Ценностно-психологически казус по... Ангел Грънчаров

В преподаването си често формулирам някои казуси, които провокират доста спорове, пък и са подходящо въведение и в най-сложни човешки и житейски проблеми. Те са особено подходящи за младите хора, които е добре да привикват към заемането на позиция. А пък когато човек направи избор между някакви алтернативи, след това е много уместно да се запита кои са ценностите, които предопределят неговия избор.

Как стигам до тези казуси ли? Ами често - съвсем случайно, непреднамерено. Аз в преподаването си постоянно импровизирам. От години не си спомням случай да съм влязъл в час с предварително подготвен план и пр. Ето тези дни поставих една такава тема: ценностна идентичност на личността. Преди това (да кажа и това) разгледахме теми като "Националният идеал на българите", "Българската душа и съдба", "Българска и европейска идентичност"; ето че стигнахме по този път до темата за ценностната идентичност на човека. Впрочем, страшно са ми интересни разговорите с млади хора, на живо, разбира се. И това се дължи на обстоятелството, че са свежи съзнания, неосквернени с каквито и да било предразсъдъци. Или ако имат някакви предразсъдъци, то те не са закостенели и са податливи на промяна. Аз лично доста се увличам в тия дискусии. И откривам за себе си твърде много неща. И ето, опитвайки се да въведа младежите в темата, случайно "изобретих" един казус, който предлагам и на вас. Често поставям казуси по Фройд, по Достоевски, по Платон дори, по кой ли не, този нека да бъде по... мен, по Ангел Грънчаров. Наименованието всъщност няма особено значение. Много ще са ми интересни обаче реакциите на верните на блога негови посетители и коментатори.

Двама младежи, момче и момиче, се срещат, запознават се, и, както обикновено става, между тях се появяват чувства, които се задълбочават. И на двамата им е изключително приятно заедно, скоро се влюбват, любовта ги овладява страстно и цялостно. Знайно е как се чувстват младите в такъв случай: на седмото небе се чувстват! Излизат, ходят по заведения, и в интимно отношение между тях всичко е ок, докато...

Момчето забелязва, че момичето разполага с повече пари. Купува си скъпи неща когато посещават магазините, понякога сама предлага да плати сметката, той се съгласява, защото често наистина е крайно затруднен: произлиза от най-обикновено семейство. Пропуснах да кажа, че и двамата са студенти, които учат в различни университети, но в един и същ град. Няма значение кой е този град. Забравих да кажа и това, че в този казус няма нищо измислено: всичко в него е по действителен случай. Просто превърнах една разказана ми от млад човек история в подходящ за обсъждане нравствено-психологически казус.

Един ден момичето идва на среща с чисто нова кола. Обяснява, че колата й е подарена от баща й за нейния рожден ден. Настоява да поговорят за нещо, което до момента е скрила, а именно за това, че баща й е много богат човек, бизнесмен, милионер. Момчето изслушва нейния разказ и го взема под внимание. Казва й, че за него това не е важно, че за него е важна само тя.

Всичко върви прекрасно докато един ден момичето предлага да започнае приятеля си със своето семейство. Отиват двамата в дома й, момчето е представено на родителите й, бащата е много любезен, разговаря с младежа, разпитва го какво учи, заявява му, че в неговите собствени фирми има перспектива да работи и да се развива след като завърши. Момчето е интелигентно, намира общ език и с родителите й. Момичето е щастливо, че "болният проблем" за богатството на семейството е снет така безболезнено.

Минава известно време, и в отношенията им неусетно се появява напрежение. Както е обичайно, винаги в живота има някакви недоразумения, които могат да доведат до недобри последици. Да речем, момичето, както и често става, понякога закъснява за среща, да речем, с половин час. Извинява се, тя е много сърдечна, момчето преглъща гордостта си и й прощава. Обаче когато се натрупват и други от подобен род неща, в съзнанието му проблясва тази мисъл: дали тя няма да си помисли, че й прощавам, защото не искам да я загубя?! Дали няма да й мине през акъла, че след като зная, че баща й е толкова богат, ще направя всичко, за да я запазя?! И че всичко ще й простя? И други такива коварни въпроси се появяват в съзнанието му, примерно: аз я обичам най-искрено, аз съм твърде нежен с нея, но дали тя няма да си помисли, че откакто зная за баща й, сякаш повече започнах да я обичам?!

Момичето пък по свой си начин преживява случващото се. Всеки може да предположи какви мисли й минават на нея в красивата главица, особено ако има известна представа за толкова загадъчната за мъжете женска душа. Самият факт, че момичето дълго е крило факта за богатството на баща си, показва, че тя е много умна. Рядък случай за съществата на нейната възраст. Но да не задълбавам много тука, за да не предизвиквам излишни спорове.

Един ден бащата, на който момичето на няколко пъти е говорило, че приятелят й много се увлича по колите, съвсем неочаквано казва на момчето следното. Аз зная, казал той, че обичаш колите, аз също много ги обичам. И си представям как се чувстваш без кола, зная, че имаш книжка, а нямаш кола. На мен тия дни ще ми докарат чисто нова кола, и двугодишният ми мерцедес, с който бях досега, няма кой да го кара. Искам да ти го дам да го ползваш. Не си ми длъжен за нищо, просто искам колата да е в движение. Един вид ти я подарявам! Ползвай я със здраве!

И ето, момчето попада в крайно сложна ситуация, която предопределя един доста сложен нравствен и психологически казус. Той трябва да вземе решение дали да приеме "подаръка". Не е лесна работа това решение. Трябва да прецени всичко вярно, трябва по никакъв начин да не се подведе. Какво мислите че трябва да направи, какво решение е най-доброто според вас? Вие лично как бихте постъпили в тази ситуация?

Това е казусът. Не е лесен, не е нужно човек прибързано да го решава. Момчето има два варианта: да приеме колата или да я откаже. Възможно е бъдещият му тъст просто да го пробва "колко му чини акъла". Възможно е да му прави тест, та от решението му да си направи извод колко струва и що за птица е. "Тъстът" има само една дъщеря и за него е фатално важно бъдещият му зет да има бизнес нюх. Важно е също зетят да не е глупак. Глупаво ли постъпва момчето ако приеме колата - а че иска да я приеме цялото му същество, в това нима някой се съмнява?! Ако я приеме какво ще си помисли бащата за него? Ако я откаже, как ще разбере постъпката му бащата? И какви изводи ще си направи? Ами момичето как ще оцени решението му? Дали не е поставена под въпрос тяхната любов? Не се ли оказва тази ситуация едно най-сериозно изпитание на тяхната връзка?

И ето основният въпрос: кое решение на момчето ще осигури възможно най-добра перспектива на тяхната връзка? Обосновете своя вариант на отговор. Ами това е. Приятни размисли!

Добави в Svejo