбастично звучат само някои формулировки, които представящата журналистка, няма как, е преписала от съответното място:

"Типинг пойнт" е именно това: завладяващо изследване за невидимите страни на явлението, наречено от автора "социална епидемия".

А създателят на страшно нашумялата, както се оказва, теория за "Типинг пойнт" е Малкълм Гладуел.

Когато през 2000 г. излиза първото издание на книгата му, почти се случва онова, което е разнищено в нея: нещо като зараза. Тя тръгва чрез мълвата и други форми на съвременната комуникация като форумите и постингите в интернет, например.

Идеи, които могат да придобият епидемиологичен характер чрез възпроизвеждането на модела "типинг пойнт".

Ключът към изследването му е крилатата фраза: "Как малките неща могат да предизвикат голяма разлика". Гладуел се заема с уж непосилната задача да схване, анализира и опише скритите пружини на привидно необясними и внезапни изблици на масови обществени увлечения.

Изключително интригуващо сумира факторите и условията, способни да преобърнат обществените настроения за шеметно кратко време. И да развихрят вълна от популярност.

"Типинг пойнт" е помощен инструмент и за вникване в пръкването и избухването на явлението "Атака", особено ако в него е скрит нечий социално-инженерен умисъл.

Стига толкова. Не ви ли звучат тия клиширани изрази като крясъците на някой амбулантен търговец на пазара?! На мен, за жалост, ми звучат точно така...

Разчита се за дразнене около някаква неведома загадка. По същия начин действат и ясновидците по телевизионните канали, дето за 10 л. ще разбулят вашата невероятна съдба. Знае се добре, че човешката психика е устроена така, че се впечатлява най-много именно когато се спекулира с непознаваемото. Разчита се на това, че процентът на немислещите в общността винаги е достатъчно голям. Ето, прочетете и това: "Според анализите на Гладуел създаването на "повратна точка" може да бъде и контролиран процес. Тогава не е без значение кой развива прагматичен интерес към "типинг пойнт". И дали той ще бъде употребен здравословно или манипулативно? Ами ако не само сънят, но и пробуждането на разума ражда чудовища? И дали задкулисното задействане на социални инфекции може да пречисти болното българско общество? Може ли това да стане чрез експериментално конструиране на нов тип политическа харизматичност с идеята да бъде "заразено" разочарованото българско население с ново доверие в политиката?"

На мен горното ми звучи, съжалявам, но не мога да скрия впечатлението си, като оферта, с която тази фондация предлага услугите си, обещавайки невероятни печалби от прекалено добрата инвестиция. Това пък, че приятелката на бат ви Бойко е във фондацията просто е знак, че донът има ресурса да поглези финансово и нашите политолози - което е един вид отплата за беззаветната им служба и досега. Казват, че донът бил подарил едно чисто новичко БМВ на Ники Дудука като отплата за безценните услуги на Бареков от телевизионния екран...

Да обобщя. За мен обществените явления са комплексно детерминирани от най-преплетени психологически, исторически, социални, културни, ценностни, морални и пр. фактори, свързани с традицията, но също произлизащи и от спонтанно сложилата се конюнктура. Историята е еманация на човешката свобода - независимо от това какво си мислят ония, които си въобразяват, че могат да подправят историята по свой вкус. Историята си има своя логика, която човешкият ум не може априори да проумее, която обаче може да се тълкува само постафактум. Онова, което ще стане, не може да се прогнозира достатъчно точно, камо ли пък да се контролира протичането му, който ви твърди обратното, значи е наивник или обича да вярва в глупости. Причината за това е, че действат твърде много фактори, чието взаимодействие няма как да се улови, сиреч има непредвидим, ирационален характер. Ония, които се месят в събитията, опитвайки се да ги поставят под контрол, много често постигат резултат, обратен на желания, сиреч ефектът от такива намеси много често е точно бумерангов. Днес нима някой у нас още вярва на пачаври като в-к "Труд"?! Нима Слави Учиндолски още не е станал за посмешище?! Кой си спомна за Кеворкян?! Нима не трябва да си непоправим идиот ако вярваш на такива?!

Да, историята - свободата! - поставя всяко нещо на мястото му. Историята има нещо в себе се, което се нарича ирония. Тя именно е безжалостна и не прощава никому. Не усещате ли как тъкмо тази ирония сякаш най-подигравателно е целунала по челото "любимеца на нацията", титанът и хероят дон Бойко - и с това вече е подготвила гибелта му?! Блазе ви ако не разбирате поне това...

Разбира се, че "мозъчният център" на Лилов не произведе цялата специфика на българския преход, нито пък лабораториите на ДС можеха да държат всичко под контрол. Което обаче не значи, че техните намеси в дадени моменти не са повлияли на събитията в насока, която е по-близка до техните желания. Нито Лилов, нито ДС, нито, простете, Иван Кръстев, са... богове, които могат да творят историята по свой вкус. Някога самият така всемогъщ бог Зевс е имал титлата "върховен бог и изпълнител на съдбата" - и това съвсем не е случайно. Явно дори такъв титан като дон Бойко е само една крехка играчка в ръцете на Историята. Не друг, а Наполеон е произнесъл тия думи: "Аз не съм нищо друго освен играчка в ръцете на природата на нещата". За това, че мнозинството от българите се чувстваме по най-гаден начин прецакани и ограбени представете си, сме си виновни самите ние; да, ние, а не някой друг ни е виновен. Докато не разберем това и не предизвикаме нужната промяна в душите си, да не чакаме по-добра съдба. И трябва също така да се откажем от склонността си друг да виним за собствените си злочестини.

Аз като философ зная едно: ако царството на представите се революционизира, ако хората по-ясно осъзнаят най-коренните си интереси, ако успеят да обединят енергията си, то ефективното практическо действия няма да закъснее, а пък действителността, от която толкова се оплакваме, няма как да не се промени и да се "очовечи", да стане по-близка на човека. От нас, хората, зависи всичко. От това какви сме зависи как живеем - и как искаме да живеем. Ако сме недоволни от живота си, от себе си по-скоро трябва да сме недоволни. Но нашата съдба ще стане наше собствено творение едва когато повярваме всеотдайно в собствената си свобода. От стадо трябва да станем свободни индивиди; колкото по-рано се случи това, толкова по-бързо ще станем най-достойни и свободни хора. И едва тогава ще се роди и автентичната българска демокрация. И едва тогава, впрочем, ще настъпи поврат в отношението на мнозинството от българите към десницата. В която така или иначе е надеждата за избавлението на страната от смъртоносната прегръдка на руска-олигархичната мечка. Едва тогава чалга-политици и шмекери като Сидеров и бат ви Бойко ще бъдат изритани като мръсни кутрета от политическата сцена. Едва тогава и само по този начин ще бъде спасена нашата България. Не иначе...

Добави в Svejo