Понеже явно така е устоил нещата мъдрият Създател на всички неща, доброто и лошото в живота на човека в крайна сметка се уравновесяват, а пък ако човек е деятелен, нравствен и правдив, то е възможно дори доброто да почне да преобладава на някой етап на живота му. Разбира се, не става дума само за външен успех, а за нещо много по-съществено: за същностен, за глобален успех в съществуването, за онази удовлетвореност от живота, която нищо друго не може да замени.Казвам това, понеже в тия тежки, изнервящи битки, които учителството води с некадърното и нагло правителство, и в които аз се отдадох с цялата енергия, която имам, макар и изтощен, в крайна сметка ми се случиха и някои радващи неща. Имам предвид раздвижването на продажбите на моите книги, за което получих съвсем обнадеждаващи симптоми и сигнали. Най-напред моят представител на борсата ми се обади, и заяви, че нещата тръгнали, че имало доста заявки особено за новата ми книга БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, и то при положение, че за нея нямаше почти никаква реклама. Няколко вериги книжарници я взели, което е най-главното: аз добре зная, че моите книги си имат своите читатели, важното обаче е да стигнат до тях, важното е да ги има в книжарниците, важното е не книжарите, ами самите читатели да решават - и тогава аз изобщо не се безпокоя за книгите си.
След това при една своя разходка изведнъж ми хрумна да попитам в една голяма книжарница в Пловдив какво става с моите книги, как вървят, и управителката, след като й се представих, ми каза, че на няколко пъти свършвала книгата ми ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА, а пък книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА станала била едва ли не... бестселър! Тя ми каза, че моите книги си имали читатели и интерес, и дори ми заяви, че някои питали за мои книги, позовавайки се на информация от... блога ми! Изнедадах се, че безспорната популярност на моя блог може така яко да дръпне напред читателския интерес, но се оказа, че това е факт и че хората питат за книгите ми, понеже са научили за тях в блога или пък изобщо в интернет.
Наскоро като ходих в София на борсата с моя представител МИТКО КОЗАРЕВ разговаряхме, и се установи, че някои от книгите ми - като ПСИХОЛОГИЯТА най-вече - са пред изчерпване, а пък други - като ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА - отдавна са изчерпани и се налага преиздаване. Аз отдавна съм подготвил нов, преработен вариант на тази всъщност най-популярна моя книга след ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА, която пък, впрочем, отдавна е изчерпана и в двете си издания; тя е антикварна рядкост вече. И на тази книга отдавна се налага преиздаване, понеже е продадена в 2000 екземпляра, което за нашите български мащаби съвсем не е малко (стига авторът да не се казва... Недялко Йорданов и да не е приятел на Тошо Тошев или на някое друго ченге със силна позиция в медиите!). Подготвил съм ново и подобрено издание на тази книга, но само финансовият фактор засега задържа преиздаването й. А аз пък все не намирам време да потърся спонсори, макар че съм сигурен вече - след като всичките си книга кажи-речи издадох благодарение на спонсори! - че ще се намерят хора, които да ме подпомогнат още.
Та ето тези неща са радващи, понеже човек пише за да могат книгите му да бъдат в ръцете на читетелите, за да могат да стигнат идеите му до тях. Аз обаче не съм прагматичен и практичен човек и тия неща не са онова, което ме радва най-много. Истински ме радват само някои най-спонтанни реакции на приемане с ентусиазъм на мои мисли: като реакцията на онова младо момче, за което писах наскоро и с което проведохме оня диалог. И много такива случаи имам напоследък, което за мен означава, че усилията ми не са отишли напразно...
Наскоро като ходих в София на борсата с моя представител МИТКО КОЗАРЕВ разговаряхме, и се установи, че някои от книгите ми - като ПСИХОЛОГИЯТА най-вече - са пред изчерпване, а пък други - като ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА - отдавна са изчерпани и се налага преиздаване. Аз отдавна съм подготвил нов, преработен вариант на тази всъщност най-популярна моя книга след ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА, която пък, впрочем, отдавна е изчерпана и в двете си издания; тя е антикварна рядкост вече. И на тази книга отдавна се налага преиздаване, понеже е продадена в 2000 екземпляра, което за нашите български мащаби съвсем не е малко (стига авторът да не се казва... Недялко Йорданов и да не е приятел на Тошо Тошев или на някое друго ченге със силна позиция в медиите!). Подготвил съм ново и подобрено издание на тази книга, но само финансовият фактор засега задържа преиздаването й. А аз пък все не намирам време да потърся спонсори, макар че съм сигурен вече - след като всичките си книга кажи-речи издадох благодарение на спонсори! - че ще се намерят хора, които да ме подпомогнат още.
Та ето тези неща са радващи, понеже човек пише за да могат книгите му да бъдат в ръцете на читетелите, за да могат да стигнат идеите му до тях. Аз обаче не съм прагматичен и практичен човек и тия неща не са онова, което ме радва най-много. Истински ме радват само някои най-спонтанни реакции на приемане с ентусиазъм на мои мисли: като реакцията на онова младо момче, за което писах наскоро и с което проведохме оня диалог. И много такива случаи имам напоследък, което за мен означава, че усилията ми не са отишли напразно...
А пък що се отнася до блога ми: влизането на моето любимо "дете" - защото аз така наричам блога си сред останалите мои "деца", книгите; тук синът ми не се брои защото той по принцип е най-важното! - на челни позиции в толкова много класации също е едно признание, което ми носи невероятна радост. И тя съвсем не може да бъде помрачена от ония дребнички горчилки, без които животът пък би станал съвсем скучен и досаден...
Човек трябва единствено да се грижи за баланса: да не допуска да стигне до самонадеяност, да пази мярата във всичко, да държи вярната посока, да не се оставя на пошлата стихия на материалното, да не забравя, че само духовните наслади и състояния са онова, заради което си струва да се живее. Защото възвисяват духа, пречистват го и го отвеждат в ония пространства, които всъщност са извечна родина и на душите ни...
Човек трябва единствено да се грижи за баланса: да не допуска да стигне до самонадеяност, да пази мярата във всичко, да държи вярната посока, да не се оставя на пошлата стихия на материалното, да не забравя, че само духовните наслади и състояния са онова, заради което си струва да се живее. Защото възвисяват духа, пречистват го и го отвеждат в ония пространства, които всъщност са извечна родина и на душите ни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар