Докато четете този текст, послушайте и възвишаващата духа ни музика, представляваща истински химн на живота.
Улисани в динамиката на всекидневието си, ние постоянно забравяме най-важното: да благодарим на Оня, който ни е дарил живота. Който държи ръката си над нас, та ни пази и закриля. И който така великодушно, да речем, ми е дал ето и този прекрасен, пък макар и толкова мъглив ден...
Събуждайки се сутрин, е добре човек да си рече мислено: "Благодаря ти, Господи, че ми отпусна и този ден! Защото ако не беше твоята воля аз нямаше да се събудя тази сутрин! Благодаря ти, милостиви Боже!". Така ме е учила моята майка. И това е останало в сърцето ми, дето нищо не можа да го извади. Не си мислете обаче че се представям на много "праведен" - и аз съм като вас, и аз забравям. Но понякога се сещам. Да, казваме ли си такива думи, изпълнени с благодарност към нашия велик родител, към Бог, който ни е дарил живота? Колцина могат да прозрат тази толкова проста всъщност истина: че сме ужасни неблагодарници ако не си ги казваме?
Казвам това и, разбира се, си давам сметка как звучат такива думи в ушите на модерномислещия (немислещия?!) мой съвременник. Може би те са нещо като отглас от онова "диво средновековие", което, слава Богу, отдавна е отминало. Ала трябва да се знае, че човекът от всички епохи е имал неотменна и най-дълбока потребност от Бог. Без вярата в Бога всичко се обезсмисля и хората стават най-жалки и презряни нихилисти. Сиреч същества, което се кланят на Нищото. За такива Нищото е техен "бог". Аз лично не искам да се кланям на нищото.
Слушате ли тази музика? За мен тя е същински прорив към Духа и Бога!!! Усещате ли Бог в тия божествени звуци, възвисяващи духа ни към величието на нашия Творец? Отворете, приятели, душата си за истински великото, за... "субстанцията на живота ни" - както казват философите. Духът е най-великото за човека, а пък негов символ, източник и носител е Бог. От Бог извира като от извор истината, доброто, светостта. А какво става от хората ако не пият всеки ден от този извор? Стават зверове, стават хищници, стават пълни нещастници...
Ето, наближава денят, в който се е родил нашият Бог Исус Христос. Нашият Учител Христос, който донесе свободата на човеците. Най-велик ден за нашата цивилизация на свободата е денят на Божието Рождество, който иде! По-велик е този ден даже от деня, в който човеците разпнаха на кръста своя Спасител, а след това векове плачат и се каят. Нека, приятели, да изпълним сърцата си с чистота, с истина и с вяра. Нека да изгоним мръсното и злото от душите си. Нека да опитаме да станем поне малко по-богоподобни. Защото точно това е същински апотеоз на нашата човечност!
Улисани в динамиката на всекидневието си, ние постоянно забравяме най-важното: да благодарим на Оня, който ни е дарил живота. Който държи ръката си над нас, та ни пази и закриля. И който така великодушно, да речем, ми е дал ето и този прекрасен, пък макар и толкова мъглив ден...
Събуждайки се сутрин, е добре човек да си рече мислено: "Благодаря ти, Господи, че ми отпусна и този ден! Защото ако не беше твоята воля аз нямаше да се събудя тази сутрин! Благодаря ти, милостиви Боже!". Така ме е учила моята майка. И това е останало в сърцето ми, дето нищо не можа да го извади. Не си мислете обаче че се представям на много "праведен" - и аз съм като вас, и аз забравям. Но понякога се сещам. Да, казваме ли си такива думи, изпълнени с благодарност към нашия велик родител, към Бог, който ни е дарил живота? Колцина могат да прозрат тази толкова проста всъщност истина: че сме ужасни неблагодарници ако не си ги казваме?
Казвам това и, разбира се, си давам сметка как звучат такива думи в ушите на модерномислещия (немислещия?!) мой съвременник. Може би те са нещо като отглас от онова "диво средновековие", което, слава Богу, отдавна е отминало. Ала трябва да се знае, че човекът от всички епохи е имал неотменна и най-дълбока потребност от Бог. Без вярата в Бога всичко се обезсмисля и хората стават най-жалки и презряни нихилисти. Сиреч същества, което се кланят на Нищото. За такива Нищото е техен "бог". Аз лично не искам да се кланям на нищото.
Слушате ли тази музика? За мен тя е същински прорив към Духа и Бога!!! Усещате ли Бог в тия божествени звуци, възвисяващи духа ни към величието на нашия Творец? Отворете, приятели, душата си за истински великото, за... "субстанцията на живота ни" - както казват философите. Духът е най-великото за човека, а пък негов символ, източник и носител е Бог. От Бог извира като от извор истината, доброто, светостта. А какво става от хората ако не пият всеки ден от този извор? Стават зверове, стават хищници, стават пълни нещастници...
Ето, наближава денят, в който се е родил нашият Бог Исус Христос. Нашият Учител Христос, който донесе свободата на човеците. Най-велик ден за нашата цивилизация на свободата е денят на Божието Рождество, който иде! По-велик е този ден даже от деня, в който човеците разпнаха на кръста своя Спасител, а след това векове плачат и се каят. Нека, приятели, да изпълним сърцата си с чистота, с истина и с вяра. Нека да изгоним мръсното и злото от душите си. Нека да опитаме да станем поне малко по-богоподобни. Защото точно това е същински апотеоз на нашата човечност!
1 коментар:
Благодаря ти за хубавите думи. Чудесно е да почваш така новия си ден.
Публикуване на коментар