Не бивайте прекалено строги към лошите хора.Както слепците не се лишават самоволно от зрение, лошите хора не се вдават в лошотия по решение предварително обсъдено.
Те биват лоши по невежество, по някаква недостатъчност и непълнота в тяхното духовно устройство, по някаква повреда в уредбата на тяхния вътрешен живот.
Те не знаят що е добро - и не могат да пожелават това, което е неизвестно тям.
Те не са способни да разберат тази истина - че пътят на длъжността и пътят, който води към духовно усъвършенствуване, са един и същ път и че само в този път човешкото същество намира покой дълготраен и доброчестина неизменна.
Те не могат да си дават отчет, че както яденето ХЛЯБ е последица на сеяното жито, тъй добруването е последица на добротворство.
Нека бъдем милостиви към тях, както сме милостиви към робите.
Лошият човек е роб.
Той е роб на своите плътски инстинкти, роб на своите диви влечения, роб на своята разнебитеност.
Той е самозаробен. Той потисник и насилник сам на себе си.
Избава за него би имало само една - да предприеме борба, люта и всеминутна борба против себе си, да победи себе си, да пресъздаде себе си!!!
Но това той не може да направи. Такъв, какъвто е, той харесва себе си.
Робът е непоправим когато обикне своето робство.
(Из: “В СВЕТЛИТЕ ВИСИНИ НА ИСТИНАТА”, I.ДОБРО И ЗЛО, от СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ, 1927 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар